И това вече ни е познато! Не само антихристът, но и неговите предтечи и слуги в наше време са започнали вече "скрито и явно преследване" на всички истински християни, а на някои места като например в Русия, даже се е стигнало до кървави гонения, мъчения и смърт. И всичко това се върши под най-благовидни предлози: истинските християни са обявени за "врагове на народа, на общественото благо и обществения ред", смятат се за "размирници" и "разколници".

"Лукавите духове, разпратени по целия свят, ще събуждат у хората най-високо мнение за антихриста, всеобщ възторг, непреодолимо влечение към него" (преп. Ефрем Сирин, слово 106).

Нещо подобно ние видяхме по отношение на такива истински предтечи на антихриста като Ленин и Сталин. Това бяха един вид "репетиции" на всичко, което ще става в още по-големи мащаби при антихриста.

"С много черти Св. Писание е изобразило тежестта на последното гонение срещу християнството и жестокостта на гонителя. Решаваща и определяща черта е названието, което в Писанието се дава на този ужасен човек; той е наречен "звяр" (Откр. 13:1), докато падналият архангел е наречен "змей" (Бит 3:1). Двете названия много вярно изобразяват характера на двамата Божии врагове. Единият от тях ще действува по-прикрито, другият - по-явно. Но, на звяра, който има сходство с всички зверове и съединява в себе си тяхната разнообразна жестокост, "змеят даде силата си и престола си, и голяма власт" (Откр. 13:2). Тогава за Божиите светии ще настане страшно изпитание: лукавството, лицемерието, чудесата на гонителя ще се усилват, за да ги излъжат и прелъстят с изтънчените, добре обмислени и прикрити с коварна изобретателност преследвания и притеснения, както и с неограничената власт на мъчителя ще ги поставят в най-затруднително положение. Техният малък брой ще изглежда нищожен пред цялото човечество, а на мнението им ще приписват особено безсилие;  всеобщо презрение, омраза, клевети, притеснения, насилствена смърт - такъв ще бъде техният жребий. Само с особената помощ на Божията благодат и под нейното ръководство, Божиите избраници ще могат да се противопоставят на Божия враг, да изповядат пред него и пред всички хора Господа Иисуса Христа."

Но, как и защо хората ще отхвърлят Христа и ще приемат антихриста? И на този въпрос епископ Игнатий дава прекрасно обяснение: По същия начин, както те са се отрекли от Христа преди повече от 19 века, и са Го разпънали на кръста.

"Християнството ни е предадено така ясно и определено, че няма никакво оправдание за онези, които не го познават. Причината за тяхното незнание е само тяхното произволение (свободно скланяне на волята към зло). Както слънцето свети на небето, така свети и християнството. Онзи, който съзнателно затваря очи, нека приписва своето невиждане и незнание на собственото си произволение, а не на липсата на светлина. Причината за отхвърлянето на Богочовека се крие в самите хора. В тях се крие и причината за приемането на антихриста.

"Аз дойдох в името на Моя Отец - свидетелствува Господ Иисус Христос пред юдеите - и не Ме приемате; но ако друг дойде в свое име, него ще приемете" (Иоан 5:43). Тук юдеите са наречени едновременно и отхвърлящи Христа, и приемащи антихриста, макар че за него се споменава като за такъв, който има да дойде. Отхвърляйки Христа по настроението на духа си, те с това са се присъединили към онези, които ще приемат антихриста, макар да са завършили своето земно странствуване много столетия преди идването му. Те са извършили най-чудовищното негово дело: Богоубийството. За времето на антихриста и за самия него не е оставено подобно злодеяние. И тъй като те са били враждебни по дух на Христа, то техният дух се е намирал в общение с антихриста, въпреки че са били отделени от него с огромен период от време, достигащ днес края на второто хилядолетие.

"Всеки дух - казва св. Иоан Богослов, - който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога: това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, и сега вече е в света духом.“ (1 Иоан 4:3).

Онези, които се ръководят от духа на антихриста отхвърлят Христа. Те са приели антихриста с духа си, встъпили са в общение с него, покорили са му се и са му се поклонили духом, като са го направили свой бог.

"И затова Бог ще им прати действие на заблуда (т. е. ще допусне да бъдат обхванати от него —архим. Аверкий), за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали на Истината, а са обикнали неправдата" (2 Сол. 2:11-12).

В Своето допущение Бог е правосъден. Неговото допущение ще бъде удовлетворение на Божията правда, т. е. едновременно изобличение и съд за човешкия дух.

И тъй, антихристът ще дойде в определеното за него време. Неговото идване ще бъде предшествувано от общо Отстъпление от християнската вяра от повечето хора на земята. Със своето отстъпничество от Христа човечеството ще се подготви да посрещне антихриста, да го приеме с духа си. В самото устроение на човешкия дух ще възникне такова силно желание, зов към антихриста, съчувствие към него, както при силна болест човек изпитва жажда за смъртоносна напитка. Чуват се подканвания, раздават се призоваващи гласове в човешкото общество, които говорят за неотложна необходимост от такъв гений на гениите, който да доведе материалното развитие и преуспяване до най-висока степен и да въдвори на земята такова благоденствие, при което раят и небето ще станат за човека излишни. Появяването на антихриста ще бъде логична, справедлива, естествена последица от общата нравствена и духовна насоченост на човечеството."

Наистина богомъдри, пророчески са тези думи на великия светилник на нашата руска църква. Той прозорливо е написал всичко това преди повече от сто години, когато животът в Русия е бил сравнително спокоен, нормален и на никого на ум не е минавало, какво Бог ще отсъди да преживеем през последното столетие и особено през последните страшни, наистина "апокалиптически" петдесет години, когато на мнозина започна да се струва напълно разбираемо, че краят на света е съвсем близо, пред самите ни врати. И всичко, което сега наблюдаваме в света, в църковния и обществено-политически живот на хората, напълно отговаря на описаните по-горе предсказания на великия руски светител. Ако човек се замисли сериозно над всичко, което става днес, то ще му стане ясно, че никога, през цялата си досегашна история светът не е бил толкова близо до антихриста, както в наши дни. Въпросът е само в сроковете, които не са ни открити.

Ние, синовете и дъщерите на Православната Църква, трябва да бъдем безкрайно благодарни на епископ Игнатий за това, че той още преди сто години така ярко е нарисувал пред нашите духовни очи картината на всичко, което сега се сбъдва пред нас и на всичко, което ще се случи може би в недалечно бъдеще. Ние сме предупредени за всичко и ще дадем страшен отговор, ако при това започнем лекомислено да затваряме очи, уверявайки себе си и околните, че нищо особено не се случва, че животът се развива нормално, и че с всичко, което става трябва да се примирим в душата си, без да се боим и без да предприемаме нищо - "да плуваме по течението, както всички", или "да вървим в крак с времето", което стремително ни носи към антихриста.

"Солта губи силата си"! Църквата престава да бъде църква, а се превръща в "лъже-църква", която ще приеме антихриста като свой "месия", с изключение на малкото останали истинно вярващи, чийто брой, по думите на епископ Игнатий, става все по-оскъден и по-оскъден. Цялата съвременна култура и целият човешки живот, насочени изключително към осигуряване на външно, чисто земно благосъстояние на хората, усилено и бързо подготвят света за възцаряването на антихриста.

И така, крайно време е всеки един от нас да определи, къде и с кого е:  дали е сред малкото останали истинно вярващи, сред "малкото стадо", както го е нарекъл сам Христос, нашият Спасител (Лука 12:32) - дали е с Христа, или с Неговия враг - антихриста?

Архиепископ Аверкий, РЗЦ

1967 г., Джорданвил, Ню Йорк
.................................................................................................................................................

           

Архиепископ Аверкий (Александър Павлович Таушев, 1906-1976) е роден в гр. Казан в дворянско семейство. От ранно детство го привличат книгите с духовно съдържание, като "Невидимата бран”, и монашеския живот. По време на болшевишката революция и Гражданската война, семейството му напуска Русия и през 1920 г. се заселва в България, в гр. Варна. Тук младият Александър завършва със златен медал руската гимназия. Силно влияние на юношата оказва пристигналия през 1925 г. във Варна епископ Теофан Полтавский  – строг монах, молитвеник и богослов. С негова благословия Александър постъпва в Богословския факултет на Софийския университет, който завършва блестящо през 1930 година, след което заминава на служение в Подкарпатска Русия.

През 1931 г. Александър Павлович приема монашески постриг с името Аверкий, а на следващата година е ръкоположен за йеромонах. През 1940 г. о. Аверкий се установява в Белград, където е свещеник в СветоТроицката църква (и духовник на митрополит Анастасий), преподава Пастирско богословие и Омилетика в мисионерско-пастирските курсове, и организира различни религиозно-просветни събрания.

През 1944 г. Аверкий заминава за Австрия, а на следващата година - за гр. Мюнхен, където в продължение на шест години преподава в горните гимназиални класове и в курсове за милосърдни сестри. През 1950 г. е избран за председател на Мисионерско-просветния комитет при Архиерейския Синод на Руската Задгранична Църква.

Година по-късно архим. Аверкий заминава по покана на Архиепископ Виталий за САЩ и постъпва като преподавател по Нов Завет, Литургика и Омилетикa в новосъздадената Свето-Троицка Духовна Семинария в Джорданвил, Ню Йорк. През 1952 г. той е назначен за неин Ректор. През 1953 г. е хиротонисан за епископ Сиракузко-Троицки, през 1960 г. става настоятел на Свето-Троицкия манастир, а през 1961 г. е възведен в Архиепископски сан.

Архиепископ Аверкий съвместява успешно трите длъжности до смъртта си. Той е силно почитан за своето благочестие и богословие в строго светоотечески дух. Сред написаните от него книги са учебници по Омилетика и тълкования на Св. Писание (в два тома), сборникът "Слова и речи”, и жизнеописанието и писмата на неговия многообичан духовник – архиепископ Теофан Полтавски.

Архиепископ Аверкий се представя в Господа на 31 март (13 април ст.стил) 1976 година и е погребан в Свето-Троицкия манастир в Джорданвил.