О.з. полковник, доц. д-р Гергин Гергинов

Наскоро в медиите бе публикувана статия, озаглавена "Инициативата “Три морета” ще защитава демокрацията в България и Източна Европа", с автори Цветан Цветанов и Павел Вълнев, съответно председател и зам.-председател на ПП „Републиканци за България”. Статията е публикувана първо в онлайн изданието „Just Security” и е високо оценена от Ян Бжежински, фактор в Центъра по стратегии и сигурност към Атлантически Съвет във Вашингтон и син на Збигнев Бжежински, съветник по националната сигурност на президента Дж. Картър. Естествено е, че тази оценка не е изненада. Но, нека накратко се спрем на предисторията на известното вече „Триморие“.

Проектът  “Междуморие” е полски, иницииран още през 1917 г. и възроден отново през 1991 г.

Причина за възникването му е страхът на Полша от Русия, а целта е защита на страната чрез създаване на буферна зона от няколко граничещи с Русия държави, като прибалтийските, Беларус и Украйна.

През 2015 г. новият, вече разширен вариант на проекта, е обявен в Полша, а през юли 2017 г. той подробно е обяснен на американския президент Доналд Тръмп при посещението му в страната. Вероятно тогава е решено той да се официализира. През следващата година президентите на Полша и Румъния съгласуват намерението си да формират основата на бъдещия проект.

През юни 2018 г. се провежда среща във Варшава на  представители на НАТО и „Букурещката девятка”, в която влизат България, Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия и Естония. В приетата декларация се посочва, че за да се осъществи успешно противопоставяне на Русия, трябва да се увеличи присъствието на НАТО в Източна Европа по суша, море, въздух и в кибернетичното пространство.

През септември с.г. в Букурещ се провежда среща, на която присъстват президенти, премиери, министри на външните работи, председателят на Европейската комисия и министърът на енергетиката на САЩ. На нея е одобрена полската инициатива, която

получава името „Инициатива на трите морета” или накратко „Триморие”.

В нея участват страните, намиращи се между Балтийско, Черно и Адриатическо море - Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Унгария и Чехия, т.е. към „Инициативата”, освен натовските страни от „Букурещката девятка”, Словения и Хърватия, се приобщава и Австрия. Вероятно за завоалиране на военния компонент и да се подчертае мирния икономически характер на „Инициативата”. Видно е, че в проекта не е включена Беларус, което на практика не изолира Полша от Русия, т.е. основната цел на Полша не е постигната.

Според редица информационни източници създателите на „Инициативата” си поставят две основни цели, а именно :

- първо, задълбочаване на политическото сътрудничество, както се твърди в статията, чрез формиране на „допълнителна сила за евроатлантическа интеграция на региона”.

- второ, икономическа интеграция.

Политическото сътрудничество е важно, защото трябва да се уеднакви политиката на страните в рамките на евроатлантическата интеграция на региона, в който протичат процеси, които не отговарят на замисъла на САЩ и НАТО за последователно, все по-нарастващо и ожесточаващо се противопоставяне на Русия. Примерите за отклоняване на някои страни от правилната линия са добре известни и не е необходимо да се посочват.

Освен за противопоставяне на Русия, „Инициативата” създава и заслон за ограничаване на германското влияние върху участващите в нея страни и създава условия за засилване на влиянието на САЩ в тях. На практика този заслон означава

формиране на буферна зона за разделяне на Европа и по-конкретно отделяне на Русия от Стара Европа,

която, въпреки словесните престрелки, не се страхува от руска агресия и проявява желание за  нормални отношения. Това се отнася и до Германия, чието евентуално по-тясно сътрудничество с Русия не дава покой на евроатлантиците.    

Икономическата интеграция трябва да се задълбочи чрез: осъществяване на крупни инфраструкторни обекти в зоната между трите морета, изграждане на енергийна интеграция и възпиране на китайската амбиция за инсталиране на 5G комуникационни мрежи в региона. Засега не е ясно какви инфраструктурни проекти ще се изграждат, но е ясно че ще се финансират от страните-учаснички. Проектите трябва да бъдат предложени от тях, но разгледани и одобрени, както посочват авторите,  от „изключителния финансов съветник на инициативата “Амбър Инвестмънт Груп”, който взема решение за приоритетите на проекта”.

Какви ще бъдат те? Очевидно такива, че да не допуснат руски и китайски инвестиции, а да удоволетворяват интересите на САЩ по изграждане на инфраструктурата в буферната зона, която да улесни отбраната срещу Русия. Проблемът е в това, че инфраструктурата може да се използва и при провеждане на настъпателни операции.

„Инициативата” ще бъде успешна, ако има „подкрепата от САЩ и ЕС”. ЕС едва ли е във възторг от формирането на нов блок от държави в неговите рамки, но за САЩ той е изключително важен и като дамоклев меч над ЕС, и като плацдарм срещу Русия, а по-тясната трансатлантическа интеграция ще бъде „голямо огорчение на Москва и Пекин”, констатират авторите на статията.

Енергийната интеграция в буферната зона ще се постигне чрез изграждане на верига от терминали за втечнен американски природен газ, който ще се използва от участниците в „Инициативата” и ще замени руския. Докато това се осъществи, страните-участнички още дълго време ще живеят с тръбния и втечнен руски газ, но това не безпокои авторите.

Засега трудна ще бъде замяната на китайското оборудване за изграждане на 5G комуникационни мрежи, но усилията си струват, защото, опасяват се авторите, то „има и друго предназначение, например като шпионски софтуер”, твърди статията. Това е правилно, по-добре американско шпиониране, отколкото китайско.   

На пръв поглед поставената икономическа цел е напълно нормална и реализирането ѝ действително би спомогнало за икономическото развитие на региона. Но само на пръв поглед. Правя това уточнение, имайки предвид откровено и ясно заявената защита в посочената статия на американските интереси в Източна Европа и грубото противопоставяне на Русия и Китай - именно то разкрива истинските цели на „Инициативата”.

Кои са тези истински цели ?

Една от тях е постигната – формиран е „стратегически съюз” от 12 държави, който може да създаде „мощен регионален възпиращ фактор срещу зловредно външно влияние”, което се упражнява от „морски сили като Русия и Китай”, които имат все по-осезаемо присъствие в европейски води”. Кои са европейските води в статията не се посочва, а също така няма и факти за по-осезаемо присъствие в тях на китайския ВМФ. Поради това целта на стратегическия съюз за намаляване на осезаемото чуждо присъствие в европейски води е необоснована, от което става ясно, че тя е насочена единствено срещу Черноморския и Балтийския ВМФ на Русия, т.е. страните от „стратегическия съюз” и стоящите зад него ги безпокои фактът, че Русия значително укрепи защитата на морските си граници. Безпокои ги, защото ще им бъде твърде трудно срещу укрепващата защитна мощ на руския ВМФ в Черно и Балтийско морета при евентуален поход на изток.

Напоследък една след друга се провеждат тенденциозни информационни операции за произтичаща опасност от Русия. Те се основават на подготвяното тази година от Русия и Беларус  командно-щабно учение ”Запад-21”, по време на което ще се отработва и защита от крилати ракети и безпилотни летателни апарати. Защитата от тези ударни средства е изключително важна за всяка армия поради все по-мащабното навлизане на тези оръжия, и особено на БЛА, във войските. Ето пример. Наскоро Англия обяви новата си военна стратегия. Русия се обявява за враг №1, предвижда се увеличаване на ядрения потенциал с 40%, модернизиране на ВМС с цел разширяване на английското  присъствие в черноморския регион, на Крайния Север, на Балтика и на Западните Балкани. Освен това от сухопътните войски ще се изведат 10 000 бойци, които ще се заменят с безпилотни летателни апарати. Значи отработване на защитата от тези вече широко използвани ударни средства не е някаква самоцел, а реална необходимост.

Значителна е информационната кампания и срещу руските войски в Калининградска област. Действително в Калининградска област е формирана силна войскова групировка в състав 18-та гвардейска мотострелкова дивизия, 132-ра смесена авиодивизия с изстребителен, морски щурмови и армейски авиополкове, 152-ра ракетна бригада с ОТРК „Искандер-М”, зенитно-ракетна бригада ПВО със ЗРС С-400 „Триумф” и дивизиони противокорабни ракетни комплекси 3К60 „Бал” и 3К55 „Бастион”.

Но, защо се укрепва сигурността на тази област?

Вече няколко години НАТО последователно придвижва войски към източните граници на Русия, в т.ч. и в близост до Калининград. В Полша, Прибалтика и Румъния на ротационна основа постоянно се намират пехотни, бронетанкови и авиационни поделения. В Полша е командването на многонационалната тактическа група и един неин батальон, формиран от американци, англичани и румънци, а останалите три са дислоцирани в Литва, Латвия и Естония. Само в Полша са изградени над 20 военни обекта на НАТО и една противоракетна база от системата за ПРО на САЩ – в тях се намират около 4500 военнослужащи с решение да се увеличат с още 1000.

Освен това през 2020 г. е решено командването и щаба на 5-ти американски армейски корпус да се установи в Краков, а основните му части да бъдат дислоцирани около Познан, т.е. в близост до Калининградска област. Те са допълнение към намиращите се вече войски на НАТО в Румъния и изградените или изграждащи се бази в Украйна, България и Грузия.

Очевидно е, че с този личен състав НАТО не може да се противопостави на Русия, дори да въвлече в това всичките въоржени сили на Прибалтика, Полша, Украйна, Румъния и България. Но, с решението периодично  да се сменят войсковите части, разквартирувани в тези страни, се постигат няколко важни задачи, а именно войските опознават евентуалния район на бойните действия, по време на многобройните мащабни учения  се отработва взаимодействието между отделните национални поделения и постепенно се създава необходимата база за бързо развръщане на сединения от типа бригада-дивизия.

Интересно е, дали действително в НАТО мислят, че в Москва управляват ръководители, готови да започнат война на Запад, или целта на Алианса е съвсем друга, завоалирана с добри намерения, например, като икономически просперитет. Наскоро Яков Кедми, бивш ръководител на израелската специална служба „Nativ”, изказа следната мисъл - ако до 3-5 години Западът не се справи с Русия, то след това подчиняването ѝ ще бъде невъзможно. Споменатият срок е относителен, но по принцип той е прав.

Какво значи Западът да се справи с Русия?

Русия не е тази от 90-те години, която тогава беше поставена в положение лежешком. Тя вече е със съвсем друга политика и военни възможности. Отдавна е известно, казал го е например генерал-майор фон Клаузевиц, че справянето с Русия не може да стане чрез война, а единствено чрез вътрешна смяна на управляващия елит. 

Навярно налаганите санкции, разговорите отвъд океана, че ядрената война възможна, разбира се, не на територията на САЩ, наричането на руския президент „убиец”, учението на британския спецназ в Донбас, ускореното изграждане на морска военна инфраструктура в Украйна, Румъния, България и Грузия и развръщането на все повече войскови части на САЩ и НАТО в близост до западните граници на Русия, включително и на бригада американски оперативно-тактически ракетни комплекси в Румъния, са част от общ комплексен замисъл и план за неутрализиране на Русия чрез комбинация от посочените два начина.

Този подход не се различава от действията на Хитлер преди началото на Великата отечествена война. Тогава в германците упорито се насажда опасността от комунизма и необходимостта от унищожаване на „дивия азиатски звяр”. Днес НАТО прави същото, с тази разлика, че Хитлер хвърли в огъня на войната основно своите граждани, докато стоящите зад „Инициативата” ще воюват с Русия преди всичко с гражданите на страните-участнички в нея. Затова ако реализацията на замисъла премине в гореща фаза, не само за авторите му, последствията ще бъдат твърде печални преди всичко за „стратегическия съюз” от буферната зона.

26.03.2021 г.