В първата седмица на всяка Нова календарна година, Св.Църква чествува едно изключително историческо събитие - мистично по своята същност, и неповторимо по своето обществено значение. Преди две хилядолетия, на реката Йордан, Предтечата Господен Св.Иоан кръщава Божият Син/Мат.3:13-17; Марк.1:9-11; Лук.3:21-22; Иоан.1:29-34/.

     Големият Господски празник Богоявление или Кръщение Господне, е най-древният по време, чествуван още през ІІв. До ІVв. той се съединява с празника на Христовото Рождество. Общият празник на двете исторически събития е наречен Богоявление, защото чрез раждането Си, Христос се явява на света в плът, а чрез Кръщението Си в р.Йордан, Той се явява на света за обществено служение.     
  Самият акт на Богоявлението обаче, разкрива най-великата и трудно постижима за разума тайна, за която езическите култове само загатват, а всички антични мъдреци се опитват да разгадаят – тайната на Божествената Троица! Епохалното събитие е засвидетелствувано и в четирите Евангелия на Новия Завет. В тях се казва, че:
“И когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" /Лук.3:21-22/;
“И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение “/Мат.3:17/.

          

    При кръщението Си в река Йордан, Господ Бог се явява осезаемо пред света в Своите три лица, съставящи единосъщната и неразделна Света Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Бог Отец се явява на нашия слух чрез “ гласа от небесата “; във вид на гълъб Бог Свети Дух се явява на човешкото зрение; а Бог Син чрез общуването Си с хората се явява на нашето осезание. Затова празникът Богоявление се нарича още и Просвещение, тъй като Йорданското събитие просвещава света, показвайки  му истинската същност на Бога – Неговата троичност, единосъщност и неразделност. Ето как св.Константин-Кирил Философ разяснява на сарацините тайната на Божията троичност:
“Отец, Син и Свети Дух не са три божества, а три лица на единия Бог! Погледнете слънцето ! То представлява кръг, светлина и топлина. Слънчевият кръг е подобие на Бога Отца, Който е безначален и безкраен, подобно на един кръг. Както от слънчевия кръг произлизат светлината и топлината, така и от Бог Отец се ражда Синът и изхожда Светият Дух…И така, слънцето се състои от три различни неща, но разделя ли се поради това на три слънца? Така и Пресветата Троица, макар и да има три лица, не се дели на три божества “.

      Богоявленският празник е свързан и с великото водоосвещаване. То ни напомня, че при р.Йордан Бог, чрез Своето кръщение с вода и Дух, обновява повредената от греха човешка природа.

     На следващия ден, след великия Господски празник, Църквата от дълбока древност отрежда чествуването на Св.пророк, Предтеча и Кръстител Господен – Иоан, този “най-голям между родените от жени"/Мат.11:11/. Необикновеният Божий избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежава такава нравствена чистота, че по-скоро може да бъде наречен ангел, отколкото човек!

     Св.Иоан Кръстител прави съществена разлика между своето и Христовото кръщение:”Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий”/Марк.1:8/. Спасителят използува водата като символ на очистване и новорождение. При Неговото кръщение, обаче, не водата, а Светият Дух възражда, затова оттогава кръщаването се превръща в Тайнство. Чрез него кръщаваният човек се съединява с Христа, става член на Неговата Църква и получава възможността да бъде наследник на Божието царство.

      Какво всъщност, представлява св.Кръщение,което е първото от 7-те Тайнства на Св.Църква - Кръщение, Миропомазване, Евхаристия /Причащение/, Покаяние, Свещенство, Брак и Елеосвещение /Маслосвет/?

    Тайнствата са свещенодействия, установени от Бога, чрез които при строго определена молитвена формула, се измолват над вярващите благодатните дарове на Светия Дух. Без тези невидимо получени дарове човек не може да живее духовно, нито да се спаси. При тайнствата Божията милост, чрез Светия Дух очиства, обновява и подкрепя душата на вярващия. В тях видимите действия на свещенослужителя се съединяват с тези на Светия Дух, които са неосезаеми, невидими и тайнствени. Оттук идва и названието на този общ акт – Тайнство. Посвещаването в християнската вяра се извършва чрез три тайнства – св.Кръщение, св.Миропомазване и св.Евхаристия. Те се извършват последователно в едно и също време, дори над пеленачета.

     Първо от 7-те тайнства, св.Кръщение е вратата, през която всеки човек трябва да премине, ако иска да стане член на Светата Църква. Неслучайно то е учредено от Самия Христос /Мат.28:19-20;  Марк.16:15-16/. Светите апостоли започват да кръщават още в първия ден от основаването на Църквата – Петдесетница. Тогава над 3000 души приемат новата вяра!

    Още от апостолско време св.Кръщение се извършва чрез потапяне трикратно във вода при произнасянето на формулата: ”Кръщава се Божият раб /името/ в името на Отца /амин/ и Сина /амин/, и Святаго Духа /амин/ ”. Светото Тайнство се извършва във вода, така както Господ изрично указва:”Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие “/Иоан.3:5/.

    Пред вид изключителното значение на св.Кръщение като залог за спасение и врата към Божието царство, и като посвещение във вярата, св.Църква предвижда един подготвителен период преди извършването на Тайнството.Той се състои от просвета - във вярата и нравствеността, и от пост и молитва. Още от ІІІ в. тази подготовка се оформя в два етапа: първият продължава до 3 години; а вторият продължава по време на Великия пост /св.Четиридесетница/.

    В първия период кандидатите се въвеждат в истините на вярата и нравствеността, при което над тях се четат специални молитви за оглашение,т.е.за огласяване над тях на Божието слово. След проверка и изпитване на наученото, и на начина на живот и поведение на оглашените, те, водени от своите възприемници, се представят на свещениците, а чрез тях и на епископа, за да бъдат записани имената им на оглашени в специален каталог. След записването на името, те преминават към втория подготвителен етап. При него, по време на св.Четиридесетница, кандидатите се просвещават с четива от Св.Евангелие. Както и при първия подготвителен етап, над тях се произнасят специални молитви, но заклинателни и с ръковъзлагане.

     През дните на Страстната седмица оглашените произнасят пред епископа Символа на вярата. На Велики четвъртък те се изкъпват, а на Велики петък и Велика събота – постят. На Велика събота епископът възлага над тях ръка и произнася последното заклинание, след което духва в лицата им и полага кръстния знак  върху гърдите, челата, ушите и устните им. Цялата нощ кандидатите прекарват в бдение, на което слушат Божието слово и проповедите. Така завършва последният ден от подготвителния период за приемане на св.Кръщение и за посвещение в християнството.

    В самия ден на извършване на св.Тайнство се извършва обредът на отхвърлянето на сатаната и съединението с Христа. При него оглашените, с развързан пояс и боси, отхвърлят сатаната с ръце, вдигнати нагоре, като пленници, обърнати с лице на запад – страната на тъмнината и дявола. Така те изричат думите:”Отхвърлям те, сатана, и всичките ти дела, и всичките ти ангели, и всичкото ти служение, и всичката ти гордост.” След това всеки кандидат духва на сатаната, като израз на изхвърлянето му от душата си. В по-късно време се практикува и заплюването на сатаната. След отхвърлянето му се извършва съединението с Христа. Това става, докато оглашеният е обърнат на изток – символ на Божествената светлина и рая, с ръце, свалени надолу, като израз на безусловното предаване на Спасителя.

    След обреда на отхвърлянето на сатаната и съединението с Христос всички древни ритуали предписват изповядването на вярата, чрез думите: “Вярвам в Него /Христос/ като в Цар и Бог” и чрез Никео-Цариградски Символ на вярата. Изповядването е последвано от поклонение – на иконата на Спасителя, или на изток. Поклонението се извършва от свещеника, кандидата и неговия възприемник /кръстник/, като кандидатът изрича думите: ”Покланям се на Отца и Сина, и Святаго Духа, единосъщна и неразделна Троица”.

    След извършването на тези обреди, оглашеният влиза бос в баптистериума /малък басейн,в който се извършва потапянето във водата /, съблича връхните си дрехи и бива помазан от свещеника  с елея на заклинанието / елей, върху който са четени заклинателни молитви/. Кандидатът се помазва от главата до петите, което символизира общението му с “ добрата маслина” – Христос. В Апостолските постановления се определя освещаването на елея да става преди освещаването на водата за Кръщението, но самото помазване да се извършва след освещаването на водата.

    От най-древни времена Кръщението става чрез трикратно потапяне във вода при произнасяне на кръщелната формула. Кодексите описват самия акт така:
двама дякони държат кандидата, а свещеникът или епископът поставя десницата си върху главата му. Дяконите го потапят, докато ръката на свещенослужителя докосне водата. При всяко потапяне той произнася името на едно от Лицата на Светата Троица. Светото Тайнство се извършва само веднъж и никога не се повтаря.

     В момента на кръщението кандидатът невидимо получава от Бога ангел-хранител /пазител/. От този момент той неосезаемо за човека го съпътствува цял живот, като му внушава добро, пази го от зло, и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението. Ангелът-хранител е с човешката душа и след смъртта, а по време на Страшния съд е призван да бъде неин свидетел пред Бога.

    Вече кръстен, новият християнин се възприема от водата от своя кръстник, който е свидетел пред Бога за извършеното тайнство. След това свещеникът прави над него кръстния знак и помазва кръстообразно челото, очите, ноздрите, устните, ушите, гърдите, ръцете и нозете със св.Миро, изричайки формулата: “Печат дара Духа Святаго”.



  Тайнството Миропомазване е последвано от тайнството Евхаристия /Св.Причастие/. След него свещеникът изтрива новокръстеният с платно, наречено “саван”, което в древността се пазело за погребението му, облича го в бяла дреха и го въвежда в храма. Бялата дреха, като символ на духовна чистота и новорождение, се носи цяла седмица. Оттам идва и названието на Светлата седмица след Великден.

    При обреда на пострижението новокръстеният едновременно принася своята първа жертва на Бога и му се посвещава. Пострижението е и знак на послушание към Бога, Неговите заповеди и Неговата св.Църква.
    Съвременният чин на св.Кръщение е приспособен към кръщението най-вече на деца, които след VІ-VІІ в., стават основен обект на св.Тайнство. При повсеместното християнизиране на обществото отпада необходимостта от дългия подготвителен период. Така св.Църква събира в едно цяло последование всички обреди, извършвани преди над кандидатите в период от св.Четиридесетница до Томина неделя. Възприемниците /кръстниците/ са призвани да ръководят духовното развитие и просвещението във вярата на своите кръщелници, защото носят отговорност пред Бога за душите им.

     Св.Кръщение е духовното раждане на човека, началото на неговото спасение. Сам Спасителят ни уверява в това: ”Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден”/Марк.16:16/! Затова трябва с подобаващо разбиране, особена почит и внимание да пристъпваме към Светото Тайнство.