В притчите Си за заблудилата се овца /Лука.15:3-7/, за изгубената драхма /Лука.15:8-10/ и особено за блудния син /Лука.15:11-32/, Господ Иисус Христос ни разкрива необятната Божия любов и всеопрощение към каещите се грешници и Неговата радост за тяхното обръщане. Притчата за блудния син с право може да бъде наречена перла и венец на притчите в Св.Писание. Съвместявайки в себе си изключителни и благодатни истини, тя напълно оправдава приписваното й от векове название “Евангелие в Евангелието“. Какво всъщност ни разкрива тази поетична и трогателна история?
„Един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.”/Лука. 15:11-32/
Бащата в притчата изобразява безкрайно милосърдния и любящ Бог, а двамата сина – два вида човеци. По-старият показва мнимите горделиви праведници, изпълняващи само външно Моисеевия закон и преданията; по-младият син е образ на грешниците. Както Бог не стеснява свободата на човека и му предоставя свободния избор - или да се подчини на Божия закон, или пък да върви по свой си път, така и бащата в притчата изпълнява неразумната молба на лекомисления по-малък син. Разделяйки имота си между синовете, Той дарява и двамата с всичко потребно за живота им. По-старият брат остава под родителския покрив и продължава да живее по волята на баща си. По-младият, обаче, не само напуска дома си, но отива чак в “далечна страна”. Това изобразява напълно самоволното и решително отдалечаване на човека от Бога /не по място, а по дела/, забравяне на всичко онова, което може да го предпази от злото и греха, и избора на лекомислен живот, подчинен на човешките прищявки и страсти. Последиците от този начин на живот не закъсняват – самолишил се от Божията благодат и закрила /бащиният имот/, синът изпада “в нужда”. Това е образ на безпомощното състояние на човека, в чието сърце няма Бог, любов и истина. Разпилял истинските богатства на духа, човек започва да изпитва неудовлетвореност, която никакво материално благо не може да премахне. Настаналият “голям глад” всъщност е първото напомняне за завръщането в бащиния дом /при Бога/. Но, от гордост, лекомисленият син отново прави грешен избор, като се предава на “едного от жителите на оная страна”/Лук.15:15/, а това е дяволът. Това разкрива най-дълбокото духовно падение, когато човек доброволно започва да служи на злото, за да запази своя си начин на живот без Бога. И затова получава от лукавия само едно: ”а тоя го прати по земите си да пасе свини”. Така, залъгващ глада си с рожкове /лъжеученията, идолопоклонството и всякакви духовни заблуди/, и достигнал духовното дъно, синът от притчата най-после “дойде в себе си”. С осъзнаването на собственото падение и разруха идва и спомнянето на предишното състояние в бащиния дом /при Бога/– състояние на вътрешен мир, благост и хармония. Осъзнаването е последвано и от решение за реални дела на изповед и покаяние /Лука.15:18-19/. Изключително трогателна е сцената на бащиното посрещане /Лук.15:20/! Така и Бог бърза да се приближи към ония, които са решили още в сърцето си да се обърнат към Него. Затова, синът още не доизрекъл покаянието си, вече е богато обдарен от любящия го баща с “най-хубавата премяна”- Божията благодат, получавана в св.тайнство Покаяние; с „пръстен”- печатът на Светия Дух; и с “обуща”- знакът на господството. “Угоеното теле”, предназначено за веселието в дома, е образ на Сина Божий, наричан и Агнец непорочен, Който е пожертвуван за целия човешки род.
Когато говорим за Божието всеопрощение, добре е да помним Христовите слова: „ Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците.”/Мат.12:31/ Затова, с особена сила притчата за блудния син изправя всеки от нас пред неговата съвест и свободна воля – дали да остане при “рожковете” и “да пасе свини”, или разкаян да се отправи по дългия път към дома. От това, доколко съвестта е пробудена, а волята е насочена към доброто, може би мнозина ще чуят радостния възглас: “Тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери" /Лука.15:24/.
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия