В притчите Си за заблудилата се овца /Лука.15:3-7/, за изгубената драхма /Лука.15:8-10/ и особено за блудния син /Лука.15:11-32/, Господ Иисус Христос ни разкрива необятната Божия любов и всеопрощение към каещите се грешници и Неговата радост за тяхното обръщане. Притчата за блудния син с право може да бъде наречена перла и венец на притчите в Св.Писание. Съвместявайки в себе си изключителни и благодатни истини, тя напълно оправдава приписваното й от векове название “Евангелие в Евангелието“. Какво всъщност ни разкрива тази поетична и трогателна история?
    
  „Един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.  А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;  и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

 А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,  и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.”/Лука. 15:11-32/

   Бащата в притчата изобразява безкрайно милосърдния и любящ Бог, а двамата сина – два вида човеци. По-старият показва мнимите горделиви праведници, изпълняващи само външно Моисеевия закон и преданията; по-младият син е образ на грешниците. Както Бог не стеснява свободата на човека и му предоставя свободния избор - или да се подчини на Божия закон, или пък да върви по свой си път, така и бащата в притчата изпълнява неразумната молба на лекомисления по-малък син. Разделяйки имота си между синовете, Той дарява и двамата с всичко потребно за живота им. По-старият брат остава под родителския покрив и продължава да живее по волята на баща си. По-младият, обаче, не само напуска дома си, но отива чак в “далечна страна”. Това изобразява напълно самоволното и решително отдалечаване на човека от Бога /не по място, а по дела/, забравяне на всичко онова, което може да го предпази от злото и греха, и избора на лекомислен живот, подчинен на човешките прищявки и страсти. Последиците от този начин на живот не закъсняват – самолишил се от Божията благодат и закрила /бащиният имот/, синът изпада “в нужда”. Това е образ на безпомощното състояние на човека, в чието сърце няма Бог, любов и истина. Разпилял истинските богатства на духа, човек започва да изпитва неудовлетвореност, която никакво материално благо не може да премахне. Настаналият “голям глад” всъщност е първото напомняне за завръщането в бащиния дом /при Бога/. Но, от гордост, лекомисленият син отново прави грешен избор, като се предава на “едного от жителите на оная страна”/Лук.15:15/, а това е дяволът. Това разкрива най-дълбокото духовно падение, когато човек доброволно започва да служи на злото, за да запази своя си начин на живот без Бога. И затова получава от лукавия само едно: ”а тоя го прати по земите си да пасе свини”. Така, залъгващ глада си с рожкове /лъжеученията, идолопоклонството и всякакви духовни заблуди/, и достигнал духовното дъно, синът от притчата най-после “дойде в себе си”. С осъзнаването на собственото падение и разруха идва и спомнянето на предишното състояние в бащиния дом /при Бога/– състояние на вътрешен мир, благост и хармония. Осъзнаването е последвано и от решение за реални дела на изповед и покаяние /Лука.15:18-19/. Изключително трогателна е сцената на бащиното посрещане /Лук.15:20/! Така и Бог бърза да се приближи към ония, които са решили още в сърцето си да се обърнат към Него. Затова, синът още не доизрекъл покаянието си, вече е богато обдарен от любящия го баща с “най-хубавата премяна”- Божията благодат, получавана в св.тайнство Покаяние; с „пръстен”- печатът на Светия Дух; и с “обуща”- знакът на господството. “Угоеното теле”, предназначено за веселието в дома, е образ на Сина Божий, наричан и Агнец непорочен, Който е пожертвуван за целия човешки род.
 

       Когато говорим за Божието всеопрощение, добре е да помним Христовите слова: „ Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците.”/Мат.12:31/ Затова, с особена сила притчата за блудния син изправя всеки от нас пред неговата съвест и свободна воля – дали да остане при “рожковете” и “да пасе свини”, или разкаян да се отправи по дългия път към дома. От това, доколко съвестта е пробудена, а волята е насочена към доброто, може би мнозина ще чуят радостния възглас: “Тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери" /Лука.15:24/.