Царство България :: Спомен за Царя Обединител Борис III

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.08.2019 11:08 - Спомен за Царя Обединител Борис III

Автор: monarchist Категория: Политика

Прочетен: 986 Коментари: 0 Гласове:

Цар Борис ІІІ е роден на 30 януари (18 януари ст. стил) 1894 година в София. Негово Царско Височество Княз Борис Търновски е първият син на Н. Ц. В. Княз Фердинанд Български (1861-1948) – херцог Саксонски, Кобург, Гота и Кохари, Цар на България от 22 септември 1908 г., и на Н. Ц. В. Княгиня Мария-Луиза (1870-1899) – принцеса Бурбон и Пармска, внук е на Н. К. В. Клементина Бурбон и Орлеанска (1817-1907) и правнук на Краля на Франция Луи Филип (1830-1848). Новината е известена в утринна София със 101 топовни гърмежа, а името на престолонаследника е избрано и възторжено скандирано от ликуващия народ с предчувствието за скорошно извоюване на българската независимост (9/22 септември 1908) и с благоговейната радост, че от векове той е първият роден в България княз.

Борис ІІІ е пряк наследник на Карл Велики (747/768-814) – съсед и съюзник на Крум Страшни (796-814), на Людовик І Благочестивия (778/814-840), на Св. Луи ІХ (1226-1270), на Анри ІV Наварски (1589-1610), Луи ХІІІ (1610-1643, род. 1601), Филип V Испански (1700-1746), Луи ХІV – Кралят Слънце (1643-1715), и т. н. Той е близък родственик с водещите аристократични домове на Франция, Англия, Белгия, Испания, Италия, Австро-Унгария, Германия, Португалия и пр.

Българската царска кръв от Династията на Асеневци (1185-1598/1686) се събира у Борис ІІІ чрез много от бащините и майчините му родови линии от ХІІ до ХVІІ в., идвайки от представителите на Асеневата фамилия в Неапол, Флоренция, Византия, Малта, Далмация, Милано, Торино, Будапеща, Виена и пр. Най-популярна е пряката Асенева връзка в родословието на Краля на Навара Антоан дьо Бур (1518-1562) – бащата на Краля на Франция и Навара Анри ІV (1589-1610, род. 1553, женен за Маргарита дьо Валоа от 18 август 1572, а по-късно за Мария Медичи - регентка от 1610 г. и майка на Луи ХІІІ).

Младостта на Княза преминава в бурното и величествено време на изграждането на българската държава, на постигането и обявяването на Независимостта (1908), на войните за освобождаването на поробените българи (1912-1913) и на отстояването на националните позиции по време на Първата световна война (28 септември 1915-1918, след сръбското нахлуване в района на Белоградчик на 27 септември 1915 г.).

През дългите военни години служи като офицер за свръзка на предните линии на фронтовете и повечето време е в окопите, сред войниците, ставайки свидетел на техния героизъм, благородство, добродушие и безпределна вяра в моралното превъзходство и градивните сили на нацията. Това завинаги го превръща в заклет защитник на народните интереси и доктрина, и на мира – вътрешно-държавен и външен, международен – единствено даващ шанс на България и на българите да реализират мощта, която носят. Именно тези негови позиции определят целият му жизнен път, след като се възкачва на престола на 3 октомври 1918 г., в критична, извънредно тежка за държавата и страната ситуация. Тогава е само 24-годишен, а трябва да се справи с жизненоважен за българите проблем – да предотврати реализирането на революция в България, каквито се извършват от Русия (1917), Австро-Унгария (1918-20), Германия (1918) и Финландия (1919), до Турция (1919-23).

Въпреки непосилните и крайно несправедливи условия на Ньойския следвоенен договор (27 ноември 1919), с много търпение и такт, и не без обичта и подкрепата на народа, Борис ІІІ успява да преведе държавата през деградивната и “сопаджийска” левичарска диктатура на Стамболийски (1919-1923), закономерно довела България до гражданска война (юни и септември 1923 г.), и през превратите на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г. В условията на повсеместни еднопартийни тоталитарни режими в Европа, той не възстановява правата на партиите – забранени на 14 юни 1934 г. от узурпаторското правителство на Кимон Георгиев (19 май 1934 – 22 януари 1935), и по този начин слага преграда пред възможността за установяване на такова управление в България – прохитлеристко или просталинистко, чак до съветската окупация през септември 1944 г.

По време на Втората световна война (1940-1945) с блестяща дипломация в отпор на агресивните действия и на СССР, и на Хитлеристка Германия и сателитите й – Румъния, Сърбия, Унгария и другите, цар Борис ІІІ съумява да запази страната от превръщането й в район на бойни действия (“акцията” на Сталин чрез главния секретар на МВнР на СССР Соболев, 24-26 ноември 1941) и от пряко участие на армията във военните операции на европейските фронтове (натиска на Хитлер и срещите с него). Същевременно той постига обединяването на почти всички населени с българи Балкански области на юг от Дунав под управлението на Царство България, спасявайки от ужасите на световното бедствие и сънародниците, и всички останали. В това число са и повече от 60 000 евреи – български и чужди поданици, което е безпрецедентен случай в историята на смъртоносният период между 1940 и 1945 година.

През изключително сложните и в същото време тежки и съдбовни в политическо отношение години на царуването си, приоритетна цел за цар Борис ІІІ е икономическото и технологическото развитие на България в настоящ и в бъдещ, стратегически план, замогването и благоденствието на отделните стопанства, на човека, а от там – издигането на стандарта на живот. Царят решава тази задача успешно, по възходяща линия, до края на живота си – 28 август 1943 г. А запазването на страната от 1941 до септември 1944 г. извън бойните действия и унищожителната разрухата на снарядите, позволи да бъдат съхранени всички нейни ресурси – трудови (работниците и специалистите), производствени, финансови, военни, политически, културни.

Така към началото на септември 1944 г., въпреки че вече си бе отишъл, цар Борис ІІІ направи Царство България една от четирите най-мощни в стопанско отношение държави в Европа, наред с Кралство Великобритания, Конфедерация Швейцария и Кралство Швеция. И с това доказа безапелационно, че последователната му политика за запазване на вътрешния и външния мир, за съхраняване на плурализма и либерализма в страната дори в период на повсеместна хегемония на агресивни тоталитарни режими в Европа, за непрекъснато доизграждане на законността в защита на личността, частната собственост и активиране на предприемачеството, и за внимателно и грижовно отношение към линията на стратегическото развитие на стопанството даже в екстремните условия на световен военен катаклизъм, е възможно най-реалният и печеливш за нашето общество път. Защото нацията ни разполага с огромна и древна, градена хилядолетия пласт по пласт потенциална мощ, на която просто трябва да се създадат условия да се реализира. Такъв е заветът на цар Борис ІІІ, записан с буквите на делата му, към нас, днешните българи.