На 17 януари 2018 година се навършиха 120 години от рождението на Княгиня Евдокия. Тя е третото дете на Цар Фердинанд I и Княгиня Мария-Луиза Савойска. От ранно детство животът й е изпълнен с много превратности. Заедно със своите братя - Князете Борис и Кирил и сестра си - Княгиня Надежда, тя е възпитавана както от своя баща - Цар Фердинанд, така и от своята баба - Княгиня Клементина Орлеанска и втората си майка - Царица Елеонора. 































Княгиня Евдокия  е надарена с множество таланти. Благодарение на острия си и проницателен ум, тя до последно остава доверен съветник на своя брат  Цар Борис III. Едновременно с това тя е много талантлив художник - известна с прекрасните си акварели, и меценат на българските художници. 









Изключителна е благотворителната дейност на Княгиня Евдокия. Като продължител на семейната традиция в тази област, тя основава специален фонд за подпомагане на сираците в Царство България. Изгражда се мрежа от сиропиталища в цялата страна, отпускат се пенсии и стипендии за сираци  и бедни деца. По нейна инициатива се установява и практиката на "детските колонии" - морски и планински летни лагери, както и създаването на детски санаториуми за различни заболявания. 

Макар и католичка по вероизповедание, Княгиня Евдокия е щедър дарител на нашите православни храмове и манастири. Може би е малко известен фактът, че оригиналният кръст на Кръстова гора, където потокът от поклоници никога не спира, е нейно лично дарение.

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г., тя е арестувана и затворена в подземията на Народната милиция в София. След незаконния референдум от 1946 г., Княгиня Евдокия поема пътя на изгнанието заедно със своята снаха Царица Иоанна и малолетните си племеници - Цар Симеон II и Княгиня Мария-Луиза. Първоначално се установява в Кобург, при баща си Цар Фердинанд. По-късно живее във Вюртемберг при сестра си Княгиня Надежда.

Последните години от живота си Княгиня Евдокия прекарва в католически дом за възрастни хора на брега на Боденското езеро.Житейският й път завършва на 4 октомври 1985 г. като до последния си дъх тя мечтае за "прекрасния въздух на България".