Днешният ден - третата неделя на Великия пост, е “Неделя Кръстопоклонна”. Това е великопостният празник, в който Светата Църква чествува Светия и Животворящ Кръст Господен. Началото е поставено през ІХ – Х в. във Византия, когато светинята започва да се изнася от Императорския дворец в Константинопол, където се съхранява, и да се поставя в храма “Света София “. Именно там, през постните дни на 4-та седмица от Великия пост се извършва поклонението пред Кръста. За начално ядро на обособения великопостен празник се приема празникът “Намиране на Честния Кръст “/6 март/. 
                                   

   Според някои богослови, в основата на "Кръстопоклонната неделя" лежи историческия факт на пренасянето от Св.императрица Елена, майката на Св.император Константин Велики /306 – 337 г./ на част от Кръста Господен от Иерусалим в Апамея. Според други, той датира от времето, когато Иерусалимският патриарх го предава на своя брат Алфей, епископ на Апамея, за изграждането на храм. Трети пък смятат, че този празник е антиципация на чествуването на Разпети петък, тъй като в Иерусалим до VІІ в. съществува ритуалът на поклонение на Кръста именно в този ден. Изнасянето и поклонението на Св.Кръст на Велики петък е установено в Цариград през 1864 г., но вероятно това е практика още в ранната епоха на християнството. Сигурното е, че още през ІХ в. поклонението на Св.Кръст е факт, но се извършва през 4-та /средопостна/ седмица на Великия пост. По-късно свещеният ритуал се премества в предходната, 3-та седмица. Същото разместване се прави и за празниците на Св.Иоан Лествичник /30 март/ и на Св.Мария Египетска /1 април/, които започват да се чествуват съответно в 4-та и 5-та неделя. 

  Промените в празничния цикъл са свързани единствено с пастирските цели на Светата Църква. Подобно на подготвителните седмици преди Великия пост, и това подреждане на чествуванията в точно определена последователност носи строг смисъл, и е пример за подражание за всички християни.Така, чествуваният  Голготски кръст е примерът за саможертва; авторът на “Лествица”/Стълбица/, Св.Йоан Лествичник, е примерът за въздържание; а Св.Мария Египетска е  великият пример на покаяние.

  Светата Църква установява 5 празника, посветени на Честния и Животворящ Кръст Господен. От тях най-тържествено се чествува  “Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст" /14 септември/. Църковното предание свързва този празник с намирането на Св.Кръст от Св.императрица Елена. Фактът, че той съвпада с деня на обновлението на храма “Св.Възкресение" в Иерусалим, показва, че въздигането на Кръста Господен  най-вероятно се е случило на този ден. 

        

  Следващият празник на Св.Кръст е свързан с император Ираклий /610-641г./, който, след историческата си победа над персите, връща Св.Кръст, с помощта на който воюва, отново в Иерусалим. Оттогава това чествуване се установява като велик Господски празник. Богослужебно това се прави, като в края на утренята Св.Кръст се изнася от Св.олтар, и в средата на храма се извършва специално последование /съответни молитви и свещенодействия/ на въздигането на Св.Кръст. На този ден се спазва строг пост в чест на оръжието на нашето спасение – Светия и Животворящ Кръст Господен.

  Празникът “Намирането на Св.Кръст“ се чествува на 6 март. Някои литургисти считат, че именно този празник лежи в основата на Неделя Кръстопоклонна. На този ден Св.Кръст отново се изнася от Св.олтар, и в средата на храма се извършва последованието на поклонението на Св.Кръст.

   На 7 май се чествува възпоменание на “Явяването знака на Честния кръст на небето“, за което събитие свидетелствува Св.Кирил Иерусалимски /ок.315 – 386 г./.

    На 1 август се чествува празникът “Разнасяне на Честния Кръст“. На този ден в Константинопол Св.Кръст се изнасял от императорския дворец  и през целия ден, с многолюдни шествия, светинята обхождала целия град за предпазване от чума и бедствия. От 1 до 13 август Св.Кръст бил полаган за поклонение в различни храмове на столицата. Поклонението се извършва по подобие на това от Кръстопоклонна Неделя.

   Какво свидетелствуват преданията и историята за Светия Кръст Господен ? Ето някои интересни данни, съхранени през вековете и отнасящи се до произхода на самото дърво, както и до съдбата на направения от него Св.Кръст:

  Старозаветният праведник Авраам, като пожелал да узнае, ще прости ли милосърдният Бог тежкия грях на племеника му Лот /Бит.19:30-38/, насадил три едногодишни издънки от три негниещи дървета – кипарис, певга /финикова палма/ и кедър. Той наредил на Лот да ги полива с вода от р.Иордан, която се намирала доста далеко от мястото на новонасадените дървета. Праведникът нарекъл издънките, че ако се хванат и израстат, Бог ще прости на Лот, ако ли не, то греха му ще бъде неопростен. Лот усърдно изпълнявал възложената му задача, като искрено се разкайвал за стореното зло. Минало време, и обилно поливаните фиданки израсли. Нещо повече, те се сраснали още от основата си в едно дърво. Именно от това едно, но трисъставно дърво и бил направен по-късно Кръстът, на който, заради нашите грехове и нашето спасение, е прикован Господ Иисус Христос. Това предание за произхода на св.Кръст обяснява и текста от Възкресния канон:“Яко изволилъ  еси /распятися/ на кипарисе и на певге и кедре, плотiю, совоздвизаемъ “/ст.1, песен 5, гл.2/.

  Откриването на Св.Кръст е свързано със Св.императрица Елена, която заедно със своя  син – Св.император Константин Велики изгражда в Иерусалим  истински център на Светите земи. За това наистина величаво и изключително дело четем в “Житие на Константин“ на Евсевий, епископ Кесарийски /ок.265 – 340 г./, и в  “Църковна история“ на Созомен /гръцки историк от V в./

                    

   Според  Евсевий Кесарийски, основният интерес на императора е насочен към мястото на Иисусовото погребение: “Някои безбожни и нечестиви люде бяха решили да скрият от човешките очи пещерата на спасението / в Иерусалим /…След като хвърлиха много труд да донесат пръст от околностите, те покриха цялото място. Сетне, когато издигнаха този /насип/ до значителна височина и го облицоваха с камъни, те изцяло укриха Божествената пещера под голяма могила…Той /Константин/ заповяда мястото да бъде пречистено, като сметна за най-уместно местата, осквернени от враговете, да получат благословията на Всемогъщия Бог от собствените му ръце…Вдъхновен от свято усърдие, той заповяда, след като пръстта бъде изровена до значителна дълбочина, да я пренесат на далечно място, защото е била осквернена от гнусотиите на демонопоклонниците. Това бе сторено незабавно. И като се оголваха слой подир слой, появи се мястото, скрито под земята; и когато това стана, се появи достолепният и свещен паметник за възкръсването на нашия Спасител, и пресветата пещера прие символа на Неговото възкресение."

   Така Св.император Константин открива под храма на Юпитер Капитолийски, на Адриановия форум в Иерусалим, мястото на Иисусовото погребение. От описанието личи, че то винаги е било известно, но дълго време пазено в тайна във времето на гоненията, и въпреки промените в градската топография. Според историческите факти Христос е екзекутиран и погребан извън западната градска стена. По времето на Св.Константин същото място вече е в центъра на Горния град на Иерусалим, в търговския и политически център на Елия Капитолина /римското название на града след 69г./, проектиран от Адриановите архитекти. Историкът Евсевий продължава: “Подир откриването императорът издаде свещени едикти и когато осигури в изобилие всичко необходимо за начинанието, заповяда около Пещерата на Спасението да се изгради молитвен дом, достоен за Господа, и то с императорско великолепие…А на епископа, който ръководеше църквата в Иерусалим, /Макарий/ изпрати следното писмо…: Наистина чудодейно събитие е, че символът на най-свещената саможертва, който дълго време бе скрит под земята и оставаше неизвестен, сега ще засияе пред слугите си…Затуй моята воля е, ти да си най-силно убеден в онова, което навярно стана ясно за всички, че най-голямата ми грижа е да украсим с великолепни сгради това място, което с Божия помощ аз освободих от тежкия му товар, та дори и от позорно добавения идол…И най-напред императорът украси свещената пещера, която беше най-главна в целия труд, и щедростта на императора я окичи с изящни колони, множество орнаменти и всякакви украшения…Тъй новият Иерусалим бе изграден около паметника на спасението.”

          

   Самото събитие по установяването на самия Кръст Господен е описано от Созомен в неговата “Църковна история“:

     “За да изрази от свое име, от името на децата си и империята благодарност към Бога за възстановеното единодушие във Вселенската църква, императорът повелил да се изгради на Бога молитвен дом в Иерусалим близо до мястото, наречено Голгота. По същото време майка му Елена отишла в града, за да се помоли и да посети Светите места. Нейната страстна християнска вяра породила желанието да намери дървото, от което бил направен Светият кръст. Но, не било лесно да се открие нито тази реликва, нито Божият гроб ; защото езичниците, които в прежни времена преследвали Църквата и които при зараждането на християнството прибягнали към всевъзможни лукавства, за да го премахнат, били прикрили мястото под голяма камара пръст…Най-сетне мястото било намерено и се разкрила тъй старателно поддържаната измама за него; някои казват, че истината разкрил един евреин, който живеел на изток и бил открил сведенията в някакви документи, получени в наследство по бащина линия…Когато по заповед на императора мястото било разкопано, открили пещерата, където Спасителят възкръснал от мъртвите; а недалече оттам намерили три кръста и отделно парче дърво, върху което били изписани на еврейски, гръцки и латински думите: ”Иисус от Назарет, иудейският цар“.

    …Оставало обаче затруднението да различат Божия кръст от останалите, защото той бил струпан безразборно заедно с другите, когато свалили телата на разпнатите…Бил потребен не човешки, а небесен знак…и този знак дошъл по следния начин. В Иерусалим живеела високопоставена жена, болна от тежка и неизличима болест. Епископ Макарий, придружен от майката на императора, отишъл при леглото на болната…и съобщил, че Божият кръст ще е онзи, който при докосване до болната изцели болестта й. Приближил се до нея с всеки от трите кръста…когато положили третия кръст върху нея, тя изведнъж отворила очи, възвърнала си силата и мигновено изцелена скочила от леглото. Казват, че по същия начин бил възкресен и мъртвец. След като по този начин определили благословеното дърво, по-голямата част от него била сложена в сребърен сандък, в който и до днес го съхраняват в Иерусалим ; но императрицата изпратила една част на сина си Константин заедно с гвоздеите, с които било приковано тялото на Христос…”

  Честният и Животворящ кръст Господен е оръдието на нашето спасение и предмет на благоговейна почит за всеки вярващ. Да се носи кръст е не само задължение на християнина, но и негова заслуга и чест. Затова нека бъдем достойни носители на светинята, помнейки Христовата повеля: “Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва "/Мат.16:24/.

                                                            =  =  =

 Из  “Канон на Честния Кръст “ :

 “ О, Кръст, похвала за апостолите, укрепление на вярващите, знамение на верните, слава за иерарсите и мъчениците, победа и утвърждение на всички, които те възхваляват! Кръстът е слава на душите и вечна светлина, основа на благочестието, победител над бесовете, благолепие на Църквата, погибел на нечестивите и посрамване на враговете в Съдния ден! “