Постинг
04.03.2014 20:12 -
Провокирани спомени
Из писмо на Обер-прокурора Константин Победоносцев до Император Александър III :
„Тежко е сега на всички руски хора, които горещо обичат своето Отечество и разбират сериозно истината в живота. Беше тежко, тежко е, и тъжно е да се каже, но ще бъде още по-тежко. Тягостното чувство в душата ми не изчезва, защото виждам и чувствам ежечасно, какъв е духът на времето и какви станаха хората. От копривата грозде няма да се роди, от лъжата няма да произлезе истина; от смесването на ленността, равнодушието и невежеството с безумието и разврата, сам по себе си порядък няма да се роди. На всички неравнодушни към правдата хора е много тъмно и тежко, защото сравнявайки настоящето с вече преживяното и отдавна отминалото, виждат, че живеем в някакъв друг свят, където всичко отива направо към първобитния хаос, и ние, останали в средата на цялото това брожение, се чувстваме безсилни. Но, от всички кръстове, които ние хората носим, най-тежък е този кръст, на който Провидението обрече Вас, Ваше Величество! Виждах, колко Ви е тежко да го приемете върху плещите си. И нямаше да Ви стигнат силите да го носите, ако нямахте в душата си съзнанието и вярата, че това е велика жертва, на която на Бог е било угодно да Ви обрече, и че ако се отклоните от тази жертва, означава да обречете целия свой народ и цяла Русия на пълен хаос, на окончателна гибел... Знам, че Вие имате това съзнание и вяра. Тя и само тя единствено Ви дава сила да не унивате сред житейските бури, дава Ви спокойствие на духа, което е необходимо, за да запазите в себе си жива силата на волята, толкова важна за държавното управление. В Западна Европа навсякъде са видни заговорите на социалисти и анархисти. Взривовете на бомбите им са станали почти ежедневие. В Германия бяха готови /и само обстоятелствата попречиха/ да взривят Императора с цялата му свита при откриването на един паметник. И така, там това стана обичайно явление; оттам тръгна тази зараза, и поради нашите грехове се появи и при нас; но, всяко явление от този род се подхваща от нашите врагове като оръжие срещу нас. Истина е, че у нас тероризмът означава много повече, отколкото там – и нашите врагове добре го разбират – само Бог знае, чия лукава ръка ги направлява, и с чии пари са купени нашите злодеи - хора без разум и съвест, обладани от дивия инстинкт на разрушението, уродливи продукти на лъжлива цивилизация… Невъзможно е да се следят всички заговорници – тези хора епидемически се размножават; невъзможно е да се лекуват всички безумци. Но, трябва да се запитаме: откъде се появиха у нас толкова обезумели млади хора? Не е ли и поради това, че въведохме една лъжлива, съвсем несвойствена на нашия бит образователна система, която откъсва човека от родната среда, увлича го в света на фантазьорството, мечтанията и безпочвените претенции, а после го захвърля на големия пазар на живота без всякакви умения да се труди, без определена цел, без живата връзка с народния бит, но с огромно и уродливо самолюбие, което изисква всичко от живота, без да има какъвто и да било принос в него. Боже, помилуй нас грешните и спаси нещастната Русия и от свои, и от чужди! Да даде Бог на Ваше Величество сили, не само да търпите, но и да действате сред тежките изпитания! Ние, обикновените руски хора, вярваме, че Той не ще изостави Вас и нещастната страдаща и вярваща Русия! Константин Победоносцев Петербург, 4 март 1887 г.”
* * *
„На 10 март /1907 г.- б.а./ почина Обер-Прокурорът на Св.Синод и член на Държавния Съвет – Константин Петрович Победоносцев. В нашето не толкова богато с изключителни личности общество, той се превърна в необичайно явление. В продължение на повече от четвърт век, неговото име приковаваше вниманието на съвременниците и не слизаше от страниците на печата. Едновременно ненавиждан и славословен, хулен и благославян, едни виждаха в него ангела-хранител на Русия, а други – нейния зъл гений. Той беше историческо знаме, което разкъсваха бури и несгоди, около което кипяха страсти и борби!” С тези думи „Исторически вестник” публикува новината за кончината на Константин Победоносцев – една от най-ярките личности на Русия в края на XIX и началото на XX век. Въпреки крайните оценки, всички съвременници го считат за най-крупния държавен и църковен деец на Империята. Константин Победоносцев е роден през 1827 г. в Москва. Той е син на професор в Московския Университет и внук на един от най-добрите свещеници в Звенигородска епархия. През 1846 г., едва 19-годишен, Победоносцев завършва право, а няколко години по-късно чете лекции в Московския Университет. Занимава се активно с научна дейност; избран е за консултант в Министерството на Правосъдието и за сенатор във Втория Департамент. През 1861 г., по настояване на граф Строганов – възпитател на Престолонаследника Княз Николай Александрович, Победоносцев започва да преподава юридически науки на бъдещия владетел, а по-късно и на бъдещия Император Александър III. 1880 година поставя началото на държавническата и църковна дейност на Константин Победоносцев. Тогава той е назначен от Император Александър II за Обер-Прокурор на Св.Синод – длъжност, която му позволява да развие огромна по мащаби и историческа по значение дейност. Константин Победоносцев винаги се е придържал към консервативните възгледи и сам казва за себе си: „В дясно от мен стои стена.” Близък приятел на Достоевски, противник на либерализма – особено по отношение на Църквата и държавното управление, той неизменно изповядва исконния принцип – Бог, Цар, Отечество. * * * Вчера отбелязахме Националния си празник – 136 години от Освобождението ни от 5-вековното османско владичество. Според настоящия военен протокол на заря-проверката, явно няма нужда да се споменават нито Царя-Освободител Александър II, нито руските князе и генерали, ръководили лично всички военни действия по време на Руско-турската освободителна война. Иначе самият военен ритуал се извършва именно пред паметника на Императора, издал Манифеста за започване на войната с турците…По същите неведоми съображения на днешните ни военни и държавни първенци, в списъка на зарята-проверка не бяха споменати и българските Царе на Третото българско царство – Цар Фердинанд I и Цар Борис III – и двамата лично ръководили и участвали в бойните действия по време на войните за национално обединение. Срам! Колко прав е бил Княз Александър I Батенберг, когато, напускайки завинаги България, княжеството, за чието Съединение пролива кръвта си по време на Сръбско-българската война, записва заветните думи: „ В българския език думата „благодаря” не съществува!”
„Тежко е сега на всички руски хора, които горещо обичат своето Отечество и разбират сериозно истината в живота. Беше тежко, тежко е, и тъжно е да се каже, но ще бъде още по-тежко. Тягостното чувство в душата ми не изчезва, защото виждам и чувствам ежечасно, какъв е духът на времето и какви станаха хората. От копривата грозде няма да се роди, от лъжата няма да произлезе истина; от смесването на ленността, равнодушието и невежеството с безумието и разврата, сам по себе си порядък няма да се роди. На всички неравнодушни към правдата хора е много тъмно и тежко, защото сравнявайки настоящето с вече преживяното и отдавна отминалото, виждат, че живеем в някакъв друг свят, където всичко отива направо към първобитния хаос, и ние, останали в средата на цялото това брожение, се чувстваме безсилни. Но, от всички кръстове, които ние хората носим, най-тежък е този кръст, на който Провидението обрече Вас, Ваше Величество! Виждах, колко Ви е тежко да го приемете върху плещите си. И нямаше да Ви стигнат силите да го носите, ако нямахте в душата си съзнанието и вярата, че това е велика жертва, на която на Бог е било угодно да Ви обрече, и че ако се отклоните от тази жертва, означава да обречете целия свой народ и цяла Русия на пълен хаос, на окончателна гибел... Знам, че Вие имате това съзнание и вяра. Тя и само тя единствено Ви дава сила да не унивате сред житейските бури, дава Ви спокойствие на духа, което е необходимо, за да запазите в себе си жива силата на волята, толкова важна за държавното управление. В Западна Европа навсякъде са видни заговорите на социалисти и анархисти. Взривовете на бомбите им са станали почти ежедневие. В Германия бяха готови /и само обстоятелствата попречиха/ да взривят Императора с цялата му свита при откриването на един паметник. И така, там това стана обичайно явление; оттам тръгна тази зараза, и поради нашите грехове се появи и при нас; но, всяко явление от този род се подхваща от нашите врагове като оръжие срещу нас. Истина е, че у нас тероризмът означава много повече, отколкото там – и нашите врагове добре го разбират – само Бог знае, чия лукава ръка ги направлява, и с чии пари са купени нашите злодеи - хора без разум и съвест, обладани от дивия инстинкт на разрушението, уродливи продукти на лъжлива цивилизация… Невъзможно е да се следят всички заговорници – тези хора епидемически се размножават; невъзможно е да се лекуват всички безумци. Но, трябва да се запитаме: откъде се появиха у нас толкова обезумели млади хора? Не е ли и поради това, че въведохме една лъжлива, съвсем несвойствена на нашия бит образователна система, която откъсва човека от родната среда, увлича го в света на фантазьорството, мечтанията и безпочвените претенции, а после го захвърля на големия пазар на живота без всякакви умения да се труди, без определена цел, без живата връзка с народния бит, но с огромно и уродливо самолюбие, което изисква всичко от живота, без да има какъвто и да било принос в него. Боже, помилуй нас грешните и спаси нещастната Русия и от свои, и от чужди! Да даде Бог на Ваше Величество сили, не само да търпите, но и да действате сред тежките изпитания! Ние, обикновените руски хора, вярваме, че Той не ще изостави Вас и нещастната страдаща и вярваща Русия! Константин Победоносцев Петербург, 4 март 1887 г.”
* * *
„На 10 март /1907 г.- б.а./ почина Обер-Прокурорът на Св.Синод и член на Държавния Съвет – Константин Петрович Победоносцев. В нашето не толкова богато с изключителни личности общество, той се превърна в необичайно явление. В продължение на повече от четвърт век, неговото име приковаваше вниманието на съвременниците и не слизаше от страниците на печата. Едновременно ненавиждан и славословен, хулен и благославян, едни виждаха в него ангела-хранител на Русия, а други – нейния зъл гений. Той беше историческо знаме, което разкъсваха бури и несгоди, около което кипяха страсти и борби!” С тези думи „Исторически вестник” публикува новината за кончината на Константин Победоносцев – една от най-ярките личности на Русия в края на XIX и началото на XX век. Въпреки крайните оценки, всички съвременници го считат за най-крупния държавен и църковен деец на Империята. Константин Победоносцев е роден през 1827 г. в Москва. Той е син на професор в Московския Университет и внук на един от най-добрите свещеници в Звенигородска епархия. През 1846 г., едва 19-годишен, Победоносцев завършва право, а няколко години по-късно чете лекции в Московския Университет. Занимава се активно с научна дейност; избран е за консултант в Министерството на Правосъдието и за сенатор във Втория Департамент. През 1861 г., по настояване на граф Строганов – възпитател на Престолонаследника Княз Николай Александрович, Победоносцев започва да преподава юридически науки на бъдещия владетел, а по-късно и на бъдещия Император Александър III. 1880 година поставя началото на държавническата и църковна дейност на Константин Победоносцев. Тогава той е назначен от Император Александър II за Обер-Прокурор на Св.Синод – длъжност, която му позволява да развие огромна по мащаби и историческа по значение дейност. Константин Победоносцев винаги се е придържал към консервативните възгледи и сам казва за себе си: „В дясно от мен стои стена.” Близък приятел на Достоевски, противник на либерализма – особено по отношение на Църквата и държавното управление, той неизменно изповядва исконния принцип – Бог, Цар, Отечество. * * * Вчера отбелязахме Националния си празник – 136 години от Освобождението ни от 5-вековното османско владичество. Според настоящия военен протокол на заря-проверката, явно няма нужда да се споменават нито Царя-Освободител Александър II, нито руските князе и генерали, ръководили лично всички военни действия по време на Руско-турската освободителна война. Иначе самият военен ритуал се извършва именно пред паметника на Императора, издал Манифеста за започване на войната с турците…По същите неведоми съображения на днешните ни военни и държавни първенци, в списъка на зарята-проверка не бяха споменати и българските Царе на Третото българско царство – Цар Фердинанд I и Цар Борис III – и двамата лично ръководили и участвали в бойните действия по време на войните за национално обединение. Срам! Колко прав е бил Княз Александър I Батенберг, когато, напускайки завинаги България, княжеството, за чието Съединение пролива кръвта си по време на Сръбско-българската война, записва заветните думи: „ В българския език думата „благодаря” не съществува!”
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
