Днес е Кръстовден - един от най-големите църковни празници. Той е посветен на едно важно историческо събитие – откриването на св.Кръст Господен през 326 г. от св.императрица Елена. Църковната летопис разкрива следното за случилото се в Иерусалим:

              

   “ Когато свършил Съборът в Никея /Първият Вселенски събор от 325 г./, епископите се разотишли по домовете си. Императорът /св.Константин Велики/ се възрадвал на възстановеното единодушие във вселенската Църква и в желанието си да изрази от свое име, от името на децата си и на империята благодарност към Бога заради единомислието на епископите, той повелил да се изгради на Бога молитвен дом в Иерусалим близо до мястото, наречено Голгота. По същото време майка му Елена отишла в града, за да се помоли и да посети светите места. Нейната страстна християнска вяра породила желанието да намери дървото, от което бил направен Светият кръст. Но не било лесно да се открие нито тази реликва, нито Божият гроб; защото езичниците, които в прежни времена преследвали Църквата и които при зараждането на християнството прибягнали към всевъзможни лукавства, за да го премахнат, били прикрили мястото под голяма камара пръст, та издигнали онова, което някога било низина, както изглежда днес, а за още по-сигурно прикритие оградили със стена цялото място на Възкресението и връх Голгота, и отгоре на всичко го покрили с каменни плочи и идолски изображения...

    Най-сетне мястото било намерено и се разкрила тъй старателно поддържаната измама за него. Според някои истината разкрил един евреин, който живеел на Изток, и бил открил сведенията в някакви документи, получени в наследство по бащина линия. По-вероятно обаче изглежда да предположим, че Господ е разкрил това чрез поличби и пророчески сънища...Когато по заповед на императора мястото било разкопано надълбоко, открили пещерата, където Спасителят възкръснал от мъртвите. Недалече оттам намерили три кръста и отделно парче дърво, върху което били изписани с бели букви на еврейски, гръцки и латински следните думи: “ Иисус от Назарет, иудейският цар”. Тези думи, както ни учи светото Евангелие, били сложени над главата на Иисус по заповед на Пилат, губернатора на Иудея.

   Оставало обаче затруднението да различат Божия кръст от останалите, защото надписът бил откъснат и хвърлен настрани, а самият кръст струпан безразборно заедно с другите, когато свалили телата на разпнатите...Не било тяхна грижа /на римските екзекутори/ да разположат кръстовете в първоначалния ред, тъй като ставало късно, а осъдените били мъртви и те не сметнали за необходимо да останат и да се погрижат за кръстовете. Следователно бил потребен не човешки, а небесен знак, за да различат Божия кръст от останалите, и този знак дошъл по следния начин. В Иерусалим имало една високопоставена жена, която страдала от твърде тежка и неизлечима болест. Макарий, епископ на Иерусалим, придружен от майката на императора и нейната свита, отишъл в дома на болната. Там, при леглото й, след като произнесъл молитва, Макарий съобщил на присъствуващите, че Божият кръст ще е онзи, който при докосване до болната изцели болестта й. Приближил се до нея с всеки от трите кръста, но когато полагали два от тях върху нея, това й се сторило лудост и подигравка пред портите на смъртта. Когато обаче по същия начин положили третия кръст върху нея, тя изведнъж отворила очи, възвърнала си силата и мигновено изцелена скочила от леглото. По-късно по същия начин бил възкресен и мъртвец. 

                 

     След като по този начин определили благословеното дърво, по-голямата част от него била сложена в сребърен сандък, в който и до днес го съхраняват в Иерусалим; но императрицата изпратила една част на сина си Константин, заедно с гвоздеите, с които било приковано тялото на Христос...”/Созомен, “ Църковна история” 2,1/.

     Близо половин век по-късно, през 380 г., за Честния Кръст Господен пише поклонничката от далечна Галия /дн.Франция/- Егерия. Тя старателно описва в своето “Поклонническо пътуване” Светите земи, и особено Иерусалим, за който св.император Константин полага усилия да промени облика му на римски град и да го превърне в християнски център. Ето как Егерия описва богослужението на Разпети Петък в Иерусалим, когато се изнасят за поклонение намерените от св.Елена съкровени реликви:

    “ Паството се разпуска пред Кръста /след утринната служба/ още преди слънцето да изгрее и отива на Сион да се моли пред колоната, където е бил бичуван Спасителят. После се разотиват по домовете за кратка почивка, но не след дълго всички се събират за следващото богослужение. Тронът на епископа е разположен на Голгота зад Кръста, който днес се издига там. Той сяда и пред него поставят маса с ленена покривка. Дяконите застават наоколо и му донасят кутия от злато и сребро, в която се съхранява Светото дърво на Кръста. Отварят я, изваждат Дървото на Кръста и Надписа, и ги слагат благоговейно на масата.

   Докато Светото дърво е на масата, епископът седи с ръце от двете му страни и го придържа, а дяконите около него стоят на стража. Пазят го тъй, защото по обичай всички хора, послушници и богомолци, идват до масата един по един. Навеждат се, целуват Дървото и отминават. И казват, че веднъж един от тях отхапал парче от Светото дърво и го откраднал, и по тази причина дяконите стоят наоколо и наблюдават да не би някой да дръзне отново да стори нещо подобно, макар онзи нещастник да придобил окаяна съдба поради дързостта си.

    Тъй всички хора минават един по един. Навеждат се, докосват Светото дърво с чело, после с очи, после го целуват, но никой не смее да протегне ръка и да го пипне. След като са целунали Кръста, те отиват при един дякон, който държи Пръстена на Соломон и Рога, с който помазват царете. Изразяват с целувка преклонението си пред тях и си излизат...”/Егерия, “Поклонническо пътуване”,67/.

     През 614 г., по време на войната с Византия, персийският цар Хозрой превзема Иерусалим, разрушава църквите там и отнася със себе си всички скъпоценности, които намира в тях. Между задигнатите светини е и животворящият Господен Кръст.

   Въпреки, че войната продължава дълго император Ираклий се удостоява с победа. Наследникът на убития Хозрой сключва мир с Византия и се задължава да върне всички заграбени светини и пленниците, между които е и Иерусалимският патриарх Захарий. Императорът тържествено възвръща Светия Господен Кръст в Иерусалим. Всички жители, начело с патриарха, с палмови клонки в ръце, излизат до Елеонската планина за да посрещнат светинята. Начело на тържествената процесия е императорът, облечен в царските одежди и с царски венец на главата. Когато приближават Иерусалим, той пожелава сам да носи Кръста. Но, когато трябва да мине през портите към Голгота, Кръстът е задържан от невидима сила, и става невъзможно да бъде носен по-нататък. Огромно изумление обхваща всички.

    Единствено патриарх Захарий разбира какво става. Нему е дадено да види Ангел Господен, стоящ на портите, който му казва: “ Не тъй нашият Господ е носил тук тоя Кръст, както вие го носите! ”

   Силно смутен и развълнуван, патриархът се доближава до императора и му заявява: “ Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал заради нас Спасител е носил на раменете Си в смирение и унижение! ”

   С благоговение императорът веднага снема от себе си венеца и багреницата, и облича прости дрехи. С непокрита глава и бос, той вече без всякаква пречка внася в храма Светия Кръст Господен. Патриархът го поставя на предишното му място за радост, утеха и надежда на целия християнски свят.

   Да се носи кръст е не само задължение на християнина, но и негова особена заслуга и чест. Кръстът се възвишава на куполите на нашите храмове, лежи винаги на църковните престоли; увенчава короните на християнските царе и неотстъпно стои на всяка християнска гръд. Кръстът ни посреща при рождението за духовен живот – Светото Кръщение, и ни благославя при преселението в отвъдния живот, а накрая осенява и нашите гробове.

   Свещен белег на принадлежността ни към Христовата вяра е кръстното знамение, което изобразяваме с ръка; действието, когато се кръстим. В Светата Църква обичаят да се осеняваме при молитва с кръстното знамение идва от най-дълбока древност. Той е установен от светите Апостоли и предаден от тях на всички вярващи. Без това свещено действие не се извършва нито една молитва, нито църковна, нито домашна. Често пъти, обаче, сме свидетели на явно незнание за правилното извършване на кръстното знамение. А то носи в себе си освен благодатната Христова сила, която ни укрепва при действието, и строго определено значение. Така, когато се кръстим, ние събираме първите три пръста на дясната си ръка, като символ на Светата Троица:Отец, Син и Свети Дух; а последните два свиваме към дланта, като символ на Божествената и човешката природа на Господ Иисус Христос. По този начин изобразили чрез пръстите на ръката вярата си в Светата Троица, нашия Бог и в спасителното дело на Богочовека Христос, ние извършваме и самото кръстно знамение, по точно определен начин : най-напред ние полагаме знамението на Кръста на челото – вместилището на разума, в знак, че обичаме Бога с всичкия си ум, че с любов Му посвещаваме всички свои мисли, и просим Неговото благословение над тях. После кръстното изобразяване продължава върху гърдите, в знак, че обичаме Бога от цялото си сърце и душа, че искрено Му посвещаваме всичките си чувства и желания, и молим Бог да се всели в сърцето ни. Кръстното знамение завършваме върху дясното и лявото рамо, в знак, че обичаме Бога от цялата крепкост и твърдост на душата си, посвещаваме Му целия си живот и дела, и молим да облагороди и увеличи духовните ни и телесни сили.

Мълвина Господинова, историк

Из “Канон на Честния Кръст”:

 “Кръстът е слава на душите и вечна светлина, основа на благочестието, победител над бесовете, благолепие на Църквата, погибел на нечестивите и посрамване на враговете в Съдния ден”.