На 16 юни 1937 г. , в 6 часа сутринта, Министър-председателят Г.Кьосеиванов и Министърът на правосъдието Ал.Огнянов са повикани в Двореца в София, за да бъдат свидетели, според монархическата традиция, при раждането на българския Престолонаследник. В 9 часа 101 топовни салюта възвестяват рождението на Симеон, Княз Търновски.
 
               

При камбанния звън на „Св.Ал.Невски” и всички софийски храмове, улиците на града се изпълват с ликуващ народ, който с песни и музика се стича към Двореца, за да поздрави щастливите родители и тяхната рожба. Обществените сгради и частните къщи се окичват с национални знамена. По случай радостното събитие, Царят и Царицата отпускат над 600,000 лв. за бедни деца и безплатни обеди за бедни в 60 общини в Царството. Опрощават се данъци за над 1 млрд.лв., обявява се и амнистия за 8,000 затворници.

    
                                
   Шест години по-късно, на 28 август 1943 г., внезапно осиротелият престолонаследник, в изпълнение на Търновската Конституция, се възкачва на трона като Симеон II, Царят на българите. Вместо с играчки и момчешки лудории, наследникът на Царя Обединител Борис III заживява с държавните дела и редовно приема своя Министър-председател и Регентския съвет, за да изслушва техните доклади. За тези първи години Цар Симеон си спомня: ”Бях само момче, но действах като възрастен.”

   Три години по-късно, на 16 септември 1946 г., Царското семейство принудително напуска Родината. Изгонено от комунистическия режим, то оставя в България два обругани, но свидни гроба – на Цар Борис III и на неговия брат Княз Кирил. Буквално дни преди да отпътува, семейството е лишено и от всички свои лични, наследствени имоти, както и от почти цялото си лично движимо имущество – без закон. Грабежът е „узаконен” чак година по-късно /декември 1947 г./ В духа на Гьобелсовата пропаганда комунистическата власт изгражда мита за изплатена огромна парична компенсация на Царица Иоанна и за доброволното отпътуване на семейството с цели вагони с царски съкровища!

                       

     Години наред пропагандната машина на БКП и ДС кове демоничния образ на „човека от Мадрид”: той е ту последен бедняк, продал ордените на дядо си, ту алчен комарджия с огромно богатство; ту съветски шпионин, ту агент на ЦРУ, отхвърлен и недолюбван от коронованите си роднини. И за да бъде допълнително принизено царското достойнство на Н.В.Симеон II,  агентурата на ДС и цяла кохорта „царски доброжелатели и съветници” започват да го наричат „г-н Борисов” и „г-н Сакскобургготски”. За сравнение, никой в съседните ни балкански държави /да не говорим за Европа/не си е позволил и до днес подобно обръщение към своите монарси. И още едно сравнение – на кралските семейства и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция, и в Албания бе възстановена собствеността върху одържавените им преди години лични имоти. Докато у нас Царят се оказа единственият български гражданин след промените, комуто най-яростно се оспорва правото на наследствена собственост, доказано законно придобита от неговите предци. Парадоксът в тази жалка сага, уронваща престижа на България пред света е, че това се случва в уж демократични условия, при които би трябвало да се зачитат законовите правила на монархическия институт /действащи и днес в половин Европа/, а не комунистически закон от 1947г. Впрочем, крайно смущаващ е фактът, че никое от досега управляващите правителства не отмени действието на този крещящо противоконституционен акт! 

      Отвъд комунистическите митове и медийната пропаганда, особено по време на участието му в републиканския политически живот, остава истинският образ на Цар Симеон II – държавникът, когото в цял свят посрещат със ставане на крака; пред когото няма затворени врати нито в глобалната политика, нито в световния бизнес; който еднакво търпеливо и с уважение изслушва и бедния човечец от малкото селце, и коронования си роднина. Той е Господарят на мълчанието, който говори само, когато има да каже нещо наистина важно, и който дори в най-тежките си лични моменти не си позволи да отвърне с лоша дума на онези, които го засипваха с порои от злост и клевети. Във вените му тече кръвта на най-големите династии, управлявали Европа векове наред. Но, роден на българска земя, редом с царското си възпитание и образование, Царят израства и с езика на Вазов, Дебелянов, Йовков. Затова е трудно разбираем за онези, познаващи само опростената лексика и стил на комунистическия и преходен периоди. Получил богато класическо образование във „Виктория колидж” в Египет, още непълнолетния Цар усвоява и основните европейски езици,както и арабски. По-късно той получава, както солидна военна подготовка в елитната Военна Академия „Вали Фордж” в САЩ, която завършва с чин „младши лейтенант”,така и задълбочени знания по право и политически науки в Испания. Над две десетилетия Цар Симеон представлява интересите на Крал Хасан II и мароканското кралско семейство в мощния финансово-индустриален конгломерат Omnium Nord Africain. Изключителната му делова заетост обаче, никога не го отделя от неговия династичен дълг – да служи на Отечеството като Цар на българите. За тегобите на тази трудна и обезсърчителна задача, Цар Симеон споделя: „Те се обръщат към мен като техен Баща и молят за подкрепа. Не е лесно, но се справяме. Като техен Цар се опитвам да помогна, като действам вместо квартирно или работно бюро. При много случаи на затруднения, липса на подкрепа, нападки без основания срещу Династията и при униженията на живота в изгнание, трябва да призная, че съмнения и дори отчаяние се появяваха в душата ми. Но, когато си спомнех Цар Борис, Цар Фердинанд, Княз Александър, героите на нашето политическо Възраждане, тази цветуща страна, на която се гордея, че съм син, силата ми се подновяваше!"

Мълвина Господинова, историк

                                                          
                                             * * *

                            


Из „Манифест към Българския Народ”, издаден по силата на чл.31 от Търновската Конституция, 16 юни 1955 г., Мадрид:

   "Напускайки Родината, Аз не абдикирах от българския престол. Поради това и по силата на Търновската Конституция Аз и сега съм обвързан с тежката мисия, предопределена ми от Провидението. Тази мисия се свежда към непрестанни грижи за благоденствието на всички българи и за освобождаване на Отечеството.

 Лишен в деня на Моето пълнолетие от възможност да положа установената клетва пред Великото Народно Събрание, Аз тържествено обещавам да служа честно и всеотдайно на българския народ, да пазя свято и ненарушимо всички постановления на конституцията и да работя за пълното тържество на свободните институции, извоювани от нашия народ с цената на толкова борби и скъпи жертви.”

                        

                   

                    



                      

                  



                    
                                             
                                                * * *

                  ЧЕСТИТ И БЛАГОСЛОВЕН РОЖДЕН ДЕН,
                                 
                                 ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО!