Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
12.05.2010 12:44 - Христовото Възнесение
Автор: monarchist Категория: Политика   
Прочетен: 930 Коментари: 0 Гласове:
2



     В утрешния ден ще чествуваме Възнесението Господне, един от 12-те велики празници на годината. Той се чествува още през ІV в. под влияние на свидетелствата в книга “Деяния на светите апостоли ”. Господският празник, наричан още Спасовден, е свързан с 40-я ден от Христовото възкресение. Точно тогава Възкръсналият Божи Син се връща при Своя Отец в небесата, и сяда отдясно на силата Му.

                image

     Същността на това велико събитие се състои в три основни неща:
- с възнесението се слага печата на земното дело на Господ Иисус Христос;
- с него човешката природа, чрез Богочовека Христос, се издига в небесата и става причастна на небесното;
- възнесението предвъзвестява идването на Светия Дух на земята. Затова в църковната химнография доминират радостта, скръбта и надеждата. Радост от триумфа на Христа, Който е завършил делото на Божието домостроителство, възнася се като победител над земята, която е спасил, и бива приет от Отца, за да седне отдясно на силата Му; радост от спасението на човека, който чрез човешката природа на Спасителя се възкачва на небесата и сяда отдясно на Бога. Тази радост се смесва обаче, със скръб от физическата раздяла с Учителя. Но, скръбта преминава в надежда, че Господ няма да остави Своите верни, а ще им прати Духа Утешител, Който ще осигури постоянното, макар и невидимо присъствие на Иисус Христос - чрез Църквата, чийто глава е Той.

    Самото събитие на Христовото възнесение е засвидетелствувано в Светото Евангелие – Марк.16:19 и Лука.14:50-51. По-подробно то е описано от св.евангелист Лука, особено в неговата книга “Деяния на светите апостоли”/Деян.1:9-12/. Ето какво се случва на Елеонската планина край Иерусалим :

    В продължение на 40 дни след възкресението Си, Господ Иисус Христос многократно се явява на Своите ученици, като беседва с тях и ги посвещава в тайните на Божието Царство. На 40-я ден от възкресението Си, Спасителят извежда учениците Си на Елеонската планина край Иерусалим, и тук им дава последното Си наставление и ги благославя. Докато извършва благословението, Божият Син отстъпва от тях и започва да се издига, да се възнася на небето. Полека – лека Той се отдалечава от смаяните погледи на учениците, докато един светъл облак Го закрива от очите им. Тогава се явяват два Ангела в бели дрехи, които възвестяват бъдещото Второ пришествие / идване / на Господ Иисус Христос: “И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето “/Деян.1:10-11/.

      Възнесението на Господ Иисус Христос на небето е последният акт на Неговия земен живот, и е пряко свързан с въплътяването и слизането на Божия Син на земята: “Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето“ /Иоан.3:13/. Възнесението е своеобразна граница в мистичната и нерушима връзка между Бог и човека. До този сакрален момент въплътеният Бог - Господ Иисус Христос, осезаемо присъствува на земята, за да яви Божието име на човеците /Иоан.17:6/, и те да познаят Единия Истинен Бог /Иоан.17:3/, и проповядвайки Божието Царство, да им даде пътя за спасение. Принесъл Сам Себе Си в жертва за това спасение, и изпълнил Божествената Си мисия, Божият Син, “Който пребъдва на небето”/Иоан.3:13/, издига там и съвършената Си човешка природа. Така в небесата, когато Христос “седна отдясно на Бога “/Марк.16:19/, тя е прославена заедно с Божествената Му природа. Затова за нея има “приготвено място”, “за да бъдете и вие, дето съм Аз”/Иоан.14:2-3/. С това окончателно е завършено изкупителното дело на Христа. След възнесението обаче, когато присъствието на Божия Син вече е неосезаемо, човешкото спасение става дело на Неговата Църква, в която Той невидимо присъствува, и която ръководи като Неин глава. В 40-дневния период от Своето възкресение до възнесението Си, Спасителят подготвя Своите ученици за тази велика мисия, като ги посвещава в тайните на Божието Царство и им дава своя последен завет.

     Основата, върху която се съгражда Църквата Христова, е живота, учението и делата на въплътилия се Божи Син. След Неговото възнесение, върху тази основа, и по силата на Неговите повели и обещания, Църквата се устройва и разпространява чрез делата на Светите Апостоли. Апостолската история е продължение на Христовата история, понеже тя е дело на самия Христос, винаги невидимо присъствуващ и действуващ в Своята Църква. Всичко, извършвано от апостолите, и от всички Божии мъже след апостолските времена, за устрояване и разпространяване на Христовата Църква, е продължаващото се действие на Самия Основател на християнството.

     Евангелистът и дееписателят Св.Лука разкрива живота на Господ Иисус Христос от неговото начало до оня ден, в който Той  “се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал“/Деян.1:1-2/. Това е последна воля, последно завещание на Спасителя към Неговите ученици. Св.Лука не предава буквално в какво се състои този завет. Ясно показва обаче, че той е свързан с Божието обещание за изпращането на Светия Дух над апостолите, заради което те трябва неотлъчно да стоят в Иерусалим: “Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене“/Деян.1:4/. Случайно ли е това категорично изискване на Спасителя, и то малко преди физическата раздяла с учениците?

     При липсата на тази изрична повеля от Своя Учител, апостолите биха се разотишли по родните си места, повечето галилейски градове и села. Едва ли биха желали да останат в Иерусалим, с който ги свързвали само тежки спомени, където било главното седалище на Христовите врагове, и където биха ги очаквали само преследвания,оскърбления и насмешки. В Христовата заповед се съдържа определена Божия воля - именно в Иерусалим, средоточието на истинското старозаветно богопочитание, да бъдат положени основите на новозаветното царство. Именно там, където се проявили злобата и ненавистта към Спасителя, най-напред да се изяви чрез Светия Дух  спасителната Божия благодат; в този град, където бил опозорен, охулен и презрян Божият Син, Светият Дух чрез апостолите да Го засвидетелствува и прослави.

     Божието обещание за слизането на Светия Дух е добре познато сред иудеите от старозаветните пророчества. В тях се говори за месианското време, когато върху всяка плът ще се излее Духа Божий /Иоил.2:28 ; Исаия.44:3/. Потвърждаващ пророчествата, Сам Христос достатъчно ясно разкрива учението и обещанието за Светия Дух на учениците Си, особено скоро преди кръстните страдания /Иоан.14:17/. Сега, преди възнесението Си, Божият Син припомня на апостолите и свидетелството на св.Иоан Кръстител за бъдещото кръщение на хората със Светия Дух – кръщение, което ще бъде извършено от Месията /Мат.3:11/.

   Когато Господ Иисус Христос изрича думите на своята последна повеля, Неговите ученици погрешно разбират истинския им смисъл. Те все още не са превъзмогнали старозаветната представа за Месия, като такъв Спасител на Божия народ, Който не само ще го обнови духовно, но и ще го издигне над всички други народи. Затова Христовите думи ги изпълват с патриотични чувства и надежда за скорошно освобождаване от езическото иго. Денят, в който ще се изпълни Божието обещание за Светия Дух, апостолите възприемат като деня на славното, видимо възкачване на Христос на Давидовия престол; деня на дългоочакваното освобождение на Божия народ и на раждането на царството на Месия. Всичко това е истинския смисъл на въпроса, който апостолите отправят към Божия Син, когато Той им заповядва да останат в Иерусалим, за да чакат изпълнението на Божието обещание: “В това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?”/Деян.1:6/.

     Единственият отговор, който Сърцеведецът Христос дава на този въпрос, е свързан с времето, което е всецяло във властта на Бог: “Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт “/Деян.1:7/. Защото Спасителят знае, че едва след като Светият Дух слезе върху апостолите, те ще узнаят истинското значение на старозаветните пророчества за Месия и Неговото Царство. Затова в последните минути преди раздялата Си с тях, Той им разкрива, в какво се състои тяхното дело, и за какво най-напред и преди всичко трябва да мислят и да се грижат. Тяхната бъдеща мисия е да бъдат свидетели на Христа пред целия свят, и силата, способността за това ще дойде от Светия Дух: “Но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий ; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя “/Деян.1:8/.

      Светите евангелисти са единодушни, че последните думи на Господ Иисус Христос дават Неговия завет към учениците Му – да проповядват Неговото слово, и кръщават народите в името на Отца и Сина и Светия Дух /Мат.28:19-20; Марк.16:15-18; Лука.24:47-48/. След дадените последни наставления настъпва моментът на физическата раздяла. Пред погледите на апостолите се открива величественото зрелище на славното Христово възнесение, когато Той постепенно се отдалечава от тях, издигайки се над земята, и се възнася към небето. Въпреки многото чудеса на Спасителя, на които били непосредствени свидетели, случващото се сега било по-особено. В 40-дневния период след възкресението, Христос ненадейно, неочаквано се явявал сред тях, и пак така ненадейно изчезвал, ставал невидим за тях. Сега Той бавно и продължително Си отивал. Преди Божият Син само ставал невидим, а сега те виждат бавното Му отдалечаване в небето. Самата среща, последните думи и наставления, дадени от Спасителя, и особенно начина, по който сега Той си  отива от тях – всичко това разкрива на апостолите, че те за последен път Го виждат на земята, че Той повече няма да живее сред тях и няма да пребъдва с тях видимо и осезаемо. Можем само да предполагаме, колко тежко и трудно Христовите ученици са осъзнавали този факт. Затова, въпреки, че ясно виждат Божието възнесение, и как  “облак Го подзе изпред очите им” /Деян.1:9/, те продължават да се взират в небето, явно обзети от скръб и тъга по отиващия Си от тях Божи Син.

     Краят на смутното състояние, в което изпадат светите апостоли, слагат Божиите вестители – Ангелите. Така, както в Рождественската нощ те възвестяват на Витлеемските овчари раждането на Спасителя /Лука.2:8-14/, така както при Неговия гроб вестят възкресението Му/Лука.24:5-7/, така и сега те възвестяват на апостолите Неговото възнесение на небето. Тази вест обаче, е придружена и с предричането на Второто Христово идване на земята /Деян.1:11/. Тогава, във време, което никой човек не може да знае, Той ще дойде така, както светите апостоли Го виждат да се възнася на небето - със Своята богопрославена плът, видимо и величествено. Дотогава Неговата спасителна мисия е поверена на Неговите ученици и Неговата Света Църква. Защото у тях е благодатта и силата, дадени им от Светия Дух, и от Христовото обещание: “И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.”/Мат.28:20/.     

      



Тагове:   Възнесение,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 816840
Постинги: 398
Коментари: 107
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия