Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.12.2009 14:33 - За богослужебното събрание и "ходенето на църква"
Автор: monarchist Категория: Политика   
Прочетен: 913 Коментари: 1 Гласове:
1



   Честито Рождество Христово, скъпи приятели! Нека Рождественската светлина осветява и просвещава вашите души, домове и житейския ви път! Весели празници!  

                                            = = =

      В дните на светлите Рождественски празници, всички храмове се изпълват с хора – мъже, жени и деца, млади и стари, образовани и неуки. За мнозина от тях, влизането в Божия дом е нещо отдавна познато и близко. За някои, обаче, то може да е първото в живота им. От това, с какви впечатления те ще останат от цялостната атмосфера в Храма, от неговите служители, и от самите богомолци, в голяма степен зависи бъдещото им отношение към църковния живот изобщо.

      За съжаление, често пъти тези първи впечатления се трупат все по време на най-големите празници. Точно тогава Храмът е препълнен от бутащи се хора с наръчи от горящи свещи, обикалящи от място на място, а също и от прекалено “услужливи” и “знаещи” жени, раздаващи всякакви мнения и съвети в стил “бабини деветини”. Тогава и самите църковни служители – свещопродавачи, клисари, иподякони, и дори самите свещеници са достатъчно изморени, напрегнати и изнервени, за да дадат най-доброто от себе си. В същото това време, на фона на всякакви разговори и непрестанен шум от влизащи и излизащи хора, някъде отпред свещеници в различни одежди пеят и казват нещо, като извършват и някакви действия. За всеки, прекрачил точно в това време за първи път прага на Храма, или влизащ в него само два-три пъти годишно, случващото се там остава неразбираемо, а суматохата само усилва това чувство. На какво, обаче, най-много се дължи тази често срещана гледка, която за съжаление оставя погрешни  впечатления у много хора, още неукрепнали в желанието си да се запознаят с вярата и църковния живот? В голяма степен на липсата на знания за църковния ред и необходимото поведение в Храма. За какво всъщност се събират хората там /или както е популярният израз - "ходят на църква"/, какво трябва да правят и как трябва да се държат?

     Всяка организация на група хора има определено място, начин и време за събрания, които са абсолютно необходими за нормалното функциониране на организацията. При тези събрания членовете се опознават, обменят идеи, подпомагат се, заедно извършват определени дейности и контрол, подготвят и обучават новите членове.

     В някаква степен подобно на такива събрания е и християнското събрание, което се осъществява по време на църковните богослужения. Затова то се нарича още и богослужебно. Като такова то е засвидетелствувано още от първите дни на Църквата /Деян.2:46;5:42/. За него и до него и до него пише св.апостол Павел /1Кор.,11 и 14гл./.

  Предобразът на християнското богослужебно събрание е старозаветното събрание на иудеите. Те се превърнали в Божий народ /Изх.19:24/, когато, свикани от Господ на планината Синай, слушали Неговия глас, получили Закона, и св.пророк Моисей подпечатал сключения Завет с Бога с жертва от животинска кръв. Това събрание получило названието Кахал Яхве /на гр.- Екклисиа Кириу/ - Събрание на Господа.

    Основните елементи на събранието Екклисиа Кириу са 4 :

- то се свиква от Бог;

- Бог присъствува невидимо сред събралите се /Изх.19:17-18/;

- Бог им говори /Втор.4:12-13/;

- Събранието завършва с принасяне на жертва.

  Християнското богослужебно събрание се ражда в деня Петдесетница, когато Св.Дух слиза над св. Апостоли и се слага началото на събранието на Господ Иисус Христос – св.Църква. То започва да се свиква от св.Апостоли и техните приемници от Негово име, в него Бог присъствува, Бог говори, и се принася жертва, но безкръвна. Новозаветното събрание, обаче, има една много съществена отлика от старозаветното – то представлява един общ богочовешки организъм, в който самото събрание от вярващи е тялото, а главата е Христос.

   Християнското богослужебно събрание е най-изразителната изява на Църквата и църковния живот. То е открито за всеки, който изпълнява две условия – да е приел вярата чрез св.Кръщение, и да не я е отрекъл публично. Всички кръстени са едно в Христа, независимо от расата, народността, пола, възрастта или общественото положение. В него всеки християнин трябва да взема активно участие. Правото и задължението за това се основават на св.Кръщение, Миропомазването и Евхаристията, чрез които човек се посвещава, освещава и става член на Божия народ. Участието в богослужебното събрание, обаче, трябва добре да се разбира, да се знае какво представлява то, да се познава смисъла на това, което става в него, да се осмисля добре видяното и чутото, и   "всичко да става с приличие и ред “/1Кор.14:33,40/. Защото това е Събранието на Бога!

  Предстоятелят - този, който стои пред всички, който води богослужебното събрание, е епископът, а в негово отсъствие – свещеникът.

  Предстоятелят води богослужението, като чете молитвите, произнася възгласите, извършва свещенодействията, благославя, чете св.Евангелие и проповядва Божието слово. Правото и задължението да бъде предстоятел на богослужебното събрание се основават единствено на ръкоположението на свещенослужителя в епископски или свещенически сан. Затова, ако църковното богослужебно събрание е образ на тялото Христово, в което всички вярващи са негови членове, то предстоятелят е образ на Главата на Църквата – Христос. По силата на дадената благодат, получена при тайнството Свещенство, свещенослужителят, макар и грешен човек, става съпричастник на свещенството на великия Архиерей – Иисус Христос. Затова, без предстоятел, който е Христов служител и Негов “пълномощник”, всяко събрание на вярващите остава обикновено човешко събрание, но не и богослужебно.

    Християнското богослужебно събрание се свиква, за да чуе Божият народ – вярващите, словото Божие. Това става преди всичко чрез четенето на Свещ. Писание и проповедта. Тъй като самото богослужение е своеобразен диалог между Бога и човека, участвуващите в събранието  Му отговарят с молитва, песнопение, символически действия и свещенодействия.

    Четенето на Свещ.Писание, което е уверение за Божието присъствие в събранието, следва възходящ ред на четивата – първо се чете старозаветен текст, после – апостолски, и накрая – св.Евангелие. Първите две четива могат да се четат и от миряни, но св.Евангелие се чете само от свещенослужител. Преди да започне четенето, предстоятелят приветствува събранието с поздрава “Мир всем”/Мир на всички/, а четецът отговаря:”И духови твоему”/И на твоя дух/. След това той съобщава, от коя книга ще се чете, напр.: ”От Иоанна святаго Евангелия чтение”/Ще се чете от Св.Евангелие на Иоан/. Дяконът приканва събранието да внимава: “Вонмем”!

    В богослужебните събрания на Православната църква се четат откъси от всички библейски книги, с изключение на “Песен на песните” и “Откровение”/Апокалипсис/ на св.апостол и евангелист Иоан Богослов.

    Колкото до проповедта, тя винаги е била неотменима част на богослужението, като има за цел да разясни и свърже библейските четива с конкретните обстоятелства и нужди на вярващите.

   Църковното песнопение, с което богослужебното събрание отговаря на словото Божие е изпята молитва. Тя се явява израз на радост /Иак.5:13/; израз на признателност за изкуплението /Откр.5:9/; израз на възхвала /Пс.148/. Песента създава празнична атмосфера, дава триумфален блясък на богослужението.

   Църковните песнопения се делят на “псалми, химни и песни духовни”/Ефес.5:19; Кол.3:16/. Под псалми се разбират 150-те псалми на св.цар Давид от старозаветната книга “Псалтир”. Химни са всички останали песнопения, взети от Свещ.Писание. Духовни песни се наричат чисто християнските песнопения, вписани в богослужебните книги. Те носят различни названия, които показват или техния произход, или начина на изпълнение, или съдържанието.

    Другото важно средство за отговор на Божието слово е молитвата. Чрез нея човек общува с Бога, като издига сърцето и ума си към Него. Молитвата може да бъде частна и обществена, и е неразривна част от богослужението. Още от времето на първите християни молитвата е съхранена като Христово постановление – “Бъдете будни и се молете”/Марк.14:38/. Спасителят учи своите ученици и как да се молят – с простота /Мат.6:7/; със смирение /Лук.18:13/; и с постоянство /Марк.14:38/. На св.апостоли, а чрез тях и на нас, Господ дава и най-универсалната молитва:“Отче наш" /Лук.11:1-4/.

   Основните форми на молитвата, запазени още от първите християни са: просителна, благодарствена и славословие. Богослужебното събрание се подканя към молитва от дякона, напр.:”Господу помолимся”, и от предстоятеля, напр.:”Горе имеим сердца”. Молението има своята най-тържествена и мистична форма в свещеническата молитва. Чрез нея свещенослужителят изпълнява своята посредническа роля между Бога и народа, като негов предстоятел и ходатай.

    Към молитвената група се отнасят още молитвените формули /по време на св.тайнства /; диалозите / по време на богослужението, между предстоятеля и дякона, и между предстоятеля и народа/; заклинанията /специални забранителни молитви, напр.Василиевите молитви/ и благословенията.

    Богослужението не е само словесен диалог между Бога и човека. Естествена реакция на чутото и видяното, е съответно  на тях движение. Такъв вид действия в богослужебното събрание се наричат символични. Те се изразяват в обща стойка на тялото или общо движение. С определени възгласи, дяконът подканя събранието към съответно поведение. Напр.: ”Прости” е подкана към вярващите да станат прави. Стоенето прав се определя от св.Църква като знак на изключителен респект; като стойка за молитва; като символ на свобода за ония, които очакват Второто пришествие /Лук.21:28/. Затова Правило 20 на І-я Вселенски събор постановява да не се коленичи в дните от Великден до Петдесетница, и в неделя.

    Колениченето е покайна стойка, като трябва да се извършва само с двете колена. То е знак на траур, смирение и разкаяние, и е характерно за времето на пост. От друга страна, колениченето е и знак на усърдна и задълбочена молитва /Деян.7:60;9:40/.

    Прекланянето на главата е знак на преданост, подчинение и уважение. То се прави винаги,когато предстоятелят благославя или чете определени молитви.

    Поклонът е знак на дълбоко уважение, покаяние и усилна молитва /Бит.17:3/.Той се практикува особено във време на пост.

   Чисто християнско действие в богослужебното събрание е поставянето на кръстния знак върху тялото /прекръстването/. То има заклинателно значение, и се извършва като печат на принадлежност към Христа.

    Богослужебното събрание е събрание на празнуващия Божи народ. Ако сме част от него, нека  посещаваме събранието му подобаващо, с уважение и разбиране към неговата святост – “Защото дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" /Мат.18:20/. 

    




Гласувай:
1



1. sestra - Честито Рождество Христово!
26.12.2009 20:54
.........
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 816880
Постинги: 398
Коментари: 107
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия