Постинг
31.10.2009 11:28 -
Българският Природонаучен музей на 120 години
Тържествено честване на 120-годишнината от основаването на Националния природонаучен музей
= = =
Със своята 120-годишна история Националният природонаучен музей (НПМ) е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият между природонаучните музеи на Балканския полуостров.
Основан е през 1889 г. от Княз Фердинанд под името Княжески естественоисторически музей. В началото съхранява личните колекции на княз Фердинанд от птици, бозайници и пеперуди. Първият уредник на музея е придворният лекар д-р Паул Леверкюн, който е бил известен орнитолог. Той подготвя първата експозиция в 14 зали на два етажа в стара сграда на сегашното място на музея, открита за посещение през 1907 г. През същата година е издаден и първият и единствен досега пълен каталог на колекциите, в който са изброени няколко хиляди експоната от онова време.
До Първата световна война музеят се е обогатявал с колекции предимно от чужбина, подарени или закупени от видни чуждестранни колекционери и пътешественици: граф Амеде Алеон, Емил Холуб, Стюарт Бейкър, Йозеф Хаберхауер, Юлиус Милде и др. През следващите десетилетия са приобщени почти всички частни колекции на животни и растения и колекциите на първите наши геолози, като напр. тези на Никола Неделков, Петър Чорбаджиев и Димитър Йоакимов; на Иван Нейчев, Иван Урумов и Анани Явашев; на проф. Георги Златарски и Рафаил Попов.
Особено интензивно се развива музеят под ръководството на д-р Иван Буреш, който е негов директор от 1914 до 1959 г. По това време той се нарича вече Царски музей и представлява основата на Царските природонаучни институти, създадени през 1918 г. Организирани са експедиции за обогатяване на колекциите до всички български планини и до съседните балкански страни. Открити са много нови видове животни и растения. Музеят се превръща в основното звено за научни изследвания по природните науки в България. Започва да издава списание с висок международен авторитет. Сегашната четириетажна сграда, която приютява колекциите от 1936 г., е единствената в София, строена специално за музей. Тя е разрушена при бомбардировките, но колекциите са запазени, защото са своевременно евакуирани.
След войната сградата е възстановена в предишния вид и новата експозиция отваря отново врати за посетители през 1948 г. Тогава музеят се преименува на Природонаучен музей. При реорганизацията на Българската академия на науките през 1947 г. той е първата институция, която става нейно поделение. През същата година на основата на музейните колекции се създават три нови академични института — Зоологически, Ботанически и Геологически. В сградата остават само зоологическите колекции. По-късно започва период на регрес, когато музеят е затворен за посетители, а експозицията от 22 зали е намалена на 9 зали. Това налага през 1974 г. Министерският съвет да вземе решение за възстановяване на музея като самостоятелно научно звено към Президиума на БАН и за получаване на национален статут. Оттогава се нарича със сегашното си име. След това експозицията се разширява до 16 зали, като наново са подредени минерали, скали, вкаменелости и растения, а залите с животни са аранжирани по съвременен начин. От отделянето на музея служителите му нарастват два и половина пъти, а броят на публикациите на година се увеличава неколкократно. Отново се създава библиотека на музея и ново музейно списание. През 1990 г. е основан Палеонтологичен музей като филиал на НПМ в Асеновград.
През настоящата седмица, на 27 октомври, бе кулминацията в чествуванията на 120-годишнината от основаването на Националния природонаучен музей. Тържественото събитие включваше откриване на барелефи на създателите на музея - Цар Фердинанд І и акад. Иван Буреш, с плоча на дарителите и откриване на новата зала "Риби" от министър-председателя Бойко Борисов в присъствието на заместник-председателя на Народното събрание д-р Атанас Семов, министъра на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова, предсeдателя на БАН акад. Никола Съботинов и заместник-министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Почетен гост на събитието беше Н.В.Цар Симеон ІІ.
= = =
Със своята 120-годишна история Националният природонаучен музей (НПМ) е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият между природонаучните музеи на Балканския полуостров.
Основан е през 1889 г. от Княз Фердинанд под името Княжески естественоисторически музей. В началото съхранява личните колекции на княз Фердинанд от птици, бозайници и пеперуди. Първият уредник на музея е придворният лекар д-р Паул Леверкюн, който е бил известен орнитолог. Той подготвя първата експозиция в 14 зали на два етажа в стара сграда на сегашното място на музея, открита за посещение през 1907 г. През същата година е издаден и първият и единствен досега пълен каталог на колекциите, в който са изброени няколко хиляди експоната от онова време.
До Първата световна война музеят се е обогатявал с колекции предимно от чужбина, подарени или закупени от видни чуждестранни колекционери и пътешественици: граф Амеде Алеон, Емил Холуб, Стюарт Бейкър, Йозеф Хаберхауер, Юлиус Милде и др. През следващите десетилетия са приобщени почти всички частни колекции на животни и растения и колекциите на първите наши геолози, като напр. тези на Никола Неделков, Петър Чорбаджиев и Димитър Йоакимов; на Иван Нейчев, Иван Урумов и Анани Явашев; на проф. Георги Златарски и Рафаил Попов.
Особено интензивно се развива музеят под ръководството на д-р Иван Буреш, който е негов директор от 1914 до 1959 г. По това време той се нарича вече Царски музей и представлява основата на Царските природонаучни институти, създадени през 1918 г. Организирани са експедиции за обогатяване на колекциите до всички български планини и до съседните балкански страни. Открити са много нови видове животни и растения. Музеят се превръща в основното звено за научни изследвания по природните науки в България. Започва да издава списание с висок международен авторитет. Сегашната четириетажна сграда, която приютява колекциите от 1936 г., е единствената в София, строена специално за музей. Тя е разрушена при бомбардировките, но колекциите са запазени, защото са своевременно евакуирани.
След войната сградата е възстановена в предишния вид и новата експозиция отваря отново врати за посетители през 1948 г. Тогава музеят се преименува на Природонаучен музей. При реорганизацията на Българската академия на науките през 1947 г. той е първата институция, която става нейно поделение. През същата година на основата на музейните колекции се създават три нови академични института — Зоологически, Ботанически и Геологически. В сградата остават само зоологическите колекции. По-късно започва период на регрес, когато музеят е затворен за посетители, а експозицията от 22 зали е намалена на 9 зали. Това налага през 1974 г. Министерският съвет да вземе решение за възстановяване на музея като самостоятелно научно звено към Президиума на БАН и за получаване на национален статут. Оттогава се нарича със сегашното си име. След това експозицията се разширява до 16 зали, като наново са подредени минерали, скали, вкаменелости и растения, а залите с животни са аранжирани по съвременен начин. От отделянето на музея служителите му нарастват два и половина пъти, а броят на публикациите на година се увеличава неколкократно. Отново се създава библиотека на музея и ново музейно списание. През 1990 г. е основан Палеонтологичен музей като филиал на НПМ в Асеновград.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
