Гьобелс има отлични последователи в милата ни Родина. В продължение на няколко години, неуморно и безспир, те майсторски прилагат знаменитата му пропагандна формула - "една лъжа, повторена 100 пъти, става истина". Не се наемаме да броим, колко пъти лъжата - "Царят дойде да заграби имоти и гори", се превърта по вестници, радиа и телевизии! Не бива да се забравя обаче, че този нездрав и нечистоплътен похват, рано или късно се стоварва като бумеранг върху главата на всеки самозабравил се политикан. Справка -  съдбата на "великите вождове и учители" на националсоциализма и комунизма! При всичката власт и сила, която придобиха, те нямаха най-важното - истината. А Христос ни учи: " Познайте истината, и тя ще ви направи свободни".
   Всеки от нас е надарен със свободна воля. И сам прави своя избор. Лъжата или истината?
"Монархически свят"

                                                                          = = =

Девет истини за “царските имоти” Минчо Спасов, доктор по право, за в. "24 часа"

25.09.2009 , Местността Бистрица - илюстрацията е на автора.

Да кажеш половината истина и да премълчиш другата половина, е лъжа, казват древните мъдреци. Напоследък се начетох на полуистини за “царските имоти". Ще се спра на верните и неверните неща в публикациите по темата.

1. Не е истина твърдението, че през 1998 г. Симеон Сакскобургготски е имал “претенции за реституция". Инициативата за делото пред Конституционния съд е на главния прокурор Татарчев в защита на правовия ред и законността, а не в отговор на искане от Симеон Сакскобургготски.

2. Истина е наличието на единодушни становища на Народното събрание (подписано от “бащата на реституцията" - покойния проф. Лучников, с единствен противопоставил се Я. Стоилов), на Министерския съвет (подписано оттогавашния премиер Иван Костов) и на министъра на финансите (М. Радев) - задължен от конституцията да отговаря за държавната собственост.
Някои “познавачи" на казуса, например проф. Владимир Петров, се опитват да дават строга негативна оценка и на проф. Лучников, и дванадесетте конституционни съдии, заклеймявайки ги в престараване и конюнктурност. Трудно ми е да повярвам, че уважаващ себе си юрист би нарекъл най-върховния орган в държавата конюнктурно действащ затова, че е обявил за противоконституционен един репресивен закон, приет по време на най-мрачния комунистически терор. Още повече че през 1998 г. “конюнктура" т.е. на управление на Сакскобургготски очевидно нямаше.

3. Истина е, че кметът на София в началото на 2001 г. - преди още Симеон Сакскобургготски да спечели изборите, го е въвел във владение на 1000 декара във "Врана".
Не е истина, че това връщане е станало без наличие на валиден документ за собственост, защото нямало подпис върху констативния нотариален акт от 1931 г. В случая трябва да се подчертае наличието на 139 продавателни записи, крепостни актове и други документи за покупко-продажба от периода 1901 - 1914 г., с които цар Фердинанд е закупувал ниви и ливади от селяните от Лозен и Горубляне.

4. Безпристрастността изисква да се посочи цялата истина - другото събитие, свързано с имота "Врана". През 2001 г. Симеон и сестра му даряват на общината 968 дка на бул. “Цариградско шосе", като запазват собствеността само на 21 дка около сградата. Не съм икономист, нито хвалебстващ против волята на дарителя глашатай, затова предоставям всеки да изчисли сам стойността на това дарение, като изхожда от цените на имотите в София.

5. Истина е, че горите бяха върнати по време на синьото управление. Решението на поземлената комисия Самоков е от 31.08.2000 г. - т.е. далече преди изборите. Не е истина, че това е станало без правно основание. Нотариалните актове са по преписките и са публично достояние в Държавния архив. Спазена е процедурата като за всички останали граждани. Имало е и частичен отказ на комисията за част от площите - 9400 дка.

6. Истина е, че на наследниците на царското семейство са върнати 16 540 дка гори. Недоказано и невярно е твърдението за “престараване" на поземлената комисия и “наддаване" на 4500 дка от тях. Истина е, че специално назначената след проверката на прокуратурата комисия от геодезисти към ДАГ не можа по никакъв начин да докаже дублиране на тези 4500 дка с имението “Царска Бистрица" от 12 хил. дка.
Има две преписки с различни титуляри. По първата става въпрос за собственост по нотариален акт от 1901 - 1903 г. на наследници на цар Фердинанд I в м. Маркуджик 1500 дка и в м. Шахинското 3000 дка, а във втората за 12 хил. дка собственост на наследници на цар Борис III по нотариален акт от 1930 г. (виж схемата).
Цар Борис не е бил наследник на баща си цар Фердинанд (починал през 1947 г.), защото е починал преди него през 1943 г. Истина е, че и имотите на цар Фердинанд, и тези, придобити от цар Борис, са в м. Бистрица, но не може да се твърди, че едните са част от другите, тъй като тази местност е общо от 20 хил. дка, а не само от 12 хил. Разликата между местност и имот е ясна и за неюристите. Тъй че припокриване няма.

7. Шедьовър на манипулацията и явна неистина е твърдението, че Сакскобургготски е получил собствеността си “въпреки закона". Не случайно не се посочва кой е нарушеният закон. Не би могло, понеже собствеността в случая произтича от договорите, с които са купени имотите. А вече говорихме за това, че е недопустимо за един човек да има специален закон. Все едно утре да има закон за мен или за всеки един от нас...
И студент по право е наясно, че собствеността възниква по силата на няколко разновидности правни основания - договорни, съдебни, законови и др. Например договор за покупко-подажба на жилище, оформен с нотариален акт, без законово основание ли е? Очевидно правното основание на собствениците е договорът за покупко-продажба. Така и за “царските имоти". За всички върнати земи си има съответните документи за покупка.

8. Накрая някои правят политически изводи, че НДСВ било използвано, за да прокара възстановяването на царската собственост. За всеки нормален човек, който види датите на решението на Конституционния съд (1998), на връщането на горите (2000) и "Врана" (март 2001) е ясно каква лъжа е това. Сакскобургготски дойде на власт през лятото на 2001-а и тогава сформира НДСВ.
Истината е, че именно царят и НДСВ настояваха Държавната агенция по горите да внесе въпроса в съда, ако нейните експерти имат съмнения за дублиране и погрешно връщане на имоти през 2000 г. или пък за неправомерна сеч в тях. Това искане е документирано в мой парламентарен въпрос до министър-председателя от 3.09.2007 г. Отговорът от парламентарната трибуна на вицепремиера г-н Калфин бе, че неправомерна сеч няма, а дело ще заведат в двумесечен срок, ако експертите им намерят валидни в съд доказателства за това. Доколкото знам, дело не е заведено.

9. Истина е, че има един-единствен юридически ход в случая с т.нар. наддадени гори на царя и той е държавата (ДАГ) да заведе иск за собственост, ако има достатъчно доказателства за евентуално дублиране. Царят не е активно легитимиран да води осъдителен иск за собственост сам срещу себе си.

   Пиша тези редове с надеждата, че повече няма да имам поводи да отговарям на хора, които или се опитват да градят кариерите си върху темата за “царските имоти", или си правят политически игри, а в най-скромния случай личен пиар. Но ги моля следващия път, когато пишат по темата, че Симеон Сакскобургготски е ощетил държавата, защото царските имоти не били частни, а държавни, да отговорят на един съвсем простичък въпрос: как и защо през 1947 г. се одържавява нещо, което бездруго е държавно?
И да се запознаят със СЪДЕБНО ДЕЛО "БИВШИЯТ КРАЛ НА ГЪРЦИЯ И ДРУГИТЕ С/У ГЪРЦИЯ" (Иск №25701/94) на Международния съд по правата на човека в Страсбург. Там адвокатите на гръцкото правителство са загубили делото и това е коствало на гръцкия данъкоплатец 17 млн. евро.

за "Особени имоти" и двореца там.
А аз вярвах и продължавам да вярвам на моя татко,Бог да Го прости!