В утрешния ден Светата Църква чествува един от най-големите Господски празници – Преображение Господне. Времето на това изключително събитие е много точно засвидетелствувано от светите евангелисти – шест дни след като св.апостол Петър изповядва пред Спасителя: “ Ти си Христос, Синът на Живия Бог ”/Мат.16:16/. На тази искрена и чистосърдечна изповед Сърцеведецът Иисус отговаря, като дава Своето Божествено уверение, че именно върху тази вяра - “Ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят “/Мат.16:17/ ; че заради тази вяра светият апостол ще получи ключовете от Царството, т.е. право да прощава и не прощава грехове, като отваря Рая за търсещите го, или го затваря за недостойните. Веднага след това, обаче, Той “заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос”/Мат.16:18/.

Светото Евангелие ни представя многобройни доказателства за това, че народът възприема Иисус Христос не като Месия, а като един от пророците. Хората предимно се удивляват на Христовите чудеса и учение, но Самия Месия очакват да се прояви единствено в бляскаво земно царуване. Подобно мнение изразяват дори и някои от апостолите, но с тази разлика, че те признават именно Учителя си за дългоочаквания Месия. Според тях, обаче, Той още не е проявил славата Си, и те търперливо изчакват Неговото откриване. Поради това неразбиране на Христовата личност и мисия е дадена забраната на учениците, да не разгласяват за Него, че точно Той е Христос, т.е.обещаният Месия /Помазаник/. С това Божият Син иска да избегне всякакви предварителни слухове за Него, преди да е настъпило времето да се открие истината за Месията. Иначе, това вместо да привлича хората към истината на Божието слово, би породило илюзорни мечти за земно господство и безплодна вражда от страна на фарисеите и книжниците. С подобна забрана Спасителят и учи апостолите на търпение и постепенно изграждане на Неговата Църква – единствено върху вярата и убеждението, а не върху слуховете и неизпълнимите въжделения на тълпата.

Господ Иисус Христос промислително избира момента, когато вече може да открие на учениците Си, какво Го очаква – “ да бъде убит, и на третия ден да възкръсне “/Мат.16:21/. Спасителят започва да говори за това “открито”/Марк.8:32/, а не, както дотогава, с притчи, иносказателно. Това Той прави именно след изповядването на св.Петър, че Той е “Христос, Синът на Живия Бог”. Като вижда крепката вяра, и пред вид приближаването на последните дни от земния Му живот, Божият Син вече открито предрича Своите страдания и смърт, знаейки, че именно те ще предизвикат върховното изпитание за вярата на учениците.

Шест дни по-късно се случва събитието, което по чудесен, изключителен начин разкрива пред най-близките ученици истината за Богочовека Христос. Според св.евангелисти мястото е планина /Лука/, планина висока /Мат., Марк/. Древното предание посочва Тавор, най-високата планина в Галилея.

На планината, Господ Иисус Христос взема със Себе Си тримата най-доверени Свои ученици – Петър, Иаков и Иоан /Мат.17:1-13/ По свидетелството на св.евангелист Лука, Спасителят се изкачва на Тавор, за да се помоли /Лука.9:28/. Това става явно привечер, защото Христос се връща оттам на другия ден /Лука.9:37/. Учениците, изморени от пътя и трудовете си, заспиват / както, впрочем, това се случва отново в Гетсиманската градина, когато Божият Син е заловен след предателството на Иуда /, но Той започва да се моли. Именно по време на молитвата става и Неговото преображение : “ И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава “/Лука.9:29/. Св.евангелист Матей описва Христовото лице -“ като слънце “/гл.17:2/, а дрехите – “бели като светлина”/гл.17:2/. А св.евангелист Марк изтъква особената, невиждана белота на Христовите дрехи – “Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели “/гл.9:3/.

Силната молитва на Богочовека Христос извежда наяве, материализира Неговата Божествена същност, която просиява като светлина. Тя е видима и реална, но несравнима със светлината, позната на човека. Това видимо преобразяване на Спасителя има за цел да увери учениците именно в Неговата божественост. Това изключително уверение е необходимо за това, защото, когато скоро след това бъде разпнат, да знаят, че Той е разпнат не поради немощ и безизходица, а съвсем доброволно – заради спасението на света.

Христовото преображение е съпроводено и с друго чудо : “ И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса “/Марк.9:4/. Св.евангелист Лука посочва по-конкретно, че: “Като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим “/гл.9:31/. Евангелските текстове разкриват, че Христовите ученици узнават, кои точно са “двамата мъже”, не други, а именно светите старозаветни пророци Моисей и Илия. Чрез единия, Бог дава на хората Своите заповеди – Синайското законодателство на Десетте заповеди, а чрез другия, показва отрицанието на езичеството и идолопоклонството, и потвърждава истинността на вярата в Единия Бог Вседържител. Целта именно на тяхното появяване пред Иисус Христос е да увери учениците в истината на тяхната вяра, че Иисус е Христос, Синът на Живия Бог, а не е Илия, или Иеремия, нито друг някой старозаветен пророк. Защото, най-великите от тях, дори самият законодател и посредник между Бога и народа /Гал.3:19/, се явяват пред Иисус не като равностойни Нему, а като Божии раби.

Едва ли можем да си представим, какво е състоянието на Христовите ученици, станали свидетели и на това чудо. Светите евангелисти описват, как св.Петър моли Божия Син да позволи да построят три сенника – “за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия”/Лука.9:33/. Веднага, обаче, се пояснява, че това той прави “без да знаеше, що говори”. От друга страна, той по детски наивно разкрива състоянието си:” Наставниче, добре ни е да бъдем тук”/гл.9:33/. Всичко това показва истинските чувства на учениците – не на страх, а на изключително вълнение и върховно щастие. В такова духовно състояние те чуват и гласа на Бога Отец:” И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте”/Лука.9:35/. В Стария завет облакът е символ на Божие присъствие /Изх.19:18; 24:18; 3Царств.8:10-12/. Гласът, който чуват учениците, е същият, който говори и при кръщението на Спасителя/Лука.3:22/, но с добавката - “Него слушайте”. След физическото преобразяване на Христос, и явяването на великите старозаветни пророци, Божиите слова са третото чудо в цялото събитие на Христовото преображение на Тавор. Така учениците получават трикратно уверение, че именно Иисус е Божият Син и Божият Помазаник/Христос/. Чудното явление разкрива небесната слава на Спасителя, за да отклони всякакви мисли на апостолите за земно величие и господство.

Когато слизат от планината, Спасителят отново налага забрана на учениците си – този път да не казват никому нищо за видяното от тях, до Неговото възкресение. Подобно на предишната, дадена след изповедта на св.Петър, и тази има за цел да предпази хората от преднамерени слухове, за да може всеки според вярата си да приеме или не истината за Него.