Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
16.07.2009 23:51 - Комунистическата власт срещу Царя
Автор: monarchist Категория: Политика   
Прочетен: 688 Коментари: 0 Гласове:
3



   Драги читатели на "Монархически свят", предоставяме на вниманието ви настоящата публикация единствено с цел да ви припомним и "другата страна" от историята на Българския Царски дом. За огромно съжаление, тези старателно крити тайни от злокобната дейност на ДС излизат наяве едва сега, а не още през 1998 г. Убедени сме, че ако това бе станало тогава, може би много неща в Родината ни щяха да бъдат съвсем други. Но, историята не търпи "ако"или "може би".
   А днес, нека отново проявим търпение и постоянство, знаейки, че: "няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. Внимавайте, прочее, как слушате" /Лука.8:17-18/.

                                   * * *

Алексения Димитрова: Царят ще се сети, кой го е предавал

в-к "24 часа",  15-и юли 2009, автор: Мила Вачева

  Aлексения Димитрова прави документални разследвания в българските секретни архиви от 1990 г. първоначално като журналист във в. "Поглед", а от 1995 г. - във в. "24 часа".
    През 1998 г. интересът й към тайните документи от времето на студената война се разширява в посока САЩ. За 11 години тя е отправила по силата на американския Закон за свободата на информацията близо 600 заявления за получаване на материали, свързани с България. Част от разсекретените по нейно искане повече от 6000 страници, сред които доклади от ЦРУ, ФБР, Държавния департамент, Агенцията по отбраната и др., намериха място в документалните й книги "Железният юмрук", издадена през 2005 г. в Лондон, и "Войната на шпионите", публикувана през същата година в София.
  Специализирала е журналистическо разследване в САЩ, Великобритания и Дания. За използването на законите за достъп до информацията в САЩ и България Димитрова получи през 2007 г. приза "Златен ключ". Носител на наградата "Черноризец Храбър" в категорията журналистическо разследване през 2004 г. за поредицата си, която събира българи с изгубените им близки по света.
    На 20 юли "24 часа" пуска в книга документалното й разследване "Тайните досиета на царя".

                                                  * * *

- Алексения, имах удоволствието да прочета твоята книга "Тайните досиета на царя" още в ръкопис. По интригите, сюжетите и тайните, описани в нея, тя не отстъпва на световен бестселър. И поставя предизвикателства пред читателя да стане детектив...

- Благодаря ти за добрите думи. Радвам се, че книгата те е заинтригувала. Наистина в нея има много случки и истории. Но предимството пред един роман е, че всяка дума в книгата е базирана само на документи и факти. Смятам, че скромната роля на всеки журналист е възможно най-добросъвестно и обективно да представи фактите, а хората да си направят изводите. Така постъпих и аз - опитах се да покажа фактите такива, каквито са, без емоции или лично отношение. Затова реших в книгата да публикувам близо 150 факсимилета на секретни документи - да се види, че това е документално разследване все пак.

- Какъв обем материали прерови и прочете?

- 17 папки с общо около 3 хиляди страници. Книгата е около 400, но това не значи, че съм спестила отделни документи. Просто подбрах това, което има отношение само към Симеон и семейството му. Работих 5 месеца - от януари до май т. г.

- Как попадна на тайните досиета на царя?

- Ако си спомняш, през 1998 г. "24 часа" публикува за първи път част от досието на царя. Тогава нямаше закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бе само въпрос на находчивост какво да поискаш от архива на МВР. Аз поисках материалите за Симеон, защото след завръщането му през 1996 г. той така или иначе се превърна във фигура, която даде заявка, че ще играе важна роля в по-нататъшния обществен живот на България. Дотогава бях искала документи за референдума, проведен през 1946 г., защото имаше слухове, че той е манипулиран. Достъпът до тези дзокументи в архива на МВР зависеше само от подписа на министъра. Когато получих документите, публикувахме сензационната за времето си новина, че до 1967 г. царят е бил разработван под кодовото име "Паразити". Публикацията предизвика голям интерес. Един от читателите, които се обадиха, ми каза: "Подвели са ви - царят бе разработван и след 1967 г., но от разузнаването." Веднага написах писмо до Националната разузнавателна служба и поисках материалите, но понеже нямаше закон, не ми отговориха. Когато преди няколко години бе приет сегашният закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, пратих ново искане с надежда да получа и материалите, създавани и пазени в архива на разузнаването, който дотогава бе абсолютно недостъпен. След неколкомесечно чакане получих право да ги чета. Оказа се, че има не само лични разработки за царя и семейството му, но и дела за майка му - царица Иоанна, и за леля му - княгиня Евдокия, както и материали, събирани в литерните дела, водени срещу т. нар. вражеска емиграция в Италия, Испания, Австрия, Франция, Австралия, Германия...

- Дали Симеон е чел тези папки?

- Не мисля. В началото на всяка папка има лист, на който се записва всеки, ползвал материалите. Там не бяха отбелязани други имена. Знам обаче, че е дал съгласие интересуващите се да се запознаят с материалите за него.

- Подозирал ли е, че е следена всяка негова крачка?

- Вероятно. Не съм говорила с него на тази тема.

- Смяташ ли, че в книгата ти има факти, които ще го изненадат? Или да му подскажат истината за хората около него?

- Струва ми се, че ще му е любопитно да открие ситуации и хора, с които е общувал през годините, и да ги разпознае. Вероятно ще се досети кои са хората, които са давали информации в докладите за него.

- Защо в някои факсимилета има заличени редове?

- Защото по закона за личните данни това са трети лица, които не са дали съгласие имената им да бъдат оповестени. Оставени са имената само на оперативните работници. Но на много места от контекста или описанията става ясно или се предполага кои са заличените имена. Тогава съм поставила тези предположения в скоби.

- Кой е чел тези доклади?

- От резолюциите личи, че са били препращани на Милко Балев, Любен Гоцев, Димитър Станишев. Не видях да са стигали до Тодор Живков.

- Има ли емоции по отношение на личността на Симеон в тези доклади? Демонизиран ли е?

- Някои от агентите не са влагали нищо повече от добросъвестно служебно отношение при даването на сведенията. На други обаче им личи, че фанатично са се старали да опишат и най-малките подробности сякаш, за да се харесат. Има сведения без никакви доказателства. Такова е едно е дадено от агент с псевдоним Мари, в което се казва, че "все повече се утвърждава убеждението, че Симеон се занимава с контрабанда на наркотици" и че "в тази дейност участват и лица от двора на иранския шах". Не казва обаче какъв е източникът на това убеждение. От друго сведение става ясно, че Мари най-вероятно е жена, която "се е устроила за продължително време в Рим". Ако агент Мари се е стремила да бъде оценена, това е станало. Върху този документ има резолюция, най-вероятно на тогавашния министър на вътрешните работи Ангел Солаков, че този агент, ако е верен, има немалко възможности.

- Откри ли факти, които те изненадаха?

- Да. Например, че още през 60-те години царят е развил в частен разговор тезата, че не се бори за престол, а е готов да стане министър-председател. Това щяло да се реши по-късно, когато България се освободи. Сведението е писано на 13 март 1960 г. по информация на агент, обозначен като 215. Но има и много други интересни факти.

- 215 е човек от неговото обкръжение вероятно...

- Общо около 50 агенти са донасяли за царя в периода 1946-1993 г. В документите те фигурират с псевдоними. От много сведения се подразбира, че това наистина са били хора от най-близкото му обкръжение. Сигурна съм, че той ще ги разпознае. Вече съм подала заявление в комисията по досиетата да бъдат разкрити имената на агентите.

- Това възможно ли?

- Имам уверение, че ако комисията установи принадлежността им към ДС, имената им ще бъдат предоставени.

- Тогава успех с продължението на книгата!

                                                * * *
          50 агенти донасяли за царя между 1946 и 1993 г.  
автор: Алексения Димитрова

image

Документалното разследване "Тайните досиета на царя" излиза с "24 часа" на 20 юли.

Симеон Сакскобургготски и семейството му са били разработвани от Първо главно управление на Държавна сигурност - разузнаването, под кодовото название "Двора".

Официално оперативното дело е водено от май 1974 г. до 14 март 1990 г. под №3016, но документи за царя и близките му са събирани преди и след тази дата.

Това установи 5-месечно разследване на "24 часа" в секретните архиви на Първо главно управление (ПГУ) - разузнаването.

"Двора" обаче не е единственото дело, в което разузнаването е трупало материали за Симеон II и близките му.

Сведения за тях могат да се намерят в още 16 папки, които съдържат общо около 3000 страници.

Сред тях са 2 разработки срещу царица Иоанна и княгиня Евдокия под номера 6219/2 и 6219, както и няколко дела - общо 13 папки - срещу т.нар. българска вражеска емиграция и нейни организации в Италия, Испания, ФРГ, Австрия и други страни между 1955 и 1972 г.

В комисията по досиетата вече е и груповата активна разработка "Паразити", водена за царя и семейството му между 1957 и 1967 г. от други управления на ДС.

За разлика от документите, създавани от разузнаването, които доскоро се намираха в архива на Първо главно, тази бе съхранявана в МВР. "24 часа" я поиска за първи път през 1998 г., но от сегашния прочит се разбира, че преди 11 г. ни е била предоставена само част от тях.

Съществувало е още едно дело, в което са събирани документи за Симеон II, заведено под №7137. То обаче е било унищожено с протокол през 1972 г., показа проверката на "24 часа". Част от материалите, които са се съдържали в него, са били прикачени към други дела, се разбира от протокола, но на този етап комисията по досиетата съобщи, че няма техническа възможност да ги предостави на "24 часа".

Възможно е документи за Симеон Сакскобургготски да има и в други папки, създавани в Държавна сигурност. Но към момента на проучването - между януари и май 2009 г. - само тези бяха пристигнали или обработени в комисията по досиетата и само те бяха предоставени на "24 часа".

Детайлният прочит на тези около 3000 страници показва, че около 50 са агентите, донасяли за Симеон и близките му между 1946 и 1993 г.

В литерно дело "Двора" например могат да се прочетат сведения от 15 агенти с псевдоними Мари, Браун, Брадатият, Аспарух, Галин, Делон, Горан, Правда, Даниела, Николай, Бардем, Каменов, Боби, Информатор, Доктора.

Хората, давали сведения срещу царя в споменатите дела за т.нар. вражеска емиграция, са обозначени с псевдоними Джино, Дянко, Виторио, Ясенов, Калоян, Чавдар, 513, 215, Хайнц.

Сред агентите в делата на царица Иоанна и княгиня Евдокия могат да се различат Чавдар, Тонев, 48, Лавров, Венера, Максимов, Г. Р., Симо, Арон, Мариус.

Псевдонимите на агентите в "Паразити" са Радославов, Зорка, Максимов, Бонев, Недялков, Бука, Иванов, Росица, Иванка, Богдан, Павел, Соколов, Журналист, Павлин.

"24 часа" подадe до комисията по досиетата заявление имената им да бъдат разсекретени.

"Ако потвърдим принадлежността им като секретни сътрудници, няма пречка това да стане", каза секретарят на комисията Румен Борисов. Той обеща заявлението да бъде разгледано веднага щом комисията приключи проверките за агентурното минало на кандидат-депутатите. "24 часа" ще оповести информацията.

Освен псевдоними на информатори в разработките са използвани специфични оперативни съкращения като ИР - изменник на родината, ЗАГ - задграничен агент, ВЕ - вражеска емиграция, ОР - оперативен работник, ЛД - литерно дело, СС - секретен сътрудник, ДОП - дело за оперативна проверка, ДОН - дело за оперативно наблюдение, ДОР - дело за оперативна разработка, ДВ - доверена връзка, ГАР - групова оперативна разработка.

Внимателното вглеждане доказва, че някои от папките не са в оригиналния си вид. Част от материалите в тях са преномерирани и не са хронологично подредени. Това означава, че на по-ранен етап те може да са били части от други дела.

Един от примерите за това е литерно дело "Двора" - №3016, обозначено като том I. Разработката е открита след предложение на подполк. Велчо Ив. Велчев от 4-и отдел на ПГУ през май 1974 г.

"Царският двор" през последните няколко години засили своята политическа дейност сред емиграцията и особено сред привържениците на БНФ. Симеон поддържа контакти с доста емигранти, както и с реакционни управляващи кръгове на Запад", пише на 6 май 1974 г. офицерът. Предложението му е утвърдено на 14 май 1974 г., а делото е регистрирано на 27 юли същата година.

В него обаче могат да се намерят и материали отпреди тази дата.

Твърде вероятно те да са били части от друго дело, водено под същия номер - 3016, срещу т.нар. Временно българско представителство (ВБП) - организация на българските емигранти, създадена с подкрепата на Симеон II през 1958 г.

Това дело е официално закрито през 1962 г., но към папката са продължили да се трупат информации за Симеон чак до 1973 г. От което излиза, че "Двора" не е том I, а том II на дело №3016.

Официално тази разработка е закрита и определена за сваляне в архив на 14 март 1990 г., но материали към нея са слагани чак до 19 август 1993 г.

Добавените след закриването 17 документа - общо 40 стр., са справки за имотното и бизнес състоянието на Симеон и семейството му, за контактите и дейността му и са изготвени “по искане на президента”, се вижда от резолюция към част от документите.

Заради закона за личните данни това и всички останали имена на т.нар. трети лица в делата са заличени в комисията по досиетата, но от датата на написване се подразбира, че по онова време президент е д-р Желю Желев.

От делото обаче липсват последните 6 страници - справка, изготвена на 19 август 1993 г.

"Същата е била част от литерно дело №3016 - "Двора", но тъй като документът е създаден след 16 юли 1991 г. и не е предмет на ЗДРДОПБГДСРСБНА (известен като закон за досиетата - бел. авт.), делото е разкомплектувано и исканият от вас документ е изваден", пише в писмо до "24 часа" директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) ген.-майор Кирчо Киров.

"24 часа" поиска и този документ от НРС. Той бе предоставен на редакцията по Закона за достъпа до обществена информация и се оказа подробна справка за царя, семейството и контактите му, изготвена от Националната разузнавателна служба по повод гостуването през 1993 г. на царица Иоанна в България.

Дали материали са събирани и след 1993 г., засега остава тайна. Но и откритите са достатъчно богато документално четиво. В тях има изобилна информация за:

- личния живот на царя и семейството му

- любовните увлечения на младия Симеон

- готвени атентати или заплахи срещу него,

- сондажите му той или някое от децата му да дойде преди 10 ноември

- разочарованието му от емиграцията

- плановете на ДС срещу "самозвания цар"

- натиска на емигранти да обяви Кардам за престолонаследник

- готовността му да стане министър-председател, споделена още през 60-те г. на миналия век.

/ следва продължение /



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 816858
Постинги: 398
Коментари: 107
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия