В утрешния ден ще чествуваме един от големите църковни празници, в който едновременно се почита паметта на първоучителите и първовърховните Апостоли на Светата Църква – Светите Петър и Павел.
   Най-важните обстоятелства от техния изключителен живот са засвидетелствувани в Светото Евангелие – за Св.апостол Петър, и в книгата “Деяния на светите апостоли”- и за двамата първоучители. Редом с великите им дела на разпространение на Божието слово и устройване на Христовата Църква, свещените текстове не скриват и техните човешки слабости и заблуди, като с това ни дават особено поучителни житейски примери. Единият, в лицето на Св.апостол Петър, разкрива колко слаба е човешката душа, когато тя не е укрепена от благодатта на Светия Дух, но и възраждащата сила на покаянието. Другият, в образа на Св.апостол Павел, ни показва, че всяка човешка убеденост, колкото и да е силна и мотивирана, рухва безследно под благия призив на Бога, Който открива в търсещото човешко сърце “ и пътят, и истината, и животът ”.
 

          
 
  Рибарят Симон е роден в Галилейския град Витсаида, а неговият брат – Андрей, е първият ученик на Спасителя, и затова е наречен Първозвани. Двамата братя са последователи на Христовия Предтеча и Кръстител Иоан, който посочва истинския Месия и Спасител, дошъл на земята, за да се изпълнят пророчествата за спасение на човешкия род /Иоан.1:29-34/. Разбрал в сърцето си истината за посочения от Св.Иоан “Агнец Божий”, Св.Андрей става ученик на Спасителя, като привлича към Него и своя брат Симон, когото Сърцеведецът Христос нарича “Кифа” и “Петър” – съответно на еврейски и гръцки “камък”.

    Симон започва своето постоянно служение при Господ Иисус Христос след един странен улов в Генисаретското езеро. След Своята проповед от лодката на Симон, Спасителят му казва да хвърли мрежата за улов. “Наставниче – отговаря Симон, - цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата”. Тогава риболовът е толкова богат, че мрежата започва да се разкъсва. В помощ на Симон идват и неговите приятели – Зеведеевите синове Иаков и Иоан, също Иоанови и Христови ученици. И двете лодки се препълват с риба. Тогава Симон, поразен от ставащото чудо, пада в нозете на Иисус, и изпълнен с чувство на искрено смирение и съзнание за греховете си, възкликва: “ Отиди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!”/Лука.5:1-8/ 

    При вида на чудото, извършено от Спасителя, страх и смут обзема и приятелите на Симон. Но, Господ ги успокоява и го уверява: "Не бой се! Отсега ще ловиш човеци!”/Лука.5:10/.Така Христос определя бъдещата проповедническа и апостолска мисия на своя ученик.

                    
  
  Името на Св.апостол Петър се среща постоянно в Светото Евангелие. Той е любим ученик на Христос и почти винаги е до него в най-важните събития. Така, той е свидетел на Преображението Господне, възкресяването на дъщерята на Иаир, той е в Гетсиманската градина в навечерието на Христовите страдания. И винаги той се отличава със спонтанна и пламенна любов и вяра в своя божествен Учител. Тази темпераментност на Христовия ученик е засвидетелствувана в много евангелски текстове, и разкрива не само със спонтанност в действията, но и в думите, изразяващи неговата сърдечна, неподправена вяра. Така веднъж, когато Христос говори за Себе Си: “ Аз съм живият хляб… Който яде от тоя хляб ще живее вовеки “, мнозина не разбират думите Му и смутени Го напускат. На въпроса на Спасителя към учениците Му, дали и те няма да Го напуснат, Св.Петър е , който веднага отвръща: “Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме, и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий”/Иоан.6:51,67-69/. Друг път, когато Спасителят пита учениците Си за кого Го мислят, пак Светият апостол пръв изповядва: “Ти си Христос, Синът на Живия Бог!” Именно тогава Господ Иисус Христос изрича знаменателните слова: “ Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата! И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на Царството Небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" /Мат.16:15-19/.

     В навечерието на Христовите страдания, по време на Тайната вечеря, Спасителят, знаейки най-съкровените помисли на учениците Си, и предстоящото за Св.Петър върховно изпитание, му казва: “Симоне,Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница.Но, Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти. И ти някога, когато се обърнеш, утвърди братята си!” Апостолът и тук проявява своята спонтанност и твърдо уверен в себе си отговаря: ”Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт”. Но, Сърцеведецът му казва друго:”Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш”/Лука.22:31-34/. И на всички ученици Господ предрекъл, че в тази нощ те ще се разколебаят и ще Го оставят. “Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня; ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе”/Мат.26:31-35; Марк.14:27-31/.

    Когато Иисус е заловен в Гетсиманската градина, Апостолът с присъщия си темперамент изважда ножа си и напада с него слугата на първосвещеника. Но, само часове по-късно в двора на същия първосвещеник, той малодушно се отрича три пъти от своя Учител. Точно тогава пропява петел, и Апостолът си спомня предреченото му от Спасителя. Обзет от дълбоко и искрено разкаяние, той излиза вън от двора и горко заплакал /Мат.26:75/. Познавайки сърцето на Своя ученик, Господ, милосърден към всеки каещ се човек, доказва след Своето възкресение, че му е простил малодушието. Затова ангелът, възвестяващ на жените-мироносици Христовото възкресение, изрично споменава Св.Петър: “Идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея”/Марк.16:7/.Чул думите на Христовите последователки, Апостолът бързо тръгва към гроба на Спасителя.

    При едно от Христовите явявания на учениците след възкресението Му, Божият Син се обръща  към Св.Петър, и изпитвайки сърцето му, го пита:”Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия?” – “Да, Господи – отвръща апостолът,- Ти знаеш, че Те обичам”.- “Паси Моите агънца!”- му казва Господ. Още два пъти Спасителят отправя този въпрос към ученика Си, и всеки път получава неговото сърдечно уверение, изречено накрая с тъга, но и вяра в Христовото сърцеведство:”Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам”/Иоан.21:15-17/. Така Спасителят възстановява Св.Петър в неговото апостолство след трикратното му отричане.

     Утвърдени с благодатта на слезлия на Петдесетница Свети Дух, Христовите ученици започват своята велика апостолска мисия – да проповядват Божието слово “до край земя”. И в това дело Св.Петър изявява своето първоапостолство, когато още в деня на слизането на Светия Дух в Иерусалим произнася толкова вдъхновена и пламенна реч за Христос и Неговото спасително учение, че още тогава към Божия Син се обръщат 3000 души, а после те стават 5000.

    До 67 г.след Р.Хр. Св.Петър извършва пет апостолски пътешествия, обхващащи почти целия античен свят – земите на Близкия Изток, Мала Азия, Средиземноморския басейн, Британия. Във времето на тези пътувания Христовият първоапостол извършва наистина колосална дейност: пламенно разпространява Божието слово; покръства не само свои събратя евреи, но и все повече езичници; организира и устроява Христовата Църква; пише Послания, с които напътствува и разяснява истините на вярата; организира и провеждането на Апостолския Събор в Иерусалим, ок.50 г.сл.Р.Хр., който създава основни правила на Светата Църква. При всичко това той бил гонен, бит, затварян в тъмница.

     Около 67г., вече на 75 години, Св.Петър пристига в Рим, където с пламенното си проповядване на Божието слово привлича много римляни от различни слоеве към Христовата вяра.Страшните гонения срещу християните, предприети от император Нерон, не отминават Светия апостол. Когато той, по молбите на своите ученици, решава да напусне столицата, Господ му се явява.”Господи, къде отиваш?- пита го Св.Петър. Спасителят му отговаря: “Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат!” Така апостолът разбира, че бягството му не е угодно на Бога, и се завръща в града, където е заловен и затворен в тъмница. Няколко дни по-късно – на 29 юни 67г., той е разпънат на кръст, но по негово настояване с главата надолу, защото не се счита достоен за еднаква смърт със Спасителя.

     Другият първоучител на Христовата Църква е Св.апостол Павел.

                  

  До призоваването му към апостолство той се нарича Савел. Евреинът от Вениаминовото коляно е роден в гр.Тарс, област Киликия, и има римско гражданство, дадено още на прадедите му. Отрано той е възпитаван в Моисеевия закон, и е пламенен ревнител за Бога /Деян.22:3/. Възпитанието и образованието му са поверени на видния законоучител Гамалиил, уважаван от целия народ /Деян.5:34/. За разлика от своя благоразумен учител, който проявява разбиране и наклонност към християнството, младият Савел е ревностен иудеин и противник на новата вяра. Той дори одобрява убийството на Св.архидякон Стефан /Деян.7:58;8:1;22:29/, и си издействува от Синедриона правото да преследва навсякъде християните и да ги довежда със стража в Иерусалим. Това поръчение ревностният иудеин изпълнява най-усърдно и стриктно до чудото по пътя за Дамаск /около 35г.сл.Р.Хр./. Ето какво разказва за всичко това самият Апостол:
  “Аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея. Това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, аз одобрявах това. И често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги…С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, посред ден, на пътя, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език : "Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен”. Аз рекох: ”Кой си ти, господине?” Той отговори:”Аз Съм Иисус, Когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си! Защото аз затова ти се явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия, като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега…Стани и влез в града, и ще ти се каже, какво трябва да направиш!” В Дамаск живее един от 70-те ученици на Христос - Св.апостол Ананий. Именно на него Бог повелява да отиде при ослепелия от срещата с Него Савел. Изпълнявайки Божието поръчение апостолът намира слепеца, възлага ръцете си върху главата му и казва: ”Брате Савеле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който идваше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий!” Веднага след проглеждането си ревностният гонител на Христос, се покръства и скоро след това за почуда на всички започва да проповядва по синагогите и навсякъде, че Иисус Христос е Синът Божий. Своето обръщане към Него и призоваването му към апостолство Савел запечатва с новото име Павел /”малък”/, с което смирено се определя като най-малък сред Христовите ученици и последователи.

     Целият живот на новия Христов апостол, обаче, в пълнота изпълнява думите на Спасителя, казани за него на св.Ананий: ”Той ми е избран съсъд, за да се понесе името Ми пред народи и синове Израилеви!” Нито скръб, ни притеснение, ни гонение, ни глад, ни опасност, ни меч, ни смърт – нищо не може да отслаби в сърцето на Св.Павел пламенната му вяра и любов към Божия Син /Рим.8:35,38-39/. Апостолът, подобно на Св.Петър, извършва многобройни пътешествия в различни страни на античния свят, където непрестанно и пламенно проповядва Божието слово, както на своите събратя иудеи, така и на езичниците; устройва Христовата Църква; покръства и наставлява повярвалите в Спасителя. По вдъхновението на Светия Дух Св.Павел написва 14 Послания, съдържащи основни правила на вярата и живота, които – по думите на Св.Иоан Златоуст, "ограждат Светата църква като стена, построена от диаманти."

   Св.апостол Павел завършва своя изключителен живот с мъченическа смърт в Рим на 29 юни 67г., едновременно с Апостол Петър. Според друго предание, това става 1 година по-късно, на същия ден.Като римски гражданин, Св.Павел е посечен с меч.

                     "Христовият химн на любовта"

         / из “Първо Послание до коринтяни” на Св.апостол Павел /

   “Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
   Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям,- щом любов нямам, нищо не съм.
   И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне,- щом любов нямам, нищо ме не ползува.
   Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада.”/1Кор.13:1-8/