В утрешния ден Светата Църква чествува рождението на човека, за когото сам Господ Иисус Христос казва:“ Между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя “/Мат.11:11/. Пак за него Христовият ученик и евангелист Св.Иоан Богослов говори, че:“Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него”/Иоан.1:6-7/

    Кой е Св.Иоан, наречен Предтеча и Кръстител Господен?

                   

    В дните на цар Ирод, управлявал Иудея от 30г.пр.Хр. до 3 г.сл.Хр., в град Хеврон живял свещеникът Захария и съпругата му Елисавета, братовчедка на Св.Анна, майката на Св.Богородица. И двамата вече били в напреднала възраст, но непрекъснато отправяли молитви към Бога да ги дари с дете.

   Един ден, когато дошъл редът на праведния Захария да извърши определената служба в Иерусалимския храм, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник и му казал:“Не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен”/Лука.1:13-17/.

     Смутеният и развълнуван свещеник не могъл веднага да разбере казаното и попитал:“По какво ще позная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст”/Лука.1:18/.

    Тогава Ангелът му разкрил кой е, и определил какъв знак на истината ще му бъде даден; знак, който ще бъде и своеобразно наказание за проявеното недоверие към Божията вест:“Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си" /Лука.1:19-20/. Скоро след ангелското благовестие праведната Елисавета заченала.

    Шест месеца след това събитие Архангел Гавриил се явява в Галилея, в малкия град Назарет. Там той възвестява на Елисаветината сродница Мариам най-великата вест:“Ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край” /Лука.1:31-33/.  

    Когато Св.Богородица отива в Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница, праведната Елисавета я посреща с пророческите слова:“Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми“/Лука.1:42-44/. След тази необикновена среща между двете жени, предопределени от Бога да дадат на света Божия Син, Спасител и Помазаник, и Неговият предтеча и бъдещ Кръстител, Св.Богородица останала при праведната си сродница около три месеца и се върнала у дома си.

    Когато настъпило времето, Елисавета родила обещания син. На осмия ден, когато трябвало да се изпълни старозаветния закон на обрезанието, трябвало също да се даде и име на новороденото. Според обичая, детето се именувало на баща си, или на някого от роднините. Затова всички близки се почудили, когато майката категорично назовала името Иоан, което липсвало в нейния род. Тогава те се обърнали към Захария, той да посочи име на детето: “Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името”/Лука.1:63/. В същият този миг свещеникът проговорил, благославяйки Бога, и “изпълнен с Духа Светаго” изрекъл поредното пророчество за идващия Божи Син и Спасител, както и за Неговия Предтеча, младенецът Иоан /Лука.1:68:79/.

    Това е евангелската история за рождението на Св.Иоан Кръстител, чиято промислителна мисия е да бъде предшественик на Христос, като подготвя хората за Неговото идване и спасително дело.

    Животът и делото на Господния Предтеча са засвидетелствувани не само в Светото Евангелие, но и в някои исторически извори, особено в  “Иудейски древности” на иудейския историк от І в.сл.Хр. Иосиф бен Матия, наречен по-късно Флавий. Той е съвременник на Светите Апостоли и свидетел на първоначалното разпространение на християнството. Бащата на Иосиф Флавий е знатен свещеник в Иерусалимския храм, а майка му произхожда от царския род на Макавеите.

   Образът на мъжествения пророк, покайния Кръстител, пламенния проповедник и дръзновения изобличител на иудейските властници не е отминат от вниманието на историка. В своето съчинение той пише следното:“Според мнозина иудеи поражението на Ирод трябва да се припише на Божия гняв, който по този начин му наложи справедливо наказание заради умъртвяването на Иоан, наречен Кръстител. Ирод заповядада го умъртвят, макар Иоан да бе добър мъж, който увещаваше  иудеите да се упражняват в добродетелност, да бъдат справедливи в отношенията си един към друг, да почитат Бога благоговейно и тогава да се кръщават. Това тяхно кръщение е угодно на Бога само тогава, когато то се извършвало за освещаване на тялото в случай, че душата вече предварително е очистена чрез праведен живот, а не за опрощаване на грехове. След това мнозина го последваха, защото се бяха напълно въодушевили от неговите речи. Ирод започна да се страхува, че влиянието му върху народа може да предизвика въстание, тъй като изглеждаше, че хората изпълняваха съветите му във всичко. Ето защо Ирод счете за добро, преди да се е повдигнало въстание да умъртви Иоан...Така, само поради подозрението на Ирод, той бе окован във вериги, откаран в споменатата крепост Махерус и там бе умъртвен “.

    Смисълът на делото на Св.Иоан Кръстител се състои най-вече в засвидетелствуването на идващия Спасител – Иисус Христос. Поради това неговата мисия завършва след Кръщението Му, при което Той се открива на света като Месия, въплътен Божи Син и Спасител. Връхната точка в живота и делото на Св.Иоан е именно извършеното от него Кръщение на Христос, когато се осъществява Богоявлението – откриването и засвидетелствуването на Иисус Христос като въплътен Бог и божествен Спасител на света:“В ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И  глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение” /Марк.1:9-11/.

                       
   
  Образът на Св.Иоан Кръстител, предаден в Светото Евангелие, напълно съвпада с историческия образ, описан в “Иудейски древности“ на Иосиф Флавий. Светите евангелисти ярко засвидетелствуват изключителната личност на пророка и Предтечата. Той поразява своите съвременници със строгия си аскетичен живот, с пламенните си проповеди, дори с външния си вид – груба власеница, изтъкана от камилска вълна и кожен ремък. Изобличителните слова на Господния Предтеча не отминават никого. На облечените във власт знатни и горди фарисеи, пред които всички треперели, Св.Иоан Кръстител отправя не по-малко остри думи от тези, които по-късно Сам Христос ще изрече /Мат.23гл./:“И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън; аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън; лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън” /Мат.3:7-12/. Иоановото изобличение не отминава и иудейския цар Ирод Антипа, наречен четвъртовластник. Строгият глас на “викащия в пустинята”/Ис.4:3-5/ изобличава Ирод както за незаконното му встъпване в брак с братовата му жена Иродиада, така и заради многобройните му злини, причинени на народа /Лука.3:19/.

    Образът на Св.Иоан Предтеча се запечатва в съзнанието на съвременниците му и в историята и заради неговата мъченическа смърт. Ирод Антипа се противопоставя на Св.Иоан по много причини. Най-напред, последният старозаветен пророк проповядва за идващия Месия, Който вече полага основите на Царството Божие на земята. Тези думи явно се възприемат от властниците като открита и все по-реална заплаха за тях. Освен това Христовият Предтеча има огромно влияние сред народа заради праведния си живот, покайното кръщение и пламенните проповеди. Светото Евангелие свидетелствува за Иоановото учение, което подготвя хората за Христовата спасителна проповед, пробуждайки в тях покаяние, стремеж към добродетелност и справедливост. Светецът най-напред приканва народа към покаяние, “защото се приближи Царството Небесно…пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”/Мат.3:2-3/. За да бъдат достойни за идващото Царство, те трябва да променят коренно стария си живот, разбирания, правила. Затова пророкът им говори:“ Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото" /Лука.3:11/. Митарите той съветва да постъпват справедливо: "Не  изисквайте нищо повече от това, що ви е определено" /Лука.3:13/. Към войниците се обръща, като ги призовава към законност:“Никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати “/Лука.3:14/.

    Иоановата проповед довежда до изключително влияние на светеца сред огромна част от народа. Тълпи от хора се стичат при него от Иерусалим, Иудея и Иорданската област, като “всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си “/Марк.1:5/. Това влияние на Св.Иоан върху народа се възприема от Ирод като заплаха за властта му и като възможност да се вдигне бунт. Заедно с изобличението на Кръстителя срещу брака с Иродиада това дава основание на владетеля да хвърли светеца в тъмница, и по-късно да го умъртви. Това злодеяние е извършено без съд, само по подозрение и от гузна съвест.

    Евангелските текстове само съобщават, че Ирод Антипа затваря Св.Иоан в тъмница, без да посочват нейното местоположение. Иосиф Флавий, обаче, отбелязва, че той е затворен в тъмница на укреплението Махерус, което се намира сред пустинната местност на източния бряг на Мъртво море. И днес бедуините в тези земи наричат мястото, където са останали руини от крепостта, “Ел Машнака”- висящ дворец.

    В Светото Евангелие подробно е описан повода за обезглавяването на Св.Иоан. Подбудителката за убийството е Иродиада, която ненавижда и мрази светеца заради острите му изобличителни слова срещу брака й с Ирод. Търсейки повод да си отмъсти, тя използува празненството по случай рождения ден на владетеля. Тогава нейната дъщеря дотолкова възхищава Ирод и гостите му с танца си, че той й обещава с клетва да получи всичко, каквото пожелае. Подучена от майка си, тя пожелава главата на Св.Иоан Кръстител, поднесена на блюдо. И така, “натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си" /Мат.14:9-11/.

   Изключителното влияние на Св.Иоан Кръстител още тогава довежда до оформяне на духовно движение от негови почитатели и поклонници. Под названието “мандеизъм” то съществува и днес в Шат Ел Араб, долна Вавилония. Неговото учение се основава върху поклонението на “Иоана, сина на Захария”. Великата личност на Господния Предтеча, обаче, остава най-тясно свързана с християнството, защото единствено за Св.Иоан са отредени старозаветните пророчески думи:“Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе"/Малах.3:1/. Затова той е наречен най-велик между родените от жена /Лука.7:28/ и е почитан от Светата Църква редом със Светите Апостоли и Св.Богородица. В годишния кръг на църковните празници няколко дати са свързани с чествуването на Св. Иоан Кръстител:
-7 януари, свързан с почитта към светеца като Кръстител на Господ Иисус Христос;
-24 февруари - 1-во и 2-ро намиране честната глава на Св.Иоан Кръстител;
-25 май - 3-то намиране главата на Христовия Предтеча;
-24 юни - Рождението на светеца;
-29 август - Отсичане главата на Св.Иоан/строг пост/;
-23 септември - Зачатие на Св.Иоан.
 
                       
                    Слизането на Спасителя в ада -
                    вдясно зад Него е изобразен
                    Св. Иоан Кръстител