. Членството ни в ЕС не е достатъчно, нужен ни е европейски манталитет."

- Отдавна го обмислям. Аз не съм политик, аз съм човек на спорта. И тъй като на политическо ниво спортът е позабравен, искаш или не искаш - трябва да използваш възможността да решиш проблемите му. Избрал съм този път не случайно.

- По бащина линия сте потомък на Алеко-Константиновия род. Да не би политиката да ви влече генетично?

- Възможно е. Само времето ще покаже дали ставам за политиката или не. Но поне моето вътрешно усещане е, че имам шанс да се справя.

- Какъв опит имате извън спорта, който можете да използвате при реализацията си в политиката?

- Занимавал съм се с различен вид бизнес, но реално погледнато най-големият ми опит е в спорта. Аз съм на 36 години. За живота 36 години може би не са много. Но от друга страна тази възраст е близка до края на една спортна кариера. От 25 години се занимавам професионално със спорт и в крайна сметка се базирам точно на този опит. Разчитам също така на контактите си с хората от спортните среди.

- Вярно ли е, че владеете шест езика?

- Говоримо да. В крайна сметка играл съм и съм живял в осем различни държави. Винаги съм мислил, че най-краткият път да достигнеш до хората и те да не те чувстват като чужденец, а като свой, е усвояването на техния език.

- Защо кандидат на НДСВ? Споделяте ли идеологията на тази партия?

- Изборът ми не е емоционален. Най-лесно е да се залепиш за най-силния или за модерния на деня. Това обаче не винаги означава, че споделяш партийната идеология. Познавайки себе си, аз съм повече центрист по убеждения. Мисля, че това е най-разумният път за България. Центрист съм дори в личен план. Опитвал съм се да намирам общ език с всички. В крайна сметка политика без убеждения не се прави.

- Имайки предвид негативната обществена нагласа към политическата класа като цяло, не се ли притеснявате, че с лека ръка можете да обезличите постигнатите успехи, които имате зад гърба си?

- Аз не желая да ме възприемат като политик. Това не е задължително. Бих искал да ме възприемат, хайде да не е като експерт, защото е твърде силно казано, но като професионалист в своята област. А моята област е спортът. Това не е единственият път, по който мога да поема в живота си и който можех да избера. Но това със сигурност е пътят, който ми дава възможността да оставя нещо след себе си и то да е мащабно.

- Преди години бяхте казали, че ще ви бъде трудно да се справите с политиката и не сте мислили да станете депутат. Каква е причината да "обърнете палачинката"?

- Истината е, че аз съм спортист и съм свикнал на феърплей, на коректност между противниците, защото при нас спорът се разрешава на игрището. Може би това ще ми пречи в политиката. Но защо пък да не заложим точно на това? Не случайно позитивното във физиономията на НДСВ прави партията различна. Трябва да се търси конструктивният диалог и да се избягва оплюването на противника. Защото най-лесно е да плюеш по опонентите си и да показваш техните недостатъци. Мисля, че ние не разполагаме с достатъчен потенциал от специалисти и ако щете качествени политици, за да си позволим да работим разделени. Трябва да се обединява най-доброто, защото от това се нуждае страната в момента.

- За разлика от спорта, който е доказал, че може да обединява хората, политиците като че ли не се справят с тази задача?

- Така е. Но пак подчертавам - в НДСВ откривам позитивизъм. Винаги съм се възхищавал на добронамерените, на възпитаните и на интелигентните хора. Искаме да вървим към Европа. Вече сме членове на ЕС, но това не ни прави европейци. Ние трябва да имаме и европейски манталитет.

- Имате ли директни впечатления от политиците? Познавате ли добре някой от НДСВ?

- Да, имам такива впечатления. Имам голямо доверие в Царя. Имал съм срещи с него. Атаките срещу него идват отвсякъде и са в интерес на всички, защото трудно можеш да изпъкнеш до една такава личност, каквато е той. Някой няма интерес от толкова силна и авторитетна фигура, която е уважавана не само в България, но и на световно ниво.

- Би ли могъл един политик да се възползва от спортната си злоба, каквато несъмнено притежавате вие?

- Мисля, че точно от това се нуждае политиката. Далеч съм от мисълта, че зная всички тънкости по отношение на управлението на спорта. Но вярвам, че мога да привлека вниманието и да напомня до някаква степен, че спортът бе забравен в новата ни история и постепенно умира. Бих искал да обединя всички, които желаят да има спорт в България. В такава роля си се представям.

- В тази връзка съществува ли вероятност да седнете на министерско, а не на депутатско кресло?

- (Смее се…) Рибата е в морето, не сме си купили и тиган даже.

- Но от този пост най-добре бихте могли да обедините хората на спорта!

- Това е въпрос на доверие. Жалкото е, че през последните 20 години всички разсъждават по следния начин: "Цъфнахме и вързахме, та остава сега и за спорт да мислим.". Не говорим само за професионален спорт. Той е черешката на тортата. За да има професионален спорт, трябва да има и масов в училищата. Това, което съществуваше преди години и което подхранваше школите, трябва да бъде възобновено.

- Ако станете депутат, какви законодателни промени бихте инициирали, за да помогнете на спорта?

- При всички положения имаме нужда от нов закон за спорта. Това е работа и на юристите, а аз не искам да навлизам в юридическата материя. Но съм убеден, че трябва да се инвестира в спорта, както от страна на бизнеса, така и от страна на държавата. И не само да се инвестира в професионалния спорт, а и в бази. Искаме да популяризираме спорта и го правим, а се оказва, че децата няма къде да го практикуват. Унищожиха се базите. Сега от първостепенна необходимост е тясното сътрудничество с общините по места. Това е ключов момент. Необходимо е едно по-тясно сътрудничество с МОН, свързано със спорта в училищата, в университетите. В крайна сметка инвестицията в спорта е социална инвестиция, която ще се върне в бъдеще.

- Какво ще кажете на хората, които предпочитат да ви гледат на волейболното игрище, а не в пленарната зала?

- За съжаление съм си избрал професия, която е невъзможно да се практикува до старини. Осъзнавам, че съм в края на кариерата си. За един спортист е много трудно да каже сам на себе си това е краят. Но ако има шанс да замени това, с което се разделя, с нещо мащабно и истинско и да намери ново предизвикателство, със сигурност ще му е по-лесно. Спортът ми е дал шанс да стана човек, да стана това, което съм. Аз бих искал да дам шанс на спорта да оцелее. Бих искал да му върна жеста.

   Пламен Константинов  е роден е на 14 юни 1973 г. в София. Започва волейболната си кариера през 1986 г. в "Левски". Печелил е шест национални шампионата.

   Актуалният мъж на годината и капитан на най-успешния български отбор в игрите в последните години – националният отбор по волейбол за мъже (трети на световно първенство през 2006 г. и трети на световната купа през 2007 г.).
   Любимец №17, защото навсякъде играе с този номер и автомобилът му е с регистрационен № 1717. Вече 17 години играе в националния отбор.
      Шампион на България с два отбора – “Левски” и “Славия”. Шампион на Гърция с четири отбора – “Арис”, “Ираклис”, “Олимпиакос” и “Панатинайкос”, шампион и на Франция с “Тур”.
    Мажоритарен кандидат и водач на листа на НДСВ в 23-ти МИР-София.