Уважаеми госпожи и господа,

Първо бих искал да изкажа благодарността си на членовете на инициативния комитет за преиздаването на книгите за моя баща, както и на нашите домакини - в лицето на министър Цонев и ген. Георгиев, за организирането на днешната среща.

През последните десетилетия бяхме свидетели на какви ли не оценки за развитието на страната ни по времето на Цар Борис ІІІ - повечето, за съжаление, повлияни от моментната конюнктура и, да си го кажем направо, от пропагандата. Радва ме фактът, че днес отбелязваме държавническото дело на Цар Борис. Защото именно укрепването на държавността е била негова главна задача.

Много е трудно син да оценява баща си.

Цар Борис бе предопределен да застане начело на българския народ във време на бурен обществено-политически кипеж и световен пожар. Благодарение на своите качества като държавник – преданост пред върховните интереси на народа, изключително родолюбие, дипломатичност и такт, той стори всичко, доколкото обстоятелствата позволяваха, да се справи с омагьосания кръг, в който неизбежно бе поставена България.

Възшествието му на 3 октомври 1918 г. бе белязано от трагичните обстоятелства на нещастния за България изход на Първата световна война. Едва 24-годишен, останал без семейството си, придружило Цар Фердинанд в Германия след абдикацията му, той застава начело на държавата. Българският народ, изстрадал войните със стотици хиляди жертви и унизен от наложените му тежки репарации на Ньойския договор, е принуден да се раздели с идеалите си за национално обединение.

Над всичко се откроява последователността и неотстъпното усилие на баща ми да насочва националната енергия към заздравяване на държавата и нейните институции. Привърженик по природа на демократизма и конституционния ред, Царят е поставен в сложна обществено-политическа ситуация, вътрешни междуособици и противопоставяне. Той трудно приема двата преврата - на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г., които посягат на все още крехките парламентарни нрави (това го зная от майка ми и от Княгиня Евдокия).  Като конституционен монарх, с широките си родствени връзки, той е активен фактор за преодоляване на международната изолация на България след края на Голямата война и убеден радетел за сближаване със съседните балкански държави. Царят насърчава българските правителства да продължат предприетите от него стъпки в тази посока.

Агресивното поведение на установилите се тоталитарни режими – Италия, Германия и Съветския съюз, както и недалновидната апатия на велики сили като Великобритания и Франция, му дават основания да се опасява за бъдещето на малка България, поставена по волята на Провидението на кръстопътя между Изтока и Запада. Още тогава Царят осъзнава безизходността на съдбоносния избор, пред който ще трябва да се изправи. Това задълбочава решимостта му да запази България неутрална, колкото е възможно по-дълго.
Има различни исторически тълкувания  на събитията от онези бурни не само за България, но и за цяла Европа години.  Бих искал да отбележа някои моменти, които имат подчертано значение от гледна точка на държавността.

Първо. Царят на дело превръща в истинска държавна доктрина идеите за единението на нацията и суверенитета на държавата.

Второ.  През страшните години на Втората световна война Цар Борис не допусна българската войска да воюва на нито един фронт за разлика от държавните глави на някои други страни. Преди всичко той запазва дипломатическите отношения със Съветския съюз и се е стремял да ограничава агресивните попълзновения на някои обществени сили у нас. Нещо повече, в резултат на неговата политика, националните идеали на българския народ се увенчаха с мирното връщане на Южна Добруджа към Отечеството през септември 1940 г.

Трето. Наред с висшето духовенство на Българската православна църква, представители от различни политически партии и общественици, Цар Борис изигра ключова роля за спасяването на нашите евреи от унищожение в лагерите на смъртта и го отстоя до край в рискован диалог с водачите на Третия райх.

Живял в размирна епоха, съпътствана с колизии и кризи, прорязана от две световни войни, изправен пред съдбоносни проблеми, смея да кажа, че Цар Борис даде пример за политически реализъм,  премерено и отговорно държавническо поведение.

Уважаеми госпожи и господа,

Пак ще кажа, че е трудно син да оценява баща си, а още повече, ако същият е бил държавен глава. Едно нещо обаче ми е съвсем ясно и то е, че не може и не бива да се произнасяме, без да се съобразим с епохата и политическите моди, преобладаващи по онова време в Европа. Още по-нежелателно е да се осъждат отделни решения и то извадени от контекста.
 
Лично аз не възприемам държавността като елемент от политиката, а по-скоро като константа във времето, подкрепена от хората, които носят Родината в своето сърце. Да пазим държавността е отговорност на всеки един от нас.

И така съм убеден, че ако се позамислим над това, може да се заредим с позитивната енергия, необходима, за да преодолеем песимизма, който ни залива и да тласнем България напред.

    На 18 май т.г., в "Царските зали" на Военната академия “Г. С. Раковски” учени, общественици, висши военни и политици обсъдиха държавническото дело на Цар Борис III. Повод за конференцията бе преиздаването на поредица от книги, които отразяват проницателната политика на държавника Цар Борис III в противоречивите времена на неговото управление. Сред гостите бяха Нейно величество Царица Маргарита Българска и НЦВ Княгиня Мария Луиза.
    Националният омбудсман г-н Гиньо Ганев от името на Инициативния комитет, организатор на конференцията, характеризира делото на българския цар като време на укрепване на държавността и институциите в България, а външната му политика като висш пилотаж, който постига необходимия за страната баланс и я запазва вън от водовъртежа на тревожните събития.
    Полковник Станчо Станчев представи Цар Борис III и неговото военно дело. Българският цар започва военната си кариера в окопите с войниците като офицер за поръчки в Главното командване, адютант и слушател в първия випуск на Военното училище, а като главнокомандващ успява да изведе унизена България до позициите на уважавана европейска държава.
     Управление без полюси, без насилие, управление, което връща на България Южна Добруджа, спасява евреите от холокост, управление по чието време България е на две морета, време, което отрежда трагична съдба на Цар Борис III и му отрежда мястото на най-силната фигура в Третото българско царство – с тези думи историкът от СУ “Св. Климент Охридски” доц. д-р Веселин Янчев анализира управлението на Борис III.
      Ивайло Шалафов, съставител на сборниците „Дългът преди всичко” и „Европейският път на България”, посветени на делото на Н.В.Цар Симеон ІІ, представи преиздадените книги за живота и делото на Цар Борис ІІІ – на д-р Н. П. Николаев "Трагичната съдба на един Цар", на Стефан Груев "Корона от тръни", на Д. Митев "Цар Борис в британската дипломатическа кореспонденция" и на проф. Недю Недев "Цар Борис ІІІ". Книгите са преиздадени по повод Деня на Св. Цар Борис  І Покръстител – небесният покровител на Цар Борис ІІІ, и по повод засиления интерес в обществото ни към живота и дейността на царя и годините на неговото управление.