С утрешния ден завършва Светлата седмица, дните на всеобща радост от Празника на празниците – Христовото възкресение, и на надежда за нашето бъдещо възкресение. Обикновено този ден се свързва най-вече с показаното неверие на Св.апостол Тома, засвидетелствувано в Св.Евангелие и дало названието на самия неделен ден – Томина неделя. От друга страна, обаче, евангелското повествование за тази първа седмица от великото чудо на Възкресението, всъщност ни разкрива нещо много по-важно и съдбовно за човешката история. През тези първи дни се слага началото на подготовката на Св.апостоли за тяхната бъдеща спасителна мисия – да благовестят на всички народи Христовото възкресение и Царството Божие. Всичко започва с явяването на възкръсналия Спасител.

     И четиримата евангелисти разказват за последователните явявания на Господ Иисус Христос в дните непосредствено след Неговото Възкресение. Така, най-първо Той се явява на Св.равноапостолна Мария Магдалина: “ Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина /Марк.16:9 ; срв.Иоан.20:11-17/.
   Скоро след това Христос се явява на двама Свои ученици - Лука и Клеопа,  пътуващи към Емаус, недалеч от Иерусалим: “ И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях “/Лука.24:15 ; срв.Марк.16:12/. Едва след тези срещи Спасителят се явява и на Св.апостоли: “Най-сетне се яви на самите единайсет,когато вечеряха“/Марк.16:14;срв.Мат.28:16-17;Лука.24:36;Иоан.20:19/.

    При първите Си две явявания, Господ Иисус Христос дава поръчение – и на Св.Мария Магдалина, и на пътниците към Емаус, да отидат и да съобщят за случилото се на Апостолите. Каквито и да са човешките тълкувания за точно тази последователност на явяванията на възкръсналия Спасител, тя носи определено значение и смисъл. В тях се крие и своеобразно изпитание на вярата на самите Апостоли, които, след Христовото разпятие и смърт, са дълбоко покрусени и по човешки уплашени. Намирайки се в това душевно състояние, те трудно възприемат свидетелствата и радостта на Св.Мария Магдалина, Лука и Клеопа, които вече са видели и са разговаряли със Своя Учител. Можем само да гадаем, какви са били разговорите между Апостолите, чули смайващите разкази за случилото се. Всеобщият смут, объркване и съмнения, обаче, са факт, и показват човешкото неразбиране на най-великото чудо – Възкресението на мъртвите и победата над смъртта. На това неразбиране се оказват подвластни дори най-близките ученици на Христос-Св.апостоли, за които думите на очевидците “ им се показаха празни, и не им повярваха” /Лука.24:11/. Край на това състояние на смут и объркване слага Самият Сърцеведец Христос, явявайки се открито пред учениците Си. Ето как Евангелският текст разкрива това събитие : “ Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза : мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух ; но Той им рече : защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви ? Вижте ръцете Ми и нозете Ми : Аз съм Същият ; попипайте Ме и вижте ; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече : имате ли тук нещо за ядене ? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях...Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, и им рече : тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим ; а вие сте свидетели за това “/ Лука.24:36-48 ; срв. Мат.28:17-20, Марк.16:14-18, Иоан.20:19-23/.

      Най-упорит в неверието си се оказва Св.апостол Тома, чието име става нарицателно за всеки, който вярва само на това, което може да види и докосне. Св.апостол Иоан Богослов е засвидетелствувал в своето Евангелие прословутите думи на св.Тома : “ Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам ”/Иоан.20:25/. Покъртителна е обаче, сцената на Томиното осъзнаване и възвръщане на вярата му. Когато няколко дни по-късно Христос се явява пред учениците Си, Той приканва Тома да направи точно това, за което е говорил, като добавя : “ И не бъди невярващ, а вярващ “. Светият апостол, осъзнал неверието си, в присъствието на Самия Спасител горещо изповядва вярата си : “ Господ мой и Бог мой!” /Иоан.20:28/. За това, че истинската, сърдечна вяра няма нужда от материални доказателства, и че тя е, която дава духовното блаженство, ни убеждават следващите думи на Христос, които са своеобразно послание към Неговите бъдещи последователи :  “Тома, ти повярва, защото Ме видя;  блажени, които не са видели, и са повярвали “/Иоан.20:29/.

     От първата седмица на Своето възкресение, в продължение на 40 дни, Христос се явява на Своите ученици и ги подготвя за бъдещото им дело на Негови свидетели и благовестници на Божието Царство. Това става с помощта на Божията благодат, която Той им предава още при първото Си явяване пред тях : “ Духна и им казва : приемете Духа Светаго/Иоан.20:22/, и още : “ Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията “/Лука.24:45/. Своеобразното посвещаване на Св.апостоли в тайните на Божието Царство е засвидетелствувано и в глава Първа на книга “ Деяния на светите апостоли ” на Св.апостол Лука. В нея четем : “ Като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие ; и като се събираше с тях, Той им заповяда : не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене...не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий /Деян.1:2-5/. Слизането на обещания Свети Дух над апостолите ще положи основите на Христовата Църква, чийто първоучители и първосвещеници ще бъдат вече подготвените за това Христови ученици. Това съдбовно събитие се случва 50 дни след Възкресението на Спасителя.

      При подготовката и посвещаването на Св.апостоли в тяхната бъдеща спасителна мисия, Господ Иисус Христос, Комуто е дадена  "всяка власт на небето и земята “/Мат.28:18/, ясно посочва властта и правомощията, които предава и на Своите избраници :

-         “ И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал “ /Мат.28:19-20/ ;

-         “ Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден “/Марк.16:15-16/ ;

-         “ И Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас ; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре...и като дигна ръцете Си, благослови ги “/Лука.24:49-50/ ;

-         “ Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам...На които простите греховете, тям ще се простят ; на които задържите, ще се задържат” /Иоан.20:21,23/ ;

-         “ Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий ; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя “ /Деян.1:8/.

Като своеобразен печат и уверение на дадените власт и правомощия на Св.апостоли е Христовото обещание : “ И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света “/Мат.28:20/!

     Приели Божията благодат от Самия Христос, посветени от Него в тайните на Божието Царство, и осветени от Светия Дух, Св.апостоли започват устройването на Христовата Църква, призвана да бъде продължител на Неговата спасителна мисия. Кои са първите Христови избраници, и каква е тяхната по-нататъшна съдба ?

           
    “ А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон , наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде “/Мат.10:2-4/. На мястото на предателя Иуда, по-късно св.апостоли чрез жребие избират Матия /Деян.1:26/.

     Св.апостол Петър е водещата фигура сред апостолите. Той не само за първи път благовести публично сред иудеите в Иерусалим, в деня Петдесетница, но и пръв прави това и сред езичниците, проповядвайки в дома на Корнилий. Според църковното предание Св.апостол Петър умира мъченически в Рим, през 67г. Той е разпънат на кръст, но по негово желание с главата надолу, защото не се чувствува достоен да умре така, както Христос. Св.апостол Петър ни завещава две Съборни послания.

     Братът на св.апостол Петър – Св.апостол Андрей /Първозвани/, проповядва в области на Близкия Изток и Скития. Той умира мъченически, разпънат на кръст с формата на буквата Х. Оттогава този вид кръст носи неговото име.

     Св.апостол Иаков Зеведеев, е свидетел, заедно със Св.апостоли Петър и Иоан, на Преображението Господне и на предателството на Иуда в Гетсиманската градина. Той е първият от 12-те апостоли, който умира мъченически, обезглавен от Ирод Агрипа І през 44 г. Испанците го смятат за свой светец-покровител.

    Св.апостол Иоан Зеведеев /Богослов/, по-малкият брат на св.Иаков, наред със св.апостол Петър, е сред водачите на ранната Църква. Църковното предание свързва по-късното му служение с гр.Ефес, в Мала Азия. По-късно той е заточен от император Домициан на Патмос – самотен, пустеещ скалист остров край западния бряг на Мала Азия. Именно тук, след откровение свише, Св.апостол Иоан Богослов записва “Апокалипсис“- Божественото пророчество за края на света. След смъртта на императора, Апостолът получава разрешение да се върне в Ефес, където остава и служи на църквите в Мала Азия до смъртта си на твърде преклонна възраст. Неговото Евангелие, трите му Послания и “Апокалипсис”-а са изключителен принос в Новозаветното книжовно наследство на Светата Църква.

     За последните години от живота на Св.апостол Филип се знае малко. Най-вероятно той умира от естествена смърт в Иерапол след разрушаването на Иерусалим през 70 г. Почти нищо не се знае и за последните години от служението и за смъртта на Св.апостол Иаков Алфеев, освен че устройва и служи в Близкоизточните църкви. В преданието за Св.апостол Тадей се казва, че служи в Персия, където по-късно е убит. Св.апостол Матия, заел мястото на предателя Иуда, служи в Етиопия, където умира мъченически. Св.апостол Симон Кананит/Зилот/ служи в Близкоизточните църкви и умира мъченически. Св.апостол Вартоломей проповядва в Индия, но не се знае нищо конкретно за мъченическата му смърт. Св.апостол Матей също служи и проповядва в Етиопия, но няма достатъчно данни за смъртта му. Името на Св.апостол Тома, най-недоверчивият сред Христовите ученици, се свързва със служение в Партия, но според някои извори той продължава своето дело в Индия, където умира като мъченик.

     Бедните рибари, които промениха света – това са Св.апостоли Христови. В навечерието на Своите кръстни страдания Спасителят ги уверява, за да укрепи духа им в предстоящите изпитания : “ В света скърби ще имате ; но дерзайте : Аз победих света “/Иоан.16:33/! Безусловно вярвайки Му,те сториха същото, благодарение именно на тази вяра, на произлезлите от нея благодатни дела, и на непоколебимото упование в Божията воля.

                                       * * *
                 Светите Апостоли в Църковния календар:

1. Св.апостол Петър Първовърховни (29 юни и 16 януари);
2. Св.апостол Андрей Първозвани (30 ноември);
3. Св.апостол Иаков Заведеев (30 април);
4. Св.апостол Иоан Заведеев /Богослов/ (26 септември и 8 май);
5. Св.апостол Филип(14 ноември);
6. Св.апостол Вартоломей (11 юни );
7. Св.апостол Тома (6 октомври);
8. Св.апостол Матей (16 ноември);
9. Св.апостол Иаков Алфеев (9 октомври);
10. Св.апостол Иуда Иаковов, брат Господен по плът, наричан още Тадей и Левий (19 юни);
11. Св.апостол Симон Зилот (10 май);
12. Св.апостол Матий /Матия/ (9 август);
13. Св.апостол Павел Първовърховни (29 юни).