Само часове ни делят от Празника на празниците – Възкресението Христово, което е най-велик акт на Божието всемогъщество и блестящ венец на Христовото мироспасително дело. В мистична връзка с това най-велико събитие, случвало се някога в света, което потресло из основи античния свят и променило завинаги човешката история, е чудото на Благодатния огън. В продължение на векове то неизменно се случва в един и същи град, на едно и също място, и в един и същи ден. Градът е свещеният Иерусалим, мястото е светият гроб Господен, а денят – православната Велика събота.

     Първото, което прави Св.император Константин Велики, след като приема християнството, е да изгради над гроба Господен храм, който по мащаби тогава няма равен на себе си. В своето “ Житие на Константин”, биографът на императора, но и виден изследовател на библейската и раннохристиянска история Евсевий Кесарийски, подробно описва мащабното начинание на св.Константин: “ Подир туй императорът издаде свещени едикти и когато осигури в изобилие всичко необходимо за начинанието, заповяда около Пещерата на Спасението да се изгради молитвен дом, достоен за Господа, и то с императорско великолепие...На губернаторите на източните провинции /заръча/ да осигурят великодушни заеми, та делото да бъде невиждано впечатляващо, велико и пищно ; а на епископа, който по онова време ръководеше църквата в Иерусалим, /Макарий/ изпрати следното писмо : ...Затуй моята воля е ти да си най-силно убеден, че най-голямата ми грижа е да украсим с великолепни сгради това място...място истински осветено от самото начало по Божия воля, но което стана още по-свято, тъй като ни даде спасение чрез мъките на Спасителя...Тъй новият Иерусалим бе изграден около паметника на спасението, върху тъй прочутия някога град, който след осквернението, предизвикано от убиството на Спасителя, преживя извънмерно опустошение и заплати за престъплението...Императорът щедро и без да жали средства издигна символа на победата на Спасителя над смъртта...”/Евсевий, “Житие на Константин” ІІІ, 29-33/

      Чудото на Благодатния огън се случва именно в Пещерата, в която се намира гробът Господен, и която отвътре е изцяло облицована в скъп мрамор. На стената над гроба, върху мраморна плоча е изобразено Възкресението Господне, а от двете Му – ангели с приведени глави. От свода над гроба се спускат 33 кандила. На Велика събота, в навечерието на Пасха, те се запалват от избликващия Благодатен огън. Първите свидетелства за това датират от края на ІІ век. Според тях, когато една година свещениците се приготвяли за Пасхалното богослужение, за едно от кандилата над гроба не достигнал елей, и те сипали в него вода. Внезапно по време на службата фитилът на пълното с вода кандило се самозапалва. Огънят, обаче, е различен, невиждан дотогава!

     По свидетелствата на хиляди поклоници, станали очевидци на чудото с появата на небесния огън през вековете, той е по-скоро благоуханна светлина, на цвят е светлосин, понякога излъчва слаба топлина, и не изгаря, когато бива докосван.Човек може да “ измие “ лицето си с него, да го прокара по цялото си тяло, дори да “запали” дрехите или косите си, но щом го изгаси, по тях не остават никакви следи от обгаряне! Той притежава и силни лечебни свойства.

    Благодатният огън избликва от самия гроб Господен и струи в целия храм. Ето как руският поклоник Виктор Блинков описва чудото, случило се през 1997 г.: “ В храма имаше много гълъби. Те първи почуствуваха, че чудото наближава – станаха неспокойни и се разхвърчаха. Видях, как Благодатният огън се процежда под сводовете. Едно момиче протегна ръката си и огънят слезе в дланта й. Под купола сияеше ярка, особена светлина. Всички свещи и лампади пламнаха в един и същи миг, сякаш бяха електрически. Патриархът /Диодор Иерусалимски/ излезе от Кувуклията в гроба на Христа, носейки в ръцете си 33-те пламтящи като факел свещи, от които ние запалихме нашите. Не знам, как да опиша огъня, защото не съм виждал подобно нещо никога преди. Прокарах пламъка по лицето и ръцете си, както правеха стотиците хора около мен, и възкликнах: “ Не пари “! Приятелят ми изумено се смееше – брадата и дрехите му бяха в пламъци, но не горяха. Духнах свещта, но тя от само себе си пламна отново. След време огънят стана нормален и ние се оказахме сред огнено море. Настъпи вълнение. Някой произнесе името Господне. Тогава над нас се спусна облак и ни покри като мъгла. Той беше прозрачен, без миризма и влага, и начаса потуши огъня. Сетих се, че съм прекарал 20 часа в храма, а не изпитвах нито умора, нито глад, ни жажда.”

      Въпреки, че в църквата на Божи гроб олтари имат представителите на четирите основни християнски изповедания, Благодатният огън запалва свещите само на Православния Патриарх. И до днес се помнят и разказват злополучните опити на представители на другите християнски общности първи да получат тази благодат. За първи път подобен случай е описан по времето, когато Иерусалим е под властта на Османската империя. Тогава ръководителите на арменската църква успяват да убедят турските власти да наредят на всички православни, начело с Иерусалимският патриарх, да напуснат храма на Божи гроб, и по време на богослужението да стоят отвън, до една колона. В църквата остават единствено арменците и католиците. Въпреки упоритите молитви и дългото очакване на Благодатния огън, всичко се оказва напразно. Изведнъж се разнася нечуван трясък. Мраморната колона, до която стоял патриархът и православните богомолци, се пропуква и от цепнатината избликва небесният огън, запалвайки свещите свещите им. Пукнатината в тази колона може да се види и до днес, и от нея се долавя ароматно благоухание. Оттогава католическото духовенство не участвува в церемониите, свързани със слизането на Благодатния огън и предпочита да не говори за него. Хиляди католици, обаче, всяка година палят своите свещи от Благодатния огън, слязъл върху свещите на Иерусалимския патриарх. Арменците никога повече не повтарят своята грешка, и дълбоко осъзнават, че никоя човешка воля не може да промени Божията. Затова небесният огън слиза и върху тях.

      Как, обаче, реагират на това Божие чудо мюсюлманите и иудеите, жители на Светия град?

      Много поклонници разказват, че мнозина от тях, макар по различен начин, се радват заедно с християните, когато след слизането на Благодатния огън, хилядите богомолци тръгват из улиците на Иерусалим със запалени свещи. Целият град е огрян от светлина, а арабите-християни ликуващо възгласят : “ Воля-дин, иля-дин, ел-мессия!” Което означава :  “Няма друга вяра, освен нашата!”

     Когато турците владеели Иерусалим, те тайно пренасяли от небесния огън в домовете си, защото знаели за лечебната му сила. Има случаи, когато под въздействие на видяното, някои от тях приемали християнството. Такъв е случаят с Омер, турски войник, който бил на стража при храма на Велика събота. Станал свидетел на слизането на Благодатния огън, той признал Христос като Истинния Бог! Това, обаче, му струвало живота – той бил обезглавен. Неговите останки били прибрани от гръцки монаси, които ги погребали в манастира “ Панагий Велики”.

    Още в старозаветно време, Благодатният огън е познат за евреите, за което нееднократно свидетелствуват библейските текстове. При първото жертвоприношение в новопостроения Соломонов храм, върху олтара от небето се спуснал Благодатния огън. Тогава еврейският народ ликувал и празнувал предсказаното от пророците възраждане на светилището, а свещениците-левити съхранили и пазели небесния огън. Днес техните потомци в Свещения град се отнасят уважително към случващото се на гроба Господен, като осигуряват реда и спокойното протичане на пасхалните тържества. Доколко и как разбират и възприемат чудното събитие, е въпрос единствено на лична съвест. Което, впрочем, се отнася за всеки свидетел на слизането на Благодатния огън. Самият той се пренася с нарочни пратеници часове по-късно във всички православни държави и става достояние на всички вярващи. От миналата година тази практика бе официално разгласена и у нас, а Благодатния огън бе посрещнат с подобаващи почести. С упование християните се молят и тази година чудото да се случи. Защото по древното предание, ако огънят не се появи, това е сигурен белег, че наближава свършекът на света.

     Какво е характерно за пасхалното богослужение?

   Възкресение Христово /Великден, Пасха/ е най-древният християнски годишен празник. Той винаги се е чествувал и най-тържествено. Последованието на Възкресението се оформило в по-ново време. Духовенството, което през време на пасхалната полунощница се е облякло в пълно одеяние, след отпуста излиза на солея със запалени свещи и подканва народа да запали свещите си, като пее : “Приидите, приимите свет от невечерняго света и прославите Христа воскресшаго из мертвих “. Този чин идва от дълбока древност, когато се е извършвал в храма  “Св.Възкресение” в Иерусалим. След това, със запалени свещи, със Св.Евангелие, Св.Кръст, иконата на Св.Възкресение, с кадилници и при пеенето на  " Воскресение Твое, Христе, Спасе...”, духовенството, следвано от народа, излиза от храма и застава на специално приготвен подиум. Тъкмо в полунощ там се чете евангелският текст /перикоп/ за Възкресението и се възвестява Христовото Възкресение. Следва пасхална утреня и Златоустова литургия.

     В неделя към обедните часове се извършва пасхалната вечерня, наречена второ Възкресение, или агапа /от гр.-“любов”/. Тогава на различни езици се чете евангелския текст за явяването на възкръсналия Христос на Своите ученици /Иоан.20:19-25/. Това се прави, за да се възвести Христовото Възкресение на всички народи и да се подчертае вселенският характер на Светата Църква.

      Седмицата, която следва, се нарича Светла, защото в древността в дните до Томина неделя новопосветените в християнството вземали участие в св.Литургия, облечени в светлите си хитони, получени при кръщението си. Богослужебните последования през Светлата седмица се извършват по модела на пасхалното богослужение. Тогава не се пости и не се извършват панахиди – това е време на радост и надежда. Светлата седмица завършва с Неделя антипасха, т.е. втора пасха. Тя се нарича още Нова неделя, защото с нея се започва цикълът от недели, които възпоменават Христовото Възкресение – на мироносиците, на разслабления, на самарянката, и на слепия.

     От много години, за съжаление, сме свидетели на напълно неадекватно и понякога кощунствено поведение на хора, идващи в храма за пасхалната служба. Явно незнаещи, какво се случва там и Кого чествуваме в тази най-свята за християните нощ, те стават причина за безредие и грозни сцени. С това те неволно стават поругатели на Христа и Неговата велика саможертва, извършена и за тях самите. Затова нека внимаваме, когато се отправим към Божия дом, как ще се държим там, за да не станем подобни на такива хора, и да оскверним най-светлия ни празник. И нека на Победителя на смъртта да отдадем най-доброто от себе си – нашата вяра, надежда и любов. Христос воскресе!

                                          * * *

      Из “ Първо Послание до коринтяни “ на св.апостол Павел :

   
    “ И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал ; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра...тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но, ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят ; но всеки по своя ред : начатък е възкръсналият Христос ; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови ; а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила...А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта...”Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?”/Осия.13:14/ “.