Постинг
23.03.2009 21:27 -
В чест на християнския празник на жената
Наближава Благовещение - християнският празник на жената. Следващите три публикации ще ни припомнят някои позабравени факти за участието на жената в духовната и светската власт. Ще си припомним и самото Евангелско събитие, което предстои да чествуваме, както и неговото изключително и историческо значение.
* * *
Христовите благовестници
Сравнително слабо известен е един факт от ранния период на църковното устройство и власт - общопризнатото тогава служение на жените християнки.
Иисус Христос приема жените като еднакво призвани с мъжете за проповядваното и устройвано от Него Царство Божие. Затова Той никога не се колебае да им предлага със същата задълбоченост възвишените Евангелски истини. В пълен разрез с тогавашните обичаи, Спасителят не само допуска жените да слушат словата Му и да Го следват наравно с мъжете, но и Сам започва разговори с тях. Особено характерен е случаят с жената от Самария при Иакововия кладенец. След последвалата благодатна беседа, Христос открива именно на нея това, което дотогава никому не съобщава - че Той е очакваният Месия: " Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе"/Иоан.4:25-26/. По подобен начин Христос разкрива Своето учение и пред Мария, сестрата на Марта и Лазар, която "избра добрата част"/Лука.10:42/. Спасителят извършва първото Си чудо по ходатайството на обичната Си майка /Иоан.2:1-11/; изцерява и дъщерята на езичницата хананейка по настойчивата й молба.
Това разбиране на Господ Иисус Христос за равноценността и равнопоставеността на мъжа и жената по-късно се усвоява от Светите апостоли и Църквата. Блестящ пример за този Господен завет са думите на Св.апостол Павел: "Няма вече ни иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса"/Гал.3:28/.
За Христовите последователки е характерно не само личното служение, изразено в грижи и материална подкрепа за Спасителя и учениците Му. Те са смели изповедници на вярата и равноапостоли, които открито признават Иисус за Месия. За това свидетелствуват различни Евангелски текстове. Не друг, а Св.Мария от Магдала "взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му"/Иоан.12:3/, с което показва пред всички кой е очакваният Месия. Марта пък смело заявява:"Аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света"/Иоан.11:27/.
Изповедническото служение на Христовите последователки обаче, достига най-висшата си проява в трагичните часове на Неговите страдания и кръстна смърт. Когато Той е заловен, учениците Му "Го оставиха и се разбягаха"/Марк.14:50/. Жените обаче, с непоколебима вяра стоят при кръста, за да Му съчувствуват в тежките изкупителни страдания, като с това изповядват пред света вярата си в разпнатия Спасител. Светите евангелисти назовават по име най-ревностните от тях - Мария Магдалина, Мария-майката на Иаков и Иосия, и майката на Заведеевите синове /Мат.27:55-56; Марк.15:40-41; срв.Иоан.19:25/. С огромна скръб те Го съпровождат до гроба /Лука.23:55/, а в ранното утро на третия ден отиват да Го помажат /Мат.28:1; Марк.16:1-2; Лук.24:1; Иоан.20:1/.
Проявите на апостолство от страна на първите християнки откриваме още при самарянката, която след срещата си с Иисус, бърза да благовести идването на Месията:"Дойдете и вижте един човек...да не би Той да е Христос?"/Иоан.4:26;28-29/. Заради нейната убедителност "много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше"/Иоан.4:39/. Божието благоволение над жените е видно и от факта, че след Възкресението Си, Господ се явява най-напред на Своите последователки - на Св.Мария Магдалина и на другите мироносици /Мат.28:8-10; Марк.16:9; Иоан.20:11-18/. Заедно с тази необикновена чест, Той им възлага и високата мисия - да бъдат първите благовестници на Възкресението Му:" Иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец и при Моя Бог и вашия Бог"/Иоан.20:17/; "Идете и обадете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят"/Мат.28:10/. И в двата случая именно жените са натоварени с благовестническо служение, което е основата на апостолството. Благовестието пък на Христовото Възкресение е крайъгълният камък на Христовата вяра! Защото, без истината за Христовото Възкресение "празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра"/1Кор.15:14/. Поради това,че стават благовестници на възкръсналия Спасител, много богослови наричат жените-мироносици "Апостоли на апостолите".
Св.Мария Магдалина
При учредяването на църковните длъжности, още в апостолско време жените изпълняват и определено длъжностно служение - това на дякониси. За това се говори в Посланията на Св.апостол Павел:"Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея. Приемете я в Господа...защото и тя беше помощница на мнозина, и на самия мене"/Рим.16:1-2/. Подобно на дяконите, църковните служителки имат правомощия и задължения, свързани с подпомагане на презвитерите и епископите в тяхната дейност.
От посоченото дотук, което дава само бегла представа за ролята на вярващата жена, е видно, че Христовото учение внася промяна и в още една житейска област - отношението към жената и нейния социален статут. Свидетел в самото начало на Божието благовестие; първа узнала истината за Христовото Възкресение; съработник в устрояването на Божията Църква, жената християнка заслужено заема полагащото й се място в бъдещите християнски държави. Доказателство за това е фактът, че за разлика от епохата на езичеството, в новата, Християнска ера жената получава правото и на най-висшата светска власт. Тя остава в историческата летопис като императрица, царица или кралица - земната проекция на Небесната владетелка Света Богородица!
* * *
Христовите благовестници
Сравнително слабо известен е един факт от ранния период на църковното устройство и власт - общопризнатото тогава служение на жените християнки.
Иисус Христос приема жените като еднакво призвани с мъжете за проповядваното и устройвано от Него Царство Божие. Затова Той никога не се колебае да им предлага със същата задълбоченост възвишените Евангелски истини. В пълен разрез с тогавашните обичаи, Спасителят не само допуска жените да слушат словата Му и да Го следват наравно с мъжете, но и Сам започва разговори с тях. Особено характерен е случаят с жената от Самария при Иакововия кладенец. След последвалата благодатна беседа, Христос открива именно на нея това, което дотогава никому не съобщава - че Той е очакваният Месия: " Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе"/Иоан.4:25-26/. По подобен начин Христос разкрива Своето учение и пред Мария, сестрата на Марта и Лазар, която "избра добрата част"/Лука.10:42/. Спасителят извършва първото Си чудо по ходатайството на обичната Си майка /Иоан.2:1-11/; изцерява и дъщерята на езичницата хананейка по настойчивата й молба.
Това разбиране на Господ Иисус Христос за равноценността и равнопоставеността на мъжа и жената по-късно се усвоява от Светите апостоли и Църквата. Блестящ пример за този Господен завет са думите на Св.апостол Павел: "Няма вече ни иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса"/Гал.3:28/.
За Христовите последователки е характерно не само личното служение, изразено в грижи и материална подкрепа за Спасителя и учениците Му. Те са смели изповедници на вярата и равноапостоли, които открито признават Иисус за Месия. За това свидетелствуват различни Евангелски текстове. Не друг, а Св.Мария от Магдала "взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му"/Иоан.12:3/, с което показва пред всички кой е очакваният Месия. Марта пък смело заявява:"Аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света"/Иоан.11:27/.
Изповедническото служение на Христовите последователки обаче, достига най-висшата си проява в трагичните часове на Неговите страдания и кръстна смърт. Когато Той е заловен, учениците Му "Го оставиха и се разбягаха"/Марк.14:50/. Жените обаче, с непоколебима вяра стоят при кръста, за да Му съчувствуват в тежките изкупителни страдания, като с това изповядват пред света вярата си в разпнатия Спасител. Светите евангелисти назовават по име най-ревностните от тях - Мария Магдалина, Мария-майката на Иаков и Иосия, и майката на Заведеевите синове /Мат.27:55-56; Марк.15:40-41; срв.Иоан.19:25/. С огромна скръб те Го съпровождат до гроба /Лука.23:55/, а в ранното утро на третия ден отиват да Го помажат /Мат.28:1; Марк.16:1-2; Лук.24:1; Иоан.20:1/.
Проявите на апостолство от страна на първите християнки откриваме още при самарянката, която след срещата си с Иисус, бърза да благовести идването на Месията:"Дойдете и вижте един човек...да не би Той да е Христос?"/Иоан.4:26;28-29/. Заради нейната убедителност "много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше"/Иоан.4:39/. Божието благоволение над жените е видно и от факта, че след Възкресението Си, Господ се явява най-напред на Своите последователки - на Св.Мария Магдалина и на другите мироносици /Мат.28:8-10; Марк.16:9; Иоан.20:11-18/. Заедно с тази необикновена чест, Той им възлага и високата мисия - да бъдат първите благовестници на Възкресението Му:" Иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец и при Моя Бог и вашия Бог"/Иоан.20:17/; "Идете и обадете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят"/Мат.28:10/. И в двата случая именно жените са натоварени с благовестническо служение, което е основата на апостолството. Благовестието пък на Христовото Възкресение е крайъгълният камък на Христовата вяра! Защото, без истината за Христовото Възкресение "празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра"/1Кор.15:14/. Поради това,че стават благовестници на възкръсналия Спасител, много богослови наричат жените-мироносици "Апостоли на апостолите".
Св.Мария Магдалина
При учредяването на църковните длъжности, още в апостолско време жените изпълняват и определено длъжностно служение - това на дякониси. За това се говори в Посланията на Св.апостол Павел:"Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея. Приемете я в Господа...защото и тя беше помощница на мнозина, и на самия мене"/Рим.16:1-2/. Подобно на дяконите, църковните служителки имат правомощия и задължения, свързани с подпомагане на презвитерите и епископите в тяхната дейност.
От посоченото дотук, което дава само бегла представа за ролята на вярващата жена, е видно, че Христовото учение внася промяна и в още една житейска област - отношението към жената и нейния социален статут. Свидетел в самото начало на Божието благовестие; първа узнала истината за Христовото Възкресение; съработник в устрояването на Божията Църква, жената християнка заслужено заема полагащото й се място в бъдещите християнски държави. Доказателство за това е фактът, че за разлика от епохата на езичеството, в новата, Християнска ера жената получава правото и на най-висшата светска власт. Тя остава в историческата летопис като императрица, царица или кралица - земната проекция на Небесната владетелка Света Богородица!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
