Постинг
28.02.2009 00:00 -
Великият пост
Само след два дни целият Православен свят ще навлезе в най-светлия период на годината - спасителният Велик пост, постановен в чест на "Празника на празниците"-Възкресението Христово.
В чисто исторически план, постът е най-старото култово задължение, своеобразно "условие, без което не може", за да се иска и проси Божията милост. Още от дълбока древност той е практикуван, както от старозаветните евреи, така и от източните народи, от гърците, траките и римляните; на практика няма народ, който да не познава поста като основно религиозно предписание.
Не е случаен фактът, че именно с военен термин се обозначава това, в същността си, духовно дело. Подобно на бдителния войник, който стои на пост, за да охранява, предпазва и отблъсква от всякакви нападения повереното му, така и бдителният за душата си човек "стои на пост", за да я охранява от злото и да отблъсва всевъзможните зли и демонични сили. И, както във всяка война, колкото по-висок е духът на войника, колкото по-добре той е въоръжен, спазва дисциплина и умее да се подчинява,толкова по-успешни са битките и по-сигурна крайната победа.
За изключителната необходимост от практикуването на пост категорично свидетелствува Божието слово.Старозаветните праведници правилно са разбирали, че именно с пост човек на дело показва смирението си пред Бога и вярата си в Неговата милост и Всемогъщество. Затова в дни на беди и скръб, при покаяние, при започването на важно и трудно дело, повсеместно сред народа се въвежда пост. Ето само някои библейски примери за тази древна практика:
- преди да получи Божиите заповеди,Св.пророк Моисей пости 40 денонощия на планината синай /Изх.34:28/;
- Естир предотвратява смъртната опасност от Амала чрез пост, като заедно с нея постят и сънародниците й /Естир 4:16/;
- на пост е и Св.пророк Илия, когато се оттегля на планината Хорив /3 Царства 19:8/;
- забележителен е и постът на жителите на пребогатия Ниневия /Иона 3:1-8/;
- наредба за пост е дадена и на пророк Иоил: "Чуйте това, старейшини, и внимавайте всички жители на тая земя...назначете пост."/Иоил 4:2-14/.
В по-късно време се утвърждава практиката на регулярния пост - два дни седмично, в понеделник и четвъртък. По линията на естествената приемственост, така установеният пост преминава и в Новозаветната практика. Свързващото звено между тях е великият постник и Кръстител Господен - Св.Иоан Предтеча, чийто изключително строг начин на живот е описан в Светото Евангелие /Матей 3:1-4/.
Своята Божествена санкция постът получава от Самия Божи Син, чрез Неговия личен пример. Преди да започне Своето спасително дело и общественото Си служение, Иисус Христос влиза в 40-дневен пост в пустинята, при който е подложен на неспирните изкушения на сатаната /Матей 4:1-3/. Във времето на Своята мисия,Господ допълнително разяснява изключителната необходимост от поста в борбата срещу бесовете и демоните: " Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост" /Матей 17:21/.
При оформянето на Църковния пост-наследник на старозаветната духовна практика, Христовите Апостоли приемат за критерий и символно обозначаване живота, страданията и Възкресението на Господ Иисус Христос. Така, за да се разграничат от фарисеите, предали Спасителя на разпятие, които практикуват поста в понеделник и четвъртък, те променят постните дни в сряда и петък, за да се помнят предателството към Божия Син /сряда/ и Неговата Кръстна смърт /петък/.
Самата форма на поста също се променя. Дотогава изпълняван чрез отказ от всякаква храна до 3 часа следобед, а при специални случаи и в продължение на 3 дни, постът започва да се практикува чрез временен отказ от определени храни - месо, млечни продукти, яйца, риба и олио. Постепенно Църковният канон отделя дните събота и неделя, в които постът се облекчава. Това се прави с цел да се отличи празничният характер на тези дни - в съботния ден Бог си почива от делата Си при Сътворението на света, а неделният ден е денят на Христовото Възкресение. Почитайки особения и празничен характер на тези дни, Светата Църква определя по време на пост, в събота и неделя да се разрешава употребата на олио и вино. Единственото изключение е Велика Събота - ден на строг пост, защото тогава Господ Бог е лежал в недрата на земята.
Вероятно мнозина ще попитат:защо е необходим постът и какво се постига с него?
Истинският пост, с вяра, съзнателно и отговорно практикуван, пречиства човека, както неговата душа, така и тялото му. Св.Василий Велики нарича поста "лекарство срещу врага". Едва ли е тайна за някого, че обилната и безмерна храна подсилва най-вече чувствените възприятия;едва ли е случаен и изразът: "чревомислещ". Въздържайки се по време на пост от храна, ние естествено възпираме и телесните страсти. А е необходимо да ги усмиряваме, за да се обърнем към душата си, към сърцето, в което се зачеват всички добрини, но и всички злини. Затова същността на поста е в т.нар. "духовен пост".
/следва продължение/
В чисто исторически план, постът е най-старото култово задължение, своеобразно "условие, без което не може", за да се иска и проси Божията милост. Още от дълбока древност той е практикуван, както от старозаветните евреи, така и от източните народи, от гърците, траките и римляните; на практика няма народ, който да не познава поста като основно религиозно предписание.
Не е случаен фактът, че именно с военен термин се обозначава това, в същността си, духовно дело. Подобно на бдителния войник, който стои на пост, за да охранява, предпазва и отблъсква от всякакви нападения повереното му, така и бдителният за душата си човек "стои на пост", за да я охранява от злото и да отблъсва всевъзможните зли и демонични сили. И, както във всяка война, колкото по-висок е духът на войника, колкото по-добре той е въоръжен, спазва дисциплина и умее да се подчинява,толкова по-успешни са битките и по-сигурна крайната победа.
За изключителната необходимост от практикуването на пост категорично свидетелствува Божието слово.Старозаветните праведници правилно са разбирали, че именно с пост човек на дело показва смирението си пред Бога и вярата си в Неговата милост и Всемогъщество. Затова в дни на беди и скръб, при покаяние, при започването на важно и трудно дело, повсеместно сред народа се въвежда пост. Ето само някои библейски примери за тази древна практика:
- преди да получи Божиите заповеди,Св.пророк Моисей пости 40 денонощия на планината синай /Изх.34:28/;
- Естир предотвратява смъртната опасност от Амала чрез пост, като заедно с нея постят и сънародниците й /Естир 4:16/;
- на пост е и Св.пророк Илия, когато се оттегля на планината Хорив /3 Царства 19:8/;
- забележителен е и постът на жителите на пребогатия Ниневия /Иона 3:1-8/;
- наредба за пост е дадена и на пророк Иоил: "Чуйте това, старейшини, и внимавайте всички жители на тая земя...назначете пост."/Иоил 4:2-14/.
В по-късно време се утвърждава практиката на регулярния пост - два дни седмично, в понеделник и четвъртък. По линията на естествената приемственост, така установеният пост преминава и в Новозаветната практика. Свързващото звено между тях е великият постник и Кръстител Господен - Св.Иоан Предтеча, чийто изключително строг начин на живот е описан в Светото Евангелие /Матей 3:1-4/.
Своята Божествена санкция постът получава от Самия Божи Син, чрез Неговия личен пример. Преди да започне Своето спасително дело и общественото Си служение, Иисус Христос влиза в 40-дневен пост в пустинята, при който е подложен на неспирните изкушения на сатаната /Матей 4:1-3/. Във времето на Своята мисия,Господ допълнително разяснява изключителната необходимост от поста в борбата срещу бесовете и демоните: " Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост" /Матей 17:21/.
При оформянето на Църковния пост-наследник на старозаветната духовна практика, Христовите Апостоли приемат за критерий и символно обозначаване живота, страданията и Възкресението на Господ Иисус Христос. Така, за да се разграничат от фарисеите, предали Спасителя на разпятие, които практикуват поста в понеделник и четвъртък, те променят постните дни в сряда и петък, за да се помнят предателството към Божия Син /сряда/ и Неговата Кръстна смърт /петък/.
Самата форма на поста също се променя. Дотогава изпълняван чрез отказ от всякаква храна до 3 часа следобед, а при специални случаи и в продължение на 3 дни, постът започва да се практикува чрез временен отказ от определени храни - месо, млечни продукти, яйца, риба и олио. Постепенно Църковният канон отделя дните събота и неделя, в които постът се облекчава. Това се прави с цел да се отличи празничният характер на тези дни - в съботния ден Бог си почива от делата Си при Сътворението на света, а неделният ден е денят на Христовото Възкресение. Почитайки особения и празничен характер на тези дни, Светата Църква определя по време на пост, в събота и неделя да се разрешава употребата на олио и вино. Единственото изключение е Велика Събота - ден на строг пост, защото тогава Господ Бог е лежал в недрата на земята.
Вероятно мнозина ще попитат:защо е необходим постът и какво се постига с него?
Истинският пост, с вяра, съзнателно и отговорно практикуван, пречиства човека, както неговата душа, така и тялото му. Св.Василий Велики нарича поста "лекарство срещу врага". Едва ли е тайна за някого, че обилната и безмерна храна подсилва най-вече чувствените възприятия;едва ли е случаен и изразът: "чревомислещ". Въздържайки се по време на пост от храна, ние естествено възпираме и телесните страсти. А е необходимо да ги усмиряваме, за да се обърнем към душата си, към сърцето, в което се зачеват всички добрини, но и всички злини. Затова същността на поста е в т.нар. "духовен пост".
/следва продължение/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
