Постинг
28.02.2009 13:51 -
Великият пост /продължение/
Както и физическият пост, така и духовният е свързан с определени ограничения и въздържане. Те се отнасят най-вече до нашите чувства, помисли, поведение, воля. Ето как Светата Църква определя основните грехове, които човек извършва като духовно същество, и с които той трябва да се преборва, според силите си, особено по време на пост - времето,което човек посвещава на Бога:
- като грехове на сърцето /или чувствата/ се определят най-вече гордостта, тщеславието и егоизма, а също и завистта, злобата, гнева, алчността. За изключителното значение на сърдечното духовно състояние за цялостния живот на човека говори и Спасителят: "Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му. " /Лука 6:45/;
- греховете на мисълта са самомнението, волнодумството, пошлите и суетни /празни/ помисли;
- греховете на езика са най-вече клеветата, лъжата и интригантството. Не случайно значението на думата "дявол" е "клеветник", и Сам Христос нарича Сатанаил "баща на лъжата". Към тези грехове спадат още празнословието, сквернословието,осъждането на другите, неприличните разговори;
- като грехове на волята се определят най-вече отчаянието, ропотът и постоянното недоволство, унинието, а също и мързелът, инатът и злосторството.
Практикуването и на духовния пост е немислимо без вяра в Бога,без надежда за Божията прошка и спасение, и без любов - към Господ и Неговия "образ и подобие"-човекът. Основните "оръжия" на поста са молитвата и осъзнаването на собствената греховност;четенето на Божието слово; участието в църковните богослужения; посещаването на болни и самотни хора, на затворници; утешаването на скръбни и нещастни хора; всяка проява на милосърдие и " тиха" благотворителност. Колкото повече и най-вече от сърце се спазват изискванията на духовния пост, толкова по-лесен за изпълнение е и телесният. И не бива да се забравя, че Сам Господ определя първенствуващото място на духовното пред плътското: " Не това що влиза в устата осквернява човека, а онова що излиза от устата, то осквернява човека"/Мат.15:11/.
Докато за духовния пост няма граници и срокове, телесният е различен по трайност и строгост. Светата Църква е постановила за тези християни, които се радват на добро здраве и сили да постят през целия определен за това срок. Но, към болните, бременните и родилките тя е снизходила, намалявайки срока и строгостта на поста. Това обаче, не бива да става самоволно, а с разрешение и благословение от духовния наставник и изповедник, какъвто всеки християнин би следвало да има.
Като най-явна проява на духовна борба със собствените недъзи и несъвършенства, постът е трудно дело, което изисква висок дух, желание и стремеж към доброто, усилия и голямо търпение. В труда на поста се срещат много и най-различни пречки и предизвикателства - дело на лукавия, стремящ се да отклони вярващия от пътя към Бога. Всеки, който е постил, знае за какво става дума: подигравки от околните; всевъзможни упреци срещу поста; убеждаване, че той е излишен или пък вреден за здравето; настойчиви опити за въвличане в богохулни спорове; и всякакви други нелепости. Друг важен похват, с който да бъде провален поста, е лукавото внушение, че постещият е по-съвършен и възвишен от другите хора. Среща се и точно противоположния вариант - внушава се отчаяние с мисълта за това, че бездруго човек е толкова грешен, че каквото и да прави, не може да омилостиви Бога. И в двата случая изворът е един-сатаната, който докато свят светува винаги ще се стреми да отклонява човека от Неговия небесен Отец, и да го държи в състояние на безбожие и духовен мрак. Нека не забравяме обаче, че Господ ни е дал най-голямата свобода - свободата на избор. Тъй, че от нас самите зависи на чия страна ще застанем. А според свободно, доброволно направения избор ще живеем и с последиците от него. За едни-добри, за други-лоши.
Светата Църква определя 4 постни периода в годината - Рождественски, посветен на Христовото Рождество; Св.Четиридесятница, посветен на Христовото Възкресение; Петров , в чест на Светите Първоапостоли Петър и Павел; и Богородичен, посветен на Света Богородица.
Като най-дълъг по време, и най-строг като изпълнение е Великденският пост, наричан още Св.Четиридесятница. Той е най-стар по време и се нарича Велик, не само защото се отличава от другите по продължителност, но и поради строгостта и усилната духовна подготвка. Този пост най-много се доближава до древните духовни предписания. Още в Стария Завет Господ повелява всяка година да се дарява 1/10 част от придобитото, за да се изпроси благословение за всички бъдещи дела. Затова и Светите Апостоли, в изпълнение на закона, постановяват 1/10 част от годината да се посвещава на Бога. Този "десятък" за Господ Бог е именно времето на Великия пост.
Самият постен период се предшествува от 3 подготвителни седмици, които постепенно въвеждат християните в поста и насърчават духовните им усилия за предстоящите изпитания. Тези седмици са: Неделя на Митаря и фарисея; Неделя на Блудния син; и Неделя Сиропустна, на която се приканват всички вярващи да се опростят взаимно /Мат.6:14-21/. Всяка неделя, през времето на поста, е посветена на точно определени събития и светци, с чиито пример се окуражават вярващите, за да се усили тяхното покаяние и надежда в Божията милост и прошка.
- като грехове на сърцето /или чувствата/ се определят най-вече гордостта, тщеславието и егоизма, а също и завистта, злобата, гнева, алчността. За изключителното значение на сърдечното духовно състояние за цялостния живот на човека говори и Спасителят: "Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му. " /Лука 6:45/;
- греховете на мисълта са самомнението, волнодумството, пошлите и суетни /празни/ помисли;
- греховете на езика са най-вече клеветата, лъжата и интригантството. Не случайно значението на думата "дявол" е "клеветник", и Сам Христос нарича Сатанаил "баща на лъжата". Към тези грехове спадат още празнословието, сквернословието,осъждането на другите, неприличните разговори;
- като грехове на волята се определят най-вече отчаянието, ропотът и постоянното недоволство, унинието, а също и мързелът, инатът и злосторството.
Практикуването и на духовния пост е немислимо без вяра в Бога,без надежда за Божията прошка и спасение, и без любов - към Господ и Неговия "образ и подобие"-човекът. Основните "оръжия" на поста са молитвата и осъзнаването на собствената греховност;четенето на Божието слово; участието в църковните богослужения; посещаването на болни и самотни хора, на затворници; утешаването на скръбни и нещастни хора; всяка проява на милосърдие и " тиха" благотворителност. Колкото повече и най-вече от сърце се спазват изискванията на духовния пост, толкова по-лесен за изпълнение е и телесният. И не бива да се забравя, че Сам Господ определя първенствуващото място на духовното пред плътското: " Не това що влиза в устата осквернява човека, а онова що излиза от устата, то осквернява човека"/Мат.15:11/.
Докато за духовния пост няма граници и срокове, телесният е различен по трайност и строгост. Светата Църква е постановила за тези християни, които се радват на добро здраве и сили да постят през целия определен за това срок. Но, към болните, бременните и родилките тя е снизходила, намалявайки срока и строгостта на поста. Това обаче, не бива да става самоволно, а с разрешение и благословение от духовния наставник и изповедник, какъвто всеки християнин би следвало да има.
Като най-явна проява на духовна борба със собствените недъзи и несъвършенства, постът е трудно дело, което изисква висок дух, желание и стремеж към доброто, усилия и голямо търпение. В труда на поста се срещат много и най-различни пречки и предизвикателства - дело на лукавия, стремящ се да отклони вярващия от пътя към Бога. Всеки, който е постил, знае за какво става дума: подигравки от околните; всевъзможни упреци срещу поста; убеждаване, че той е излишен или пък вреден за здравето; настойчиви опити за въвличане в богохулни спорове; и всякакви други нелепости. Друг важен похват, с който да бъде провален поста, е лукавото внушение, че постещият е по-съвършен и възвишен от другите хора. Среща се и точно противоположния вариант - внушава се отчаяние с мисълта за това, че бездруго човек е толкова грешен, че каквото и да прави, не може да омилостиви Бога. И в двата случая изворът е един-сатаната, който докато свят светува винаги ще се стреми да отклонява човека от Неговия небесен Отец, и да го държи в състояние на безбожие и духовен мрак. Нека не забравяме обаче, че Господ ни е дал най-голямата свобода - свободата на избор. Тъй, че от нас самите зависи на чия страна ще застанем. А според свободно, доброволно направения избор ще живеем и с последиците от него. За едни-добри, за други-лоши.
Светата Църква определя 4 постни периода в годината - Рождественски, посветен на Христовото Рождество; Св.Четиридесятница, посветен на Христовото Възкресение; Петров , в чест на Светите Първоапостоли Петър и Павел; и Богородичен, посветен на Света Богородица.
Като най-дълъг по време, и най-строг като изпълнение е Великденският пост, наричан още Св.Четиридесятница. Той е най-стар по време и се нарича Велик, не само защото се отличава от другите по продължителност, но и поради строгостта и усилната духовна подготвка. Този пост най-много се доближава до древните духовни предписания. Още в Стария Завет Господ повелява всяка година да се дарява 1/10 част от придобитото, за да се изпроси благословение за всички бъдещи дела. Затова и Светите Апостоли, в изпълнение на закона, постановяват 1/10 част от годината да се посвещава на Бога. Този "десятък" за Господ Бог е именно времето на Великия пост.
Самият постен период се предшествува от 3 подготвителни седмици, които постепенно въвеждат християните в поста и насърчават духовните им усилия за предстоящите изпитания. Тези седмици са: Неделя на Митаря и фарисея; Неделя на Блудния син; и Неделя Сиропустна, на която се приканват всички вярващи да се опростят взаимно /Мат.6:14-21/. Всяка неделя, през времето на поста, е посветена на точно определени събития и светци, с чиито пример се окуражават вярващите, за да се усили тяхното покаяние и надежда в Божията милост и прошка.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
