Утрешният ден, наречен Неделя сиропустна, съдържа в себе си две взаимно свързани послания към всички православни християни. Това е повикът на Светата Църква към достойно навлизане в спасителния Великденски пост - чрез взаимно опрощаване, и подготвяне за въздържание. Със Сирни заговезни завършва подготвителният, 3-седмичен  предпостен период /Триод/, и от следващия ден, наречен Чисти понеделник, започва същинският пост.

   За разлика от останалите постни периоди през годината – Рождественски, Петрови и Богородични, Великденският пост е изключително строг. През целия период, освен в съботните и неделните дни, не се употребяват олио и вино. При разумно преценяване на собствените сили и здравословно състояние, и особено с разрешението на духовния наставник /свещеникът, при когото вярващият християнин се изповядва и изпълнява духовните наставления/, може да се тримери /от гр.”три дни”/. В този случай, в продължение на три дни не се приема храна и вода, след което се пристъпва към Светото Причастие. Обичайно тази форма на пост се практикува в началото на Светата четиридесетница, от Чисти понеделник до сряда, когато се извършва първата за годината Преждеосвещена Света Литургия.

  В празничните съботни и неделни дни на Светата четиридесетница се разрешава употребата на олио и вино, както и в дните на 9 март – в чест на Светите 40 мъченици, и на 26 март – в чест на Събора на Св.Архангел Гавриил. За отбелязването на големия Богородичен празник Благовещение /25 март/, който е и празник на жената християнка, и на големия Господски празник Цветница, се разрешава и риба, която е и основен християнски символ още от апостолско време. Светата четиридесетница завършва на вечернята преди Лазаровден.

    След Цветница започва Великата/Страстната седмица, в която се възпоменават както велики събития, така и страданията Христови. Затова и постът през тези дни е строг, особено на Разпети Петък и на Велика събота, която е единствената събота в годината, когато се пости.

  Църковният пост – Великденски, Петров, Богородичен и Рождественски, е задължителен за всички вярващи – членовете на Христовата Света Църква, чиято глава е Сам Христос. Църковният канон, обаче, освобождава малките деца, болните и родилките от пост. Друго важно предписание на Светата Църква относно поста,е  и въздържанието от брачното ложе, което  обаче, изисква много такт, взаимно разбиране и съгласие с религиозните чувства на другия. Затова по време на пост не се позволяват венчавки.

  Физическият пост обаче, се обезсмисля напълно, ако той не лежи на здрава духовна основа, на сърдечно и съзнателно изповядване на Христовата вяра, и приемане постановленията на Христовата църква. При липсата на такава духовна същност, телесното въздържание, дори и най-строгото, се превръща в обикновена и банална диета. За да ни предпази от подобно погрешно разбиране и практикуване на поста, в деня преди неговото начало, на Сирни заговезни, Светата Църква призовава всички вярващи към взаимно опрощаване. Затова този ден е наречен още от древност “Прошка”. Какъв е смисълът и значението на този акт, който, оказва се, е едно от най-трудно изпълнимите неща в живота на всеки човек?

  Едни от най-страшните и гибелни злини в живота на хората са злобата и враждата помежду им. Раздорите не познават граници, нито възраст, нито пол или образование ; те не отминават нито братя и сестри, нито родители и деца, нито съпрузи, приятели, близки и колеги. Враждуването и конфликтите стават все по-често наше ежедневие – толкова повече, колкото повече гордостта и злобата ръководят човешкото сърце, ум и воля.

   В резултат на първородния грях – следствие от човешката самонадеяност и гордост, първоначалното състояние на пълна хармония, мир и блаженство, в което нашите праотци са живели, се превръща в съществуване, изпълнено със страдания, болка и лишения. Изгубили във вековете истинската причина за това нерадостно битие, мнозина от хората и до днес винят за него все някой друг – близки и далечни, държавници и другородци. Но никога не поглеждат в себе си. От подобно духовно състояние най-често се раждат злобата и враждата. Според степента на тяхното проникване и завладяване на човешката душа, се обособяват три основни вида отношения между хората: на взаимна вражда; на взаимно помирение; и на търпение и прошка към другия, когато той остава непримирим във враждуването.

  Обичайно хората изпадат в състояние на взаимна вражда най-вече поради изречена тежка обида, заради клюки и доноси; те се карат за постове и служби, за пари и имоти, за първенство и почести.Какъвто и да е поводът за скарването, обаче, породената от него вражда /превръщането на другия във враг/, започва безмилостно да трови и руши душевния мир и спокойствие.Ако набиращият сила гняв, породен на свой ред от състоянието на вражда, не се изкорени навреме, трудно може да бъде преодолян по-късно. Затова Св.апостол Павел съветва: “ Слънце да ви не залязва гневни;нито давайте място на дявола"/Ефес.4:26-27/. Защото, подобно на огъня, който, непотушен навреме, причинява все по-големи вреди, и необузданият навреме гняв и злоба може да стане причина за най-страшни грехове: започвайки от тежките думи и обиди, през клеветите, доносите и опозоряването, враждуващият скоро преминава и към физическото насилие, и дори убийство. Често пъти обект на сатанинската злоба, вселила се във враждуващите хора, стават даже близките и приятелите на набедения за враг. За съжаление, криминалните хроники в днешно време са печално доказателство за степента на озлобеност и ожесточаване на съвременния човек.

   Като най-сигурен щит срещу бесовете на злобата и враждата, Спасителят определя любовта към ближния и смирението. Защото именно от тях произлизат неосъждането на другия, непротивенето на злото, милостта и прошката.

   Осъждането на ближните се основава най-вече на гордостта /Лука.18:10-14/, която кара човек да си въобразява, че е повече от другите. От съчетанието на гордостта със злобата и завистта най-често произлизат клеветата, доносите и всякакви интриги, в чиито основи лежи именно осъждането. Особено характерно е такова душевно състояние за хора с лицемерна праведност, които, макар да спазват стриктно буквата на закона, така и не достигат до неговия дух – всеопрощаващата любов, завещана ни от Божия Син /Иоан.15:12-17/.

  “Не съдете, за да не бъдете съдени “/Мат.7:1/. С тези Свои слова Господ Иисус Христос забранява личното осъждане действията на ближния. Защото в повечето случаи това е породено от нечисти помисли – от тщеславие, гордост, завист, корист и др. Подобна душевна нагласа – постоянно да се гледа сламката в окото на другия, пък гредата в своето око да не се усеща /Мат.7:3-4/, е изцяло внушение на сатаната. Затова Божият Син предупреждава за наказанието, очакващо всеки, който се поддава на това дяволско лукавство:”С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери “/Мат.7:2/.Тъй, че колкото повече и по-безмилостно осъждаме другите за техните човешки недостатъци, пороци и грешки, когато самите ние далеч не сме съвършени и идеални, толкова повече и по-безмилостен ще бъде Божият съд над нас самите.

  Най-сигурната преграда срещу греха на осъждането на ближния и произтичащите от това враждуване, гняв и омраза, са любовта и смирението – двете най-висши християнски добродетели. Смиреното осъзнаване на собствените слабости, пороци и грешки не допуска да се осъжда същото и у другите, а любовта подтиква към помощ, милост и състрадание. Затова, основавайки се на любовта и смирението, Светата Църква определя греха като душевна болест, а съгрешилия човек – като болен, който има нужда от помощ и лечение, а не от осъждане и назидание. Именно към подобно разбиране и поведение ни насочват думите на Господ Иисус Христос:“Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден…прощавайте, и простени ще бъдете “/Лука.6:36-37/. И още:“И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях “/Лука.6:31/.