Постинг
14.02.2009 21:23 -
Спомен от изгнанието
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 873 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2009 12:56
Прочетен: 873 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 17.02.2009 12:56
16 юни 2007 г., Дворецът "Врана"
Царското семейство чествува 70-годишния юбилей на Цар Симеон ІІ
Фотограф: Параскева Георгиева
* * *
Двадесет години по-рано - 1987г. Изгнаникът Цар Симеон ІІ в едно от редките си интервюта - пред авторитетното френско списание "Поан де вю": "Никога не съм абдикирал"
" - През тази година /отнася се за 1987 г./ Ваше Величество отбелязва две събития: Вашата 50-годишнина и 25-годишнината от сватбата Ви. По този повод решихте да нарушите едно дълго мълчание и да ни приемете за разговор. Горещо Ви благодарим. Защо толкова дълго пазихте мълчание?
- Нека първо да уточня, че Българският Царски двор отбелязва не две, а четири годишнини: 100 години от възкачването на престола на Династията в България. На 7 юли 1887 г. Народното Събрание провъзгласява за Суверен на България моя дядо, княз Фердинанд Сакс-Кобургготски, именувайки го Фердинанд І. На 13 ноември, ако е дал Господ, ще празнуваме 80-годишнината на моята майка царица Йоанна. На 16 юни отпразнувахме в семеен кръг моя 50-и рожден ден, а на 21 януари царица Маргарита и аз празнувахме нашата сребърна сватба. Трябва ли да казвам, че беше в най-тесен семеен кръг?
В продължение на години, от 1955 до 1967, развих голяма политическа активност. С годините човек поумнява. Видях, че нещата еволюират в друга посока. Съвременна България беше призната от Испания. Реших да запазя мълчание, за да не притеснявам испанските си домакини.
После децата растяха, посещаваха Френския лицей в Мадрид без телохранители - не исках да им давам фалшива свобода, поемайки риска да бъдат разпознати, ако някой ги фотографира. Без да говоря за атентат, винаги съществува опасността от среща с някой луд или отвличане. С раждането на дъщеря ми моите опасения се засилиха. Аз намалих, а после елиминирах този риск. Между впрочем, вие знаете, че съпругата ми и аз, и двамата, обичаме дискретността и особено желаем да запазим анонимност. Знаете ли, коя от басните на Лафонтен предпочитаме? " Обущар и банкер ". Обичаме да вземем метрото и да погледаме витрините, без да ни разпознаят. Това е привилегия, за която мнозина ни завиждат.
Сега, ако реших да наруша мълчанието, то е заради тези четири годишнини. И после, за да изпълня обещанието, което ви дадох преди 10 години. Приех поради сериозността и ерудицията на вашето списание. Или пред вас щях да говоря, или пред никой друг. Както казва Монтен: "Защото беше той, защото бях аз."
- Вие останахте Цар на българите, тъй като никога не сте абдикирали. Какви са днес шансовете за завръщане на Вашата страна към демокрациите?
- Никога не съм абдикирал, това е факт, който се дължи на обстоятелствата. Знаете, че България беше окупирана от съветските войски в края на войната. След 1879 г. беше в сила Търновската Конституция - либерална и практична, вдъхновена от Белгийската Конституция. Тя предвиждаше смяна на формата на управление, при условие, че Великото Народно Събрание разполага с абсолютно мнозинство. Вместо това тоталитарният режим, наложен от руснаците и който управляваше единствено чрез терора и екзекуциите, организира "референдум", който беше само плебисцит "за" или "против" монархията. Терорът се прояви още веднъж между 1 и 7 септември 1946 г. Резултатът от "референдума" беше 93 или 95 процента в полза на "републиката". Всичко беше фалшифицирано, а урните - предварително напълнени. Тогава министърът на външните работи дойде да съобщи резултатите на майка ми и говорейки й на френски, заслужи следния отговор: "Господин Стайнов, защо ми говорите на френски, след като все още съм в България?"
После ни беше предложена алтернатива: да заминем на по-следващия ден за Египет, където живееха баба ми и дядо ми - Кралят и Кралицата на Италия, - през Истанбул, или след 24 часа, но през Одеса, защото предвид обстоятелствата беше трудно да се остане в Европа. Вие разбирате, че от техническа и юридическа гледна точка нямаше време да се подпише абдикация, ние предпочетохме да заминем веднага за Египет.
Руснаците бяха убедени, че са освободители. Те ни бяха помогнали да се освободим от турците през 1878 г. и българите нямаше да тръгнат срещу тях. Между другото, навлизането на съветската войска беше нещо любопитно, тя не влезе в завладяна територия. Беше краят на войната и българите нямаха основание да мразят руснаците.
Относно моите шансове да се върна, аз съм реалист - засега никакви. Всичко е възможно, защото монархията остана много популярна в България. Ако мога да изиграя положителна роля, ако мога да бъда полезен за благоденствието на народа и да помогна за приближаването на демокрацията, тогава аз съм готов.
- Запазихте ли връзки с българите в страната и с тези, които живеят в емиграция?
- Да, разбира се. С тези, които живеят в емиграция, е по-просто и лесно. Дълго време търсих политическо решение в емиграция и там оставих най-хубавите си години. Ние познаваме изгнаничеството и знаем какво означава. Помагам на много мои сънародници по различни начини - препоръки, пари, хуманитарни действия, с помощта на майка ми и царицата, с нашите контакти и връзки, по обикновени и дискретни начини, без политическо отношение. Това е единственият начин да се действува. Разбира се, с всички и - съвсем откровено - не се страхувам от никого. С българите в страната поддържам все по-чести контакти. Поддържам диалог с всички мои сънародници. Много българи искат да ме видят и с удоволствие се срещам с тях.
- Вие живеете в Испания от 1951 г. Какви са отношенията Ви с Испанското Кралско семейство?
- Повече от прекрасни. Ние израснахме заедно и се разбираме много добре, като в семейство, защото помежду ни има връзки от всякакъв характер. Но аз поддържам моята линия на "невидимия човек". Не искам да притеснявам никого. Разбира се, канен съм навсякъде, но се показвам възможно най-малко и не приемам всички покани. Има пословица, която гласи: " Колкото по-малко хора ти завиждат, толкова по-дълго ще живееш."
- Имате щастлив брак, увенчан с пет деца. Какъв е приносът на Царица Маргарита за тяхното възпитание и каква част от него се пада на всеки един от вас?
- Жена ми е майка на семейството и е "майка-квачка". Тя се жертвува ден и нощ за децата - както всички майки. Нямаме определена роля поотделно. Живеем в голяма близост с тях, всичко вършим заедно и по колегиален начин. Нямаме отделни роли. Аз исках, а и жена ми също, да получат практично образование. Френският лицей е най-добрият тук. Всичките ни деца се учиха в него. Научиха френски, испански, английски - през ваканциите в Англия, малко немски, но нямах кураж да им наложа българския поради чиста сантименталност. Много е сложно. Но разбират един общ разговор. Един ден, ако трябва да научат български, има ускорени курсове. Царицата премина интензивен двегодишен курс и го говори свободно. Това е важното.
- Как се оформи Вашият семеен и обществен живот след 36-годишно пребиваване в Испания?
- Това е живот на едно нормално семейство, основан на традиции и отношения към нас, които никога не сме получавали даром. Правили сме жертви, за да постигнем стандарта, който хората очакват. Човек трябва да знае какво иска, да знае това на което държи, но не трябва да се играе на вечните емигранти. Може би имам ужадна гордост, но съм щастлив, че не дължа нищо на никого. Винаги сме се старали да се приспособяваме към обстоятелствата. Дори само еволюцията в Испания е урок за практичен и положителен живот. Поради моята зодия "Близнаци" аз не се привързвам към нещата и затова лесно се приспособявам. Бях ученик във Френския лицей и имам съученици, които днес са ръководители на Социалистическата партия, и дори двама комунисти. Виждаме се често, събираме се - приятели или съперници, министри и депутати - на срещите на бившите възпитаници на Лицея. И човек не се оттегчава на тях...
- След като дискретността е Ваше правило в живота, ще ни разкажете ли все пак за интересите, стремежите и предпочитанията Ви в изкуството, литературата, във всички области, които са част от всекидневието?
- Имам разнообразни интереси. Интересувам се от много неща. Спя по много малко - по 5-6 часа. Чета много автори и не се ограничавам: исторически книги, за политика, които засягат България. Рядко чета романи, само ако ми ги препоръчат. Имам ужасното усещане, че няма да мога да прочета всичко, което бих искал. Четейки, си водя бележки и пиша по полето на книгите. Това е семейна мания, идваща от дядо ми Виктор-Емануил, Кралят на Италия.
Не мога да определя моя вкус в музиката. Единствената музика, която слушам, играейки няколко минути гимнастика на ден, това е религиозна, източноправославна. Бих искал да колекционирам, но не ми остава време. Животът ми в работата е между една канцелария и друга. Остарявайки, обичам да градинарствувам и да се разхождам, когато имам време. В живописта прескачам от фламандците до Магрит и Дали. Обичам големите класици, френските импресионисти, Моне, но не се придържам към някакава генерална линия. Обичам Сурбаран, защото е творец, който символизира Испания. Той пресъздава испанската душа по-добре от дворцовите художници."
.jpg)
/фотограф: Параскева Георгиева/
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
