Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Постинг
29.08.2019 11:08 - Спомен за Царя Обединител Борис III
Автор: monarchist Категория: Политика   
Прочетен: 193 Коментари: 0 Гласове:
2



                                                            image

Цар Борис ІІІ е роден на 30 януари (18 януари ст. стил) 1894 година в София. Негово Царско Височество Княз Борис Търновски е първият син на Н. Ц. В. Княз Фердинанд Български (1861-1948) – херцог Саксонски, Кобург, Гота и Кохари, Цар на България от 22 септември 1908 г., и на Н. Ц. В. Княгиня Мария-Луиза (1870-1899) – принцеса Бурбон и Пармска, внук е на Н. К. В. Клементина Бурбон и Орлеанска (1817-1907) и правнук на Краля на Франция Луи Филип (1830-1848). Новината е известена в утринна София със 101 топовни гърмежа, а името на престолонаследника е избрано и възторжено скандирано от ликуващия народ с предчувствието за скорошно извоюване на българската независимост (9/22 септември 1908) и с благоговейната радост, че от векове той е първият роден в България княз.  

Борис ІІІ е пряк наследник на Карл Велики (747/768-814) – съсед и съюзник на Крум Страшни (796-814), на Людовик І Благочестивия (778/814-840), на Св. Луи ІХ (1226-1270), на Анри ІV Наварски (1589-1610), Луи ХІІІ (1610-1643, род. 1601), Филип V Испански (1700-1746), Луи ХІV – Кралят Слънце (1643-1715), и т. н. Той е близък родственик с водещите аристократични домове на Франция, Англия, Белгия, Испания, Италия, Австро-Унгария, Германия, Португалия и пр.

Българската царска кръв от Династията на Асеневци (1185-1598/1686) се събира у Борис ІІІ чрез много от бащините и майчините му родови линии от ХІІ до ХVІІ в., идвайки от представителите на Асеневата фамилия в Неапол, Флоренция, Византия, Малта, Далмация, Милано, Торино, Будапеща, Виена и пр. Най-популярна е пряката Асенева връзка в родословието на Краля на Навара Антоан дьо Бур (1518-1562) – бащата на Краля на Франция и Навара Анри ІV (1589-1610, род. 1553, женен за Маргарита дьо Валоа от 18 август 1572, а по-късно за Мария Медичи - регентка от 1610 г. и майка на Луи ХІІІ).

Младостта на Княза преминава в бурното и величествено време на изграждането на българската държава, на постигането и обявяването на Независимостта (1908), на войните за освобождаването на поробените българи (1912-1913) и на отстояването на националните позиции по време на Първата световна война (28 септември 1915-1918, след сръбското нахлуване в района на Белоградчик на 27 септември 1915 г.).

През дългите военни години служи като офицер за свръзка на предните линии на фронтовете и повечето време е в окопите, сред войниците, ставайки свидетел на техния героизъм, благородство, добродушие и безпределна вяра в моралното превъзходство и градивните сили на нацията. Това завинаги го превръща в заклет защитник на народните интереси и доктрина, и на мира – вътрешно-държавен и външен, международен – единствено даващ шанс на България и на българите да реализират мощта, която носят. Именно тези негови позиции определят целият му жизнен път, след като се възкачва на престола на 3 октомври 1918 г., в критична, извънредно тежка за държавата и страната ситуация. Тогава е само 24-годишен, а трябва да се справи с жизненоважен за българите проблем – да предотврати реализирането на революция в България, каквито се извършват от Русия (1917), Австро-Унгария (1918-20), Германия (1918) и Финландия (1919), до Турция (1919-23).

Въпреки непосилните и крайно несправедливи условия на Ньойския следвоенен договор (27 ноември 1919), с много търпение и такт, и не без обичта и подкрепата на народа, Борис ІІІ успява да преведе държавата през деградивната и “сопаджийска” левичарска диктатура на Стамболийски (1919-1923), закономерно довела България до гражданска война (юни и септември 1923 г.), и през превратите на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г. В условията на повсеместни еднопартийни тоталитарни режими в Европа, той не възстановява правата на партиите – забранени на 14 юни 1934 г. от узурпаторското правителство на Кимон Георгиев (19 май 1934 – 22 януари 1935), и по този начин слага преграда пред възможността за установяване на такова управление в България – прохитлеристко или просталинистко, чак до съветската окупация през септември 1944 г.

По време на Втората световна война (1940-1945) с блестяща дипломация в отпор на агресивните действия и на СССР, и на Хитлеристка Германия и сателитите й – Румъния, Сърбия, Унгария и другите, цар Борис ІІІ съумява да запази страната от превръщането й в район на бойни действия (“акцията” на Сталин чрез главния секретар на МВнР на СССР Соболев, 24-26 ноември 1941) и от пряко участие на армията във военните операции на европейските фронтове (натиска на Хитлер и срещите с него). Същевременно той постига обединяването на почти всички населени с българи Балкански области на юг от Дунав под управлението на Царство България, спасявайки от ужасите на световното бедствие и сънародниците, и всички останали. В това число са и повече от 60 000 евреи – български и чужди поданици, което е безпрецедентен случай в историята на смъртоносният период между 1940 и 1945 година.

image

                                                         image

През изключително сложните и в същото време тежки и съдбовни в политическо отношение години на царуването си, приоритетна цел за цар Борис ІІІ е икономическото и технологическото развитие на България в настоящ и в бъдещ, стратегически план, замогването и благоденствието на отделните стопанства, на човека, а от там – издигането на стандарта на живот. Царят решава тази задача успешно, по възходяща линия, до края на живота си – 28 август 1943 г. А запазването на страната от 1941 до септември 1944 г. извън бойните действия и унищожителната разрухата на снарядите, позволи да бъдат съхранени всички нейни ресурси – трудови (работниците и специалистите), производствени, финансови, военни, политически, културни.

Така към началото на септември 1944 г., въпреки че вече си бе отишъл, цар Борис ІІІ направи Царство България една от четирите най-мощни в стопанско отношение държави в Европа, наред с Кралство Великобритания, Конфедерация Швейцария и Кралство Швеция. И с това доказа безапелационно, че последователната му политика за запазване на вътрешния и външния мир, за съхраняване на плурализма и либерализма в страната дори в период на повсеместна хегемония на агресивни тоталитарни режими в Европа, за непрекъснато доизграждане на законността в защита на личността, частната собственост и активиране на предприемачеството, и за внимателно и грижовно отношение към линията на стратегическото развитие на стопанството даже в екстремните условия на световен военен катаклизъм, е възможно най-реалният и печеливш за нашето общество път. Защото нацията ни разполага с огромна и древна, градена хилядолетия пласт по пласт потенциална мощ, на която просто трябва да се създадат условия да се реализира. Такъв е заветът на цар Борис ІІІ, записан с буквите на делата му, към нас, днешните българи.

                                     image



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 590486
Постинги: 378
Коментари: 100
Гласове: 1047
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Комунизмът без маска!
4. Монархически кръг "Преображение"
5. Crown.BG
6. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
7. Испанският Кралски дом
8. Руският Императорски дом
9. "Алманах на Гота"
10. Френският Кралски дом
11. Кралският дом на Великобритания
12. Белгийският Кралски дом
13. Кралският дом на Гърция
14. Кайзеровият дом в Германия
15. Кралският дом на Сърбия
16. Кралският дом на Румъния
17. Други Монархически домовe
18. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
19. Монархическото наследство: Версай
20. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
21. Монархически организации
22. The International Commission on Nobility and Royalty
23. Български владетелски гербове
24. " Хералдика "
25. Институции : БАН
26. Институции : Държавен Архив
27. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
28. Национален Военноисторически музей
29. Национален Природнонаучен музей
30. Национална Художествена галерия