Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Постинг
30.01.2016 15:40 - ЦАР - ОБЕДИНИТЕЛ
Автор: monarchist Категория: Политика   
Прочетен: 1612 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                      122 години от рождението на Н.В.Цар Борис ІІІ

                                         image

       Преди 122 години, още в ранните часове на 30 януари /нов стил/ 1894 г., всички улици около Двореца в София са изпълнени с множество столичани, дошли да споделят заедно появата на първородната рожба на Княз Фердинанд І и Княгиня Мария-Луиза. Внезапно прокънтяват  топовните салюти, възвестяващи раждането на детето, и всички едновременно започват да ги отброяват. Двадесет и вторият гърмеж потъва в екстаза на възторжената тълпа - новороденото е момче, роден е Българският престолонаследник! След 500 години това е първият Български княз, роден на Българска земя! Когато последният 101-и салют отеква над града, вратите на дворцовия балкон се отварят и пред хилядното множество се появява Княгиня Клементина - майката на Княз Фердинанд, с новороденото отроче на ръце. Те са посрещнати с могъщо "ура" и възторжени викове!

    Щастливото събитие незабавно е оповестено с  официален документ, издаден от Княз Фердинанд І : "Прокламация към Българския народ, по случай рождението на Наследника на Българския Престол, Негово Царско Височество Борис, Княз Търновски, Херцог Саксонски..."
image

     Европа също реагира. Дори доста благосклонно, предвид продължаващата международна изолация на България, породена от непризнаването на новоизбрания Български княз. Събитието от София е оповестено и в печата, и в Дворцовите  циркуляри на царствуващите домове:

- в Австрия:  „Раждането на наследник на Българския трон се приема във Виена като благоприятно събитие, което може да има благотворни последици за бъдещето на Княжеството. В самата България това събитие предизвика най- искрена радост и без съмнение то ще породи всеобщо чувство на надежда и сигурност."

- в Турция се съобщава следното:  "Новината за раждането на наследник на Българския княз Фердинанд беше приета със задоволство от Негово Величество Султана и Великата Порта. Смята се, че това щастливо събитие може да улесни официалното признание на Княза."

- в Англия  дворцовият циркулар оповестява раждането на Българския престолонаследник, а в-к "Таймс", в броя си от 1 февруари 1894 г., пише: "Раждането на наследник на Българския трон е събитие от голямо значение за историята на младия народ и може да стори много за утвърждаване на настоящото положение. Младият Княз, роден на Българска земя, ще бъде приет от народа като българин и националното чувство, обикновенно неблагосклонно към чуждото, ще получи силен импулс от факта, че след 500 години изниква нова Династия."  Кралица Виктория, сродница и близка приятелка на Княгиня Клементина, изпраща лично писмо и избира английска гувернантка  -  мис Инман, която да се грижи за Българския престолонаследник.

     Първото съдбовно изпитание, свързано с бъдещия Български Цар, е неговото Православно кръщение, превърнало се в изключителна държавна необходимост. Свещеният ритуал се извършва лично от Екзарх Иосиф на големия християнски празник  Сретение Господне / 2 февруари / 1896г. Присъствуват и специалните представители на Руския Император Николай ІІ - кръстник на Българския престолонаследник. Резултатът от този духовен акт не закъснява и 10-годишните дипломатически усилия на Княз Фердинанд І най-сетне се увенчават с успех - Императорът го признава за законен Княз на България. Малко след това, на 2 март,  Султанът издава два фермана, които признават Фердинанд за Княз на България и за генерал-губернатор на Източна Румелия. Една след друга и Европейските държави последват примера на Москва и Истанбул. Княжество България излиза от дългогодишната международна изолация и отново заема своето място на Европейската политическа карта.

    Изключителният дипломатически успех на Българския владетел обаче, е съпроводен от тежка лична и семейна драма. Православното кръщение на Престолонаследника среща острата реакция на Ватикана. Папа Лъв ХІІІ отлъчва Княз Фердинанд І от Католическата Църква, а Княгиня Мария-Луиза  е принудена да напусне страната с новородения Княз Кирил. С болка, но и с чувство на изпълнен дълг, Българският владетел се обръща към народните представители в извънредната сесия на Народното Събрание, свикано за случая: "Зная, че отхвърлен и анатемосан от Западната Църква. Но от днес моите очи са отправени към златната зора на Изтока - тя ще благослови моята Династия и нашето дело."

     Детството и юношеството на бъдещия Цар са свързани най-вече с обучението,  дълга и Династията. От най-ранна възраст четирите деца на Княз Фердинанд - Борис, Кирил, Евдокия и Надежда, се приучават, че ваканциите и забавленията са само изключения в живота на всеки човек с отговорности. Тяхно основно задължение е да се учат и в това отношение Княз Фердинанд е изключително строг и взискателен. Настойникът - капитан Никола Куртоклиев, получава най-строги инструкции да третира Княжеските деца като всички български ученици и да бъде крайно взискателен, поддържайки желязна дисциплина. Армейският офицер води Дворцовото "училище" с военна ефикасност. Четиримата ученици носят редовните униформи на Софийските училища и се обучават по общата учебна програма. Те получават религиозно и светско възпитание, съответно от Архимандрит Василий /по-късно Доростоло-Червенски Митрополит/, и от френския педагог Констан Шауфелбергер ; изучават допълнително езици, а няколко български офицери са натоварени с военното им обучение. Настойникът надзирава домашната работа, а също поведението и дневната програма в и извън часовете. Той има и правото да наказва - дисциплинарни методи, като дърпане на уши и пляскане на шамари, не са изключение и за Княжеските деца. Но, истински страшното наказание за тях си остава заплахата : " Ще отида да Ви обадя на Негово Величество!"


                                         image

                                              image


                                         image

     Най-много обаче, децата страдат от липсата на майка си, особено Княз Борис, който единствен от тях я помни добре. Той е едва 5-годишен, когато смъртта на Княгиня Мария-Луиза го лишава от майчина любов и чувство за истински дом. Разказват, че последната заръка на 29-годишната майка към първородното й дете е била: "Бъди добър, сине мой, винаги бъди добър!"

                                              image

     На 3 октомври 1918 г. Цар Фердинанд І подписва акта за своята абдикация. В присъствието на министър-председателя Александър Малинов, той прегръща сина си и развълнувано му казва: "От сега нататък аз съм твой поданик, но аз съм също и баща на Ваше Величество!" Така, едва 24-годишен, Цар Борис ІІІ поема отговорността за една изнурена страна с обезверен народ. Израстнал в строгата атмосфера на Двореца, несъмнено човек на дълга и самодисциплината, младият Цар се оказва напълно сам, откъснат от семейството си, осъдено на изгнание, и встъпил на един разклатен и несигурен трон. "Печален занаят! "- пише той в едно свое писмо до баща си. Всички, които го смятат за неопитен и твърде нерешителен обаче, не след дълго разбират, че грешат. Политическата изолация, в която е поставен първоначално, Царят използува, за да трупа собствени наблюдения и опит. Пословични са неговите непрестанни пътувания, дори до най-затънтените краища на Царството, непринудените срещи с всякакви хора, многобройните лични помощи, оказвани на бедствуващи сънародници. Изключителната му способност да общува, да бъде търпелив, да изслушва всякакви мнения, и да се въздържа от пряка намеса в политическите и  обществени разпри, които разяждат партиите, непрекъснато увеличават популярността му и скоро за обезверения си народ той става символ на стабилност и справедливост. " Пиши на Царя! " са думите, в които хиляди българи намират утеха и упование години наред.

     Цялото четвърт-вековно управление на Цар Борис ІІІ е белязано с уникалното му умение да маневрира и в най-заплетени ситуации и взаимоотношения. Тази "запазена марка " на Царя е основана както на вродената му прозорливост и усвоени тънкости на "царския занаят", така и на изключителното му търпение и постоянство. От 1918 г. до 1935 г. България периодично е разтърсвана от братоубийствени конфликти : комунистически метежи /1918 г., 1923 г./ ; военни преврати /9.VІ.1923г.; 19.V.1934г./ ; политически убийства ; покушения лично срещу Царя /1925 г./. Благодарение на " запазената марка ", Царят съумява да изведе страната от тази кървава вакханалия, като през всичките тези години умело противопоставя едни на други всички враждуващи страни, и така постепенно ги омаломощава и лишава от обществена подкрепа. Така, през април 1935 г. Цар Борис ІІІ най-сетне поема изцяло управлението на държавата в свои ръце, като изрично подчертава, че " няма да има връщане назад ", и ще представи за одобрение от народа избирателни промени и Конституционни реформи, " отговарящи на настоящите усложнения и изисквания на живота в духа на новото време ". За неочакваните събития от януари до април 1935 г., американският пълномощен министър Стърлинг докладва : "Царят доказа още веднъж, че е отличен стратег, човек с политическа мъдрост, самоконтрол и най-голяма способност да се справя с мъчни положения. На 19 май /1934г./ Военната лига и Велчев го поставиха в безизходно положение. Осем месеца по-късно Лигата стои зад Царя, а Велчев е в мат!" Ето какво записва обаче, английският емисар подполковник Репингтън, след срещата си с Царя 14 години по-рано, през юли 1921г.: "Той не е салонен цар, колкото и да е очарователен, благовъзпитан и самоунизително скромен. Показва отлична осведоменост, здрав разум, твърда воля и истинско родолюбие. Той възнамерявал да прояви царската си власт, когато му дойдело времето. Правителствата идвали и си отивали, но само той би наследил естествено царската власт, единствена опора на стабилност и политическа приемственост, и хранилище на народните традиции."                   

      Колкото до обвиненията относно участието на България във Втората Световна война, признанието не на кой да е, а на социалиста и отявлен републиканец  Кръстю Пастухов, разкрива "втория план" на действие на Цар Борис. След края на войната Пастухов споделя следното:  "През пролетта на 1943 г., преди капитулацията на Италия, от мен бе поискано да съставя листа за един анти-германски кабинет...Това бе сторено по инициатива на Царя и чрез посредници, които имаха неговото доверие." Алън Дълес, Рьоне Шарон, Марсел Пиле-Голаз, Бъртън Бери, Флойд Блек, Джордж Ърл, Любен Пулев, Георги Киселов, Никола Момчилов - това са само част от дипломати, емисари, аташета и доверени лица, чрез които Цар Борис упорито се опитва едновременно да освободи България от натрапения съюз с Хитлерова Германия, и да я спаси от Сталиновия Съветски съюз. На 28 август 1943 г. изтощителните свръх-усилия и, несъмнено, нечия зла воля, внезапно прекъсват живота на 49-годишния мъж. В деня, в който се чествува Успението на Света Богородица, Цар Борис ІІІ напуска този свят. И, въпреки различните мнения, дописва един трагичен списък - на злокобните цареубийства от Новото време :

- Мексиканският Император Максимилиан фон Хабсбург-Лотарингия /1867 г./ ;

image

- Руският Император Александър ІІ /1881 г./;

image

- Австрийската Императрица Елисавета /1898 г./;

  image

- Сръбският Крал Александър І  Обренович и Кралица Драга /1903 г./;

image

- Португалският Крал Карлос І Сакс-Кобург-Гота, и престолонаследникът  Луиш Филипе /1908 г./;

image

- Гръцкият Крал Георгиос I /1913 г./;
image

- Австрийският престолонаследник Франц Фердинанд /1914 г./;

image

- кръстникът на Цар Борис ІІІ - Руският Император Николай ІІ и цялото му семейство /1918 г./
image     image

- сръбският крал Александър I Караджоржевич /1934 г./
image






Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 493194
Постинги: 367
Коментари: 100
Гласове: 1039
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Комунизмът без маска!
4. Монархически кръг "Преображение"
5. Crown.BG
6. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
7. Испанският Кралски дом
8. Руският Императорски дом
9. "Алманах на Гота"
10. Френският Кралски дом
11. Кралският дом на Великобритания
12. Белгийският Кралски дом
13. Кралският дом на Гърция
14. Кайзеровият дом в Германия
15. Кралският дом на Сърбия
16. Кралският дом на Румъния
17. Други Монархически домовe
18. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
19. Монархическото наследство: Версай
20. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
21. Монархически организации
22. The International Commission on Nobility and Royalty
23. Български владетелски гербове
24. " Хералдика "
25. Институции : БАН
26. Институции : Държавен Архив
27. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
28. Национален Военноисторически музей
29. Национален Природнонаучен музей
30. Национална Художествена галерия