Днес се навършват 223 години от екзекуцията на Крал Луи XVI (23 август 1754г. – 21 януари 1793г.) - син на Луи-Фердинанд дьо Бурбон, Дофин на Франция, и втората му съпруга Мария Жозефа Саксонска, и внук на Крал Луи XV. След смъртта на баща му и на двамата му по-големи братя, 11-годишният Луи е обявен официално за Дофин на 20 декември 1765. В изпълнение на френската монархическа традиция, коронацията му за Крал на Франция е извършена на 11 юни 1775 г. в Катедралата в Реймс.

По време на богоборческата революция от 1789 г. Крал Луи е отстранен от властта. След премахването на монархията през 1792г., новото републиканско правителство му дава прозвището „Капе” (по прякора на Хуго Капет, основател на династията на Капетингите) и го принуждават да се нарича „Луи Капе”, в опита си да принизят положението му на Крал. Впрочем, нека да напомним, че и днес сме свидетели на подобно отношение към монарх: у нас години наред домораслите последователи на френската, болшевишката и всякакви други революции наложиха обръщението „г-н Сакскобургготски” или „г-н Симеон Борисов” към Н.В.Царя на българите!

На 10 август 1792г. Крал Луи XVI е арестуван. На скалъпения и незаконен процес, проведен от Народното Събрание, 39-годишният монарх е признат за виновен в измяна и екзекутиран чрез гилотиниране на 21 януари 1793 като враг на революцията. Няколко месеца по-късно, на 16 октомври, е екзекутирана на гилотината и 37-годишната Кралица Мария-Антоанета. Две години по-късно, на 8 юни 1795 г., едва 10-годишен умира и техният син - Луи XVII. До 3 юли 1793 г. малкият престолонаследник е държан заедно с майка си и сестра си в затвора в Тампл, след което е отделен от тях, за да бъдат премахнати у него всякакви монархически стремежи. За негови пазачи са назначени обущарят Антоан Симон и неговата жена, които живеят в затвора. Като част от републиканското му „превъзпитание”, надзирателите му го принуждават да пие алкохол между побоищата, да пее Марсилезата, докато носи боне на санкюлот, и да кълне родителите си. Пазачите му се обръщат и към него с фамилията „Капе“. След убийството и на майка му, положението на Дофина се влошава допълнително. Той е отведен в тайна стая, където в продължение на 6 месеца е държан на тъмно и без хигиена. Никой не е разговарял с него, не го е посещавал и храната му е подавана през процеп на вратата. Всичко това бързо влошава здравето на 9-годишното дете. Официално Крал Луи XVII умира от туберкулоза в затвора. Аутопсията е извършена в затвора и по Бурбонската традиция за запазване на Кралските сърца, неговото сърце e укрито и съхранено от изследващия лекар, Филип-Жан Пелетан. То тайно преминава през много ръце, докато най-накрая е погребано в урна в базиликата „Сен Дени”. 
          Заветът на Крал Луи XVI и предсмъртното писмо на Кралица                                               Мария-    Антоанета

През пролетта на 2009 г. френската общественост се запозна с нов факт от монархическата си история. Почти като в приключенски роман, на бял свят се появи „Заветът” на Крал Луи XVI към французите, подписан собственоръчно от владетеля на 20 юни 1791 г. В този политически документ, който се считаше за безвъзвратно загубен, Кралят бащински отправя последен апел за вразумяване на своя народ, поддал се на революционните страсти и обществения хаос.

                                             
              /Публикацията във "Фигаро" за открития "Завет" на Крал Луи XVI./

                                 
                                                            /Текстът на "Завета"./

За жалост, както многократно в човешката история, гласът на разума остава „глас в пустиня”. Резултатът от народното непослушание е всеизвестен и печален – кървава гражданска война, стотици хиляди французи са избити, икономиката рухва, Франция години наред е в постоянно състояние на войни с цяла Европа…Междувременно, един славолюбив и амбициозен революционер и републиканец, проповядващ свобода, братство и равенство узурпира кралските дворци, сяда на кралския трон и се обявява за император!

Благодарение на ревниво пазена семейна тайна, до нас достига и предсмъртното писмо на Кралица Мария-Антоанета.Тъй като изходът на процеса срещу Кралицата на Франция е предварително решен в революционния Комитет за обществено спасение, никой не е изненадан, че в ранната сутрин на 16 октомври 1793 г. тя е призната за виновна и е осъдена на смърт чрез гилотиниране. Малко преди да бъде отведена до мястото за екзекуция, Кралица Мария-Антоанета пише последното писмо в живота си, адресирано до мадам Елизабет-сестрата на Крал Луи XVI:

„16 октомври, 4.30 сутринта
Това, което пиша за последен път, е за Вас, сестро моя. Бях осъдена не на срамна смърт, която е само за престъпниците, а да се присъединя към брат Ви. Невинна като него, аз се надявам да покажа същата твърдост в последните си моменти. Спокойна съм като всеки, на чиято съвест не тежи нищо. Чувствам дълбока скръб, че оставям бедните си деца: Вие знаете, че аз живях само за тях и за Вас, моя добра и мила сестро. На заседанията по делото ми научих, че дъщеря ми е отделена от Вас. Уви, бедното дете; не смея да му пиша, тя не би получила писмото ми. Дори не знам дали това писмо ще стигне до Вас. Приемете благословията ми и за двамата. Надявам се, че един ден, когато пораснат, ще могат да се присъединят към Вас и ще се радват на нежните Ви грижи....
Нека бързо да осъзнаят, че в каквото и положение да бъдат поставени, те никога нямат да бъдат истински щастливи, без да са единни! Нека последват нашия пример! Колко много утеха ни донесе привързаността ни една към друга в нашето собствено нещастие! И как във време на щастие сме ѝ се радвали двойно от това, че сме имали възможност да я споделим с приятел; а къде някой може да намери приятели по-нежни и по-единни от хората в собственото му семейство? Нека синът ми никога да не забравя последните думи на баща си, които аз повтарям непрестанно; нека никога да не търси мъст за смъртта ни.

Трябва да поговоря с Вас за нещо, от което ме боли сърцето: разбрах, колко болка трябва да Ви е причинило детето. Простете му, сестро моя; помислете за годините му и колко е лесно да накараш едно дете да изрече нещо, което някой желае, особено когато то не го разбира. Ще дойде ден, надявам се, в който той ще почувства по-добре цената на Вашата добрина и на Вашата мила обич и към двамата. Остава да Ви поверя последните си мисли. Трябвало е да поискам да им пиша още в началото на процеса, но освен че не ми оставиха никакво средство за писане, събитията се стекоха толкова бързо, че аз наистина нямах никакво време.

Умирам в Католическата, Апостолическа и Римска вяра — тази на моите предци, тази, в която бях възпитана, и тази, която винаги съм изповядвала. Нямайки никаква възможност да намеря духовна утеха....аз искрено моля прошка от Бога за всички грехове, които може да съм извършила през живота си. Вярвам, че в Своята доброта Той ще приеме снизходително моите последни молитви, както и тези, които дълго съм Му отправяла — да приеме душата ми в Своята благодат. Моля прошка от всички, които съм познавала, и по-специално от Вас, сестро моя, за всички страдания, които, без да искам, може да съм Ви причинила. Прощавам на всичките си врагове злините, които са ми причинили. Сбогувам се със всичките си лели, 
братя и сестри. Имах приятели. Мисълта да бъда разделена завинаги от тях и от всичките им страдания е една от най-големите ми болки, от които страдам преди смъртта. Нека знаят, че ще мисля за тях до последния си момент.

Сбогом, моя добра и нежна сестро. Дано това писмо стигне до Вас. Мислете винаги за мен; прегръщам Ви от цялото си сърце, както и моите бедни, скъпи деца. Господи, колко сърцераздирателно е да ги оставя завинаги! Сбогом, Сбогом!”

                                
     /Кралица Мария-Антоанета с децата си, обкръжена от развилнялата                           се улична тълпа, нахлула във Версай, юли 1789 г./

                                       
                  /Отвеждането на Кралица Мария-Антоанета към ешафода./

                                             
                                              /Малолетният Крал Луи XVII./



/Паметна плоча в катедралата "Сен Сулпис" в Париж, посветена на мъчениците-роялисти и клерикали, избити от революционните тълпи през септември 1792г./



Катедралата "Сакре Кьор"/"Светото Сърце"/в Париж. Храмът е построен през периода 1875-1914 г. на Хълма на Мъчениците /Montmartre/, където първият епископ на Париж Св.Дионисий /Сен Дени/ и неговите ученици са обезглавени по време на римските гонения срещу християните.
Катедралата е осветена на 16 октомври, денят на екзекуцията на Кралица Мария-Антоанета, през 1919 г. На централния вход са статуите на Св.Крал Луи IX и Жана Д`Арк. Катедралата е посветена на "Всесвятото сърце на Иисус" от името на Франция, "дълбоко каеща се и благодарна", и като знак на почит към избитите от революцията и комуната стотици хиляди невинни французи.
                                       
                                             ... Днес, след 223 години...

                       
/Потомъкът на Крал Луи XVI и наследник на френската корона - Принц Анри VII, Херцог на Франция и Граф на Париж, и Графинята на Париж, Принцеса Микаела. Семейно имение във Франция, 2015 г./

                               



/Моменти от честването на 50-годишния юбилей на Принц Жан, Херцог на Вендом - наследникът на Принц Анри VII. Замъкът Дрьо, 2015 г./