Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
15.04.2014 13:07 - За Страстната и Велика седмица
Автор: monarchist Категория: Политика   
Прочетен: 1303 Коментари: 0 Гласове:
2



     image     Вече започна своеобразната кулминация на Великия пост - Великата седмица. Тя се нарича Страстна /от старослав.-“страдание”/, поради страданията на Господ Иисус Христос, и Велика, поради великите събития, които се възпоменават в нея. Затова всеки ден от тази седмица носи названието “Велик”. 

  Възкресението на Лазар и тържественото влизане на Спасителя в Иерусалим, чието спомняне е съответно в Лазарова събота и в неделя - Цветница, са прелюдия към целия низ от драматични и велики събития, хронологично засвидетелствувани от Светото Евангелие. Ето какво ни разкриват свещените текстове:

   За разлика от другите възкресявания, които Господ Иисус Христос извършва - на дъщерята на Иаир /Марк.5:22-43/, и на сина на Наинската вдовица /Лука.7:11-17/, възкресението на Лазар /Иоан.11:1-45/ може да бъде определено като чудо на чудесата. В първите два случая Спасителят възвръща току-що изгаснал живот, докато при Лазар той вече от 4 дни е напуснал тялото, което  започнало да се разлага. Възвръщането на живот при такива обстоятелства е проява на най-великата чудотворна сила на Христос – като на Бог, като на Владетел на света и източник на живот: “Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“/Иоан.11:25/. Чрез възкресяването на праведния Лазар, Спасителят още преди Своите кръстни страдания разкрива Себе Си като победител на смъртта, и с това ни уверява в общото бъдещо възкресение. Защото, както е в силата Му да възкреси един вече разлагащ се труп, така Той ще върне към живот и телата на всички починали люде при Второто Си пришествие /1Сол.4:16/.

   Чудото с възкресяването на Лазар става в навечерието на големия иудейски празник Пасха. Хиляди евреи се стичали от цялата страна и от чужбина в Иерусалим, за да се поклонят Богу в Храма и да си припомнят излизането на техните деди от Египет. Към Иерусалим се отправя и Божият Син, заедно със Своите ученици. Преди да тръгнат, Спасителят изпраща двама от тях да доведат от едно близко село, привързани там ослица и осле. По пътя за Иерусалим, при Елеонската планина, Христос възседнал доведеното осле, и съгласно с пророчествата /Зах.9:9; Пс.117:24-26/, подобно на древните царе, но като Цар на мира, тържествено влязъл в Светия град, обкръжен от учениците и народа /Мат.21:1-17/. Хората се надпреварвали да постилат дрехите си по пътя Му, други развявали палмови клончета, а над всички се разнасял поздрава на множеството: “Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!”/Лука.19:38/. За изключителната атмосфера, завладяла града, посрещащ Христос, говорят и следните думи: “И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе “/Мат.21:10/!

                        image

   През цялото време на Своето земно служение, Господ Иисус Христос забранява на Своите ученици да обявяват пред народа, че Той е дългоочакваният и предречен от пророците Израилев Цар. Той винаги отхвърля всяка проява на земна почест и дори мисъл, че възнамерява да заеме престола на Своите прадеди по плът. Защо, обаче, точно в навечерието на Своите страдания и смърт, Христос допуска да Му бъдат отправени царски почести, да бъде така възхваляван и възнасян?

   Господ Иисус Христос идва на земята, като Спасител на целия човешки род. Но, той идва като Месия, предварително обещан на иудейския народ, чрез който се явява на света. Именно като такъв, Той е явен на Света Богородица – при зачатието; и на витлеемските пастири – при рождението; и на Иоан Кръстител – при кръщението в р.Иордан; и на самия народ – чрез Иоан. На хананейката, молеща Го да изцели дъщеря й, което Той прави поради силната й вяра,Спасителят Сам потвърждава това: “Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев”/Мат.15:24/. Като обещан Месия, Той учел, вършел чудеса, изобличавал, пророчествувал – все сред израилския народ, за да повярва в Него, и да бъде спасен. Който бил внимателен към учението Му и Неговите деяния, и съдел безпристрастно, той отдавна го приемал в сърцето си за Месия и нямал нужда от някаква тържествена всеобща обява. От това, обаче, имала нужда друга част от народа, която само била чувала за пророка от Назарет, изцеляващ и възкресяващ. Към мнозина от тях, и особено към техните водачи – фарисеите, Спасителят се обръща с пророческите думи, произнесени със сълзи пред портите на Иерусалим: “Да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!...Няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен“/Лука.19:42,44/! И за да не може вече никой да каже, че не е знаел за съществуването и делата на обещания от Бога и предречен от пророците Месия, Иисус Христос тържествено влиза в Светия град именно като такъв. Целта е постигната, защото Той всенародно е възприет за дългоочаквания Божи помазаник, Царя Израилев, който ще спаси Своя народ и ще възстанови царството на Давида. Уви, това възторжено и чистосърдечно признание продължава твърде кратко. Неразбирайки истинската мисия и учение на Христа, и умело заблуждавани от Неговите врагове, мнозина от възхваляващите Спасителя с “осана”, само след дни ще крещят срещу Него “разпни Го”! Но, само жителите на Иерусалим ли постъпват така? Колко често през вековете и до днес, именно християни разпват отново Христа – чрез ереси, разколи, междуособни борби и непримиримост; чрез живот, по-близък до езичеството, а не до благодатното и животворящо учение на Божия Син...

  През дните на Великата седмица, Светата Църква възпоменава точно определени личности и събития, свързани с изкупителното дело на Христа:

- На Велики понеделник се възпоменава живота на Иосиф Прекрасни, синът на Иаков, който със своите страдания, кротост и великодушие е своеобразен предобраз на Христа.

- На Велики вторник се спомнят притчата за 10-те девици и за талантите, както и разказът за Страшния съд – теми, разкриващи спасителното значение на развитите Христови добродетели.

- На Велика сряда се възпоменава съдът над Спасителя, както и блудницата, помазала Иисус с миро.

image

Антитезата блудница–Иуда Искариот подчертава възможността всеки блудник да се спаси, и всеки Христов ученик да погине. През тези три дни вечерта се извършва богослужението “Последование на Жениха”.

   Велики четвъртък е особено богат на теми и символика. Четири са възпоменатите събития: умиване краката на учениците от Христос; учредяване на тайнството св.Евхаристия по време на Тайната вечеря; Първосвещеническата молитва на Христа в Гетсиманската градина; и предаването на Господа от Иуда в Гетсиманската градина. 

                             image

 На св.Литургия в този ден се освещава т.нар.Сухо причастие за тежко болни и умиращи християни – освещава се допълнителен Агнец, който се напоява в Честната кръв, надробява се, изсушава се и се пази през годината в дарохранителница. Пак на този ден, когато запасът от св.Миро е намалял, се освещава и св.Миро. Преди да започне св.Литургия се извършва общ, Велик Маслосвет. Вечерта се извършва “Последование на 12-те Евангелия”, в което се четат 12 определени откъса от св.Евангелие, описващи събитията от Страстната седмица. След прочитането на 5-я евангелски текст, в средата на храма от св.олтар се изнася за поклонение задпрестолния кръст.

  На Велики петък, Разпети петък св.Църква възпоменава Господните страдания. Това е свещен ден за християните, в който всички обичайни човешки дейности трябва да отстъпят място на духовно съпреживяване на страшното събитие – Разпятието на Бога. Затова още от векове този ден е съпроводен със строг пост и въздържане от всякакви занимания, освен участието в богослуженията. 

  Сутринта на Велики петък от св.олтар се изнася в храма за поклонение св.Плащаница, върху която е изобразено Христовото погребение, и се поставя върху благоукрасена маса. 

        image

Поклонението и минаването под Плащаницата /а не под масата, както по незнание се казва/, символизира смъртта и възкресението на Христа, на които и ние ставаме съпричастни, вярвайки в Него. Вечерта в храма над св.Плащаница се отслужва Христовото опело, след което с нея се извършва погребалното шествие около храма. Завършва Великата Страстна седмица на Христовите страдания и смърт, за да започне Великото празненство на славното Му Възкресение!

/2010 г., Мълвина Господинова, историк/

      

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 816716
Постинги: 398
Коментари: 107
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия