Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранване на народа с пет хляба и две риби(Иоан.6:5 - 13). Андрей с трима други апостоли разпитвал Господа за бъдещата съдба на Църквата и чул пророчеството за разрушаването на Йерусалим и за свършека на света (Марк. 13:3). Той, заедно с Филип, чул думите на Спасителя: „Дошъл е часът да се прослави Син Човешки” (Иоан.12:22).

След Възнесение Господне и слизането на св. Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тая страна, тогава твърде неизвестна, е сегашна Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа.

В Понтийския град Синоп, близо до Черно море, където св. Андрей пристигнал със св. ап. Матей, двамата Христови проповедници претърпели ужасни гонения - затворили ги в тъмница, били ги до смърт и ги хвърлили вън от градските порти. Но изцереният чрез чудесно явяване на Спасителя ап. Андрей се върнал в града, продължил проповедта и обърнал мнозина към Христа. Св. Андрей проповядвал усърдно и в другите градове на Понт и Гърция.

Св. апостоли, пръснати по цял свят да проповядват Евангелието, се събирали понякога в Йерусалим за празника Пасха. В тия радостни срещи те си съобщавали един на друг успеха на общото дело, в общата молитва придобивали нови сили за продължаване на трудовете и след това предприемали нови пътешествия. Заедно със св. Йоан Богослов, ап. Андрей посетил Ефес и след това прекарал две години в Никея, където извършил много чудеса и обърнал към Христа множество езичници. Кротостта и добродетелният живот на св. апостол привличали към него народа. Св. апостол обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и досега са запазени предания за неговото престояване там.

По време на своите пътешествия св. апостол Андрей проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е в Севастия (днешен Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че св. апостол стигнал до река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна". Сега на същия тоя хълм стои църквата на името на св. Андрей Първозвани.

След това трудно пътешествие ап. Андрей посетил и гр. Византион (Цариград) и там ръкоположил за пръв епископ Стахий, един от 70-те Христови ученици. Обхождайки градовете на Гърция, той вече в преклонни години дошъл до гр. Патра, където трябвало да завърши неговият земен подвиг. След връщането си от Рим, управителят Егеат узнал, че новото учение бързо се разпространява из града, та дори проникнало и в семейството му. Той започнал да принуждава повярвалите да пренесат жертва на боговете, но Св. Андрей смело се застъпил за християните. Управителят настоявал и Андрей да се поклони на езическите богове и да извърши в тяхна чест жертвоприношение. Светият апостол останал непреклонен и Егеат заповядал да го затворят в тъмница, а по-късно го осъдил на кръстна смърт. Но за да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста. На това Св.Андрей отвърнал:”Жал ми е и страдам за тебе, защото теб те очаква приготвената ти вечна гибел. Погрижи се за себе си, докато можеш, за да не ти се прииска да започнеш тогава, когато вече няма да имаш сили!” Уплашен от духовната сила на апостола и вълнението на насъбралия се народ, Егеат заповядал да го снемат от кръста, но Св.Андрей с гореща молитва предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина.

По заповед на Св.император Константин, мощите на свети апостол Андрей били донесени от мъченик Артемий в Константинопол и положени заедно със свети евангелист Лука и със свети Тимотей, ученика на свети апостол Павел, в пресветлия храм „Св.Апостоли”. Когато кръстоносците завладели Константинопол, те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и до сега. Честната глава на св. Андрей Първозвани била пренесена в Рим. През 1964 г. тя бе предадена от Римокатолическата църква на Константинополската Патриаршия като дар, в знак на възстановените добри отношения между двете църкви.

Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, зашото той е ръкоположил първият епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.