Постинг
13.11.2013 14:23 -
В памет на Царица Иоанна
В ПАМЕТ НА ЦАРИЦА ИОАННА
Днес се навършват 106 години от рождението на Царица Иоанна. Нека си спомним поне за малка част от изключителната й милосърдна и благотворителна дейност, която тя непрестанно извършва до края на живота си през 2000 г. Следващият текст е част от доклада за дейността на Царица Иоанна, изнесен на 1 юни т.г. в гр.Русе по време на публичната лекция и мултимедийна прожекция, посветени на благотворителната и милосърдна дейност на българските Царици и Княгини:
- ДЕТСКАТА специализирана белодробна болница "Царица Иоанна" в гр. Трявна е единствена болница в страната, предназначена за дълготрайно лечение на деца с хронични белодробни заболявания и туберкулоза.
Идеята за нейното построяване възниква през 30-те години на ХХ век. Преди сватбата, на 25 октомври 1930 г., на Цар Борис III с Принцеса Джованна Савойска три софийски банки решават да съберат крупна сума, която да подарят на височайшата булка. Събират 5 млн. лв., които даряват като сватбен подарък на Царицата. Скоро след щастливото събитие учени правят национално изследване на заболеваемостта в страната. То установява, че значителна част от българското население страда от туберкулоза. Тези резултати помагат на младата Царица да се ориентира, къде да насочи своята благотворителност. С банкерския дар тя учредява фондация и възлага проучване на климата, което да уточни, къде да се изгради белодробен профилакториум. Екип от учени започва да проучва, къде в Северна България има подходящи условия. Оказва се, че най-подходящи са южните склонове на Предбалкана и по-конкретно районът на Трявна.
Царица Иоанна решава, че болницата трябва да бъде за деца от семейства, които често са били застрашени или са страдали от „жълтата гостенка”. Идеята й е, да се настаняват деца основно на работници, работещи в железопътния транспорт. Причината е в сантимента на Царското семейство към жп - служителите. Цар Борис III винаги е обичал да кара локомотив.
Така през 1938 г. Царица Иоана обявява общодържавна инициатива за набиране на средства за изграждане на болницата. Отзовават се много дарители, царица Иоана дарява още 1,3 млн. лв. лични средства. Профилакториумът е открит официално на 3 март 1944 г. Разбира се, още тогава е наречен на Цар Борис ІІІ, а Царицата уважава тържеството с присъствието си. Сградата е построена от известния тогава архитект Севов, съученик във Военното училище и таен съветник на Царя, и възпитаник на немската школа. Преди да изработи проекта, той посещава подобни болници в Швейцария и Италия, които са решени в алпийски стил.
Архитектурата на сградата на тревненската болница наистина е решена оригинално, по западен образец. Тъй като слънчевите бани са част от лечението на децата, стаите са с тераси с южно изложение. Отделно има две големи слънчеви тераси на пристройките.
Мястото на болницата е на висок хълм над града, сред борови гори, за които е известно, че отделят лечебни вещества - фитонициди. Така тревненската детска болница се оказва с един солиден природен „арсенал” за възстановяване на детското здраве. В детската болница в Трявна, още от основаването й, се прилагат всички съвременни методи на лечение на туберкулоза, астма и белодробни заболявания.
Началото на днешната Университетска болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ” е поставено през 20-те години на ХХ век. Тогава съзрява идеята за необходимостта от болница, която да обслужва осигурените работници. На 18 март 1927 година, на 65-ото си заседание, ХХІ Обикновено народно събрание гласува и приема Закон за построяване „на болница на обществените осигуровки в Ст. София”. Законът разрешава на Министерство на търговията, промишлеността и труда да построи за целите на обществените осигуровки болница в Ст. София на стойност до 30 000 000 лева. На същото министерство се разрешава да купи от Софийска община подходящо място, като покупката на мястото и постройката на болницата се извърши с предвижданите за целта в бюджета на обществените осигуровки кредити. Законът е обнародван с Указ №3 на Цар Борис ІІІ на 24 март 1927 г. и е подписан и от тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда Цв. Бобошевски и от министъра на правосъдието д-р Т. Кулев. Указът е публикуван в „Държавен вестник” на 4 април 1927 година. Патрон на новото здравно заведение става младата българска Царица Иоанна, която предприема активни мерки, за да осигури, както построяването на самата сграда, така и нейното техническо и медицинско оборудване, което да бъде на най-високо ниво. През 1934 г. в бр. 71 на „Държавен вестник” е публикувано решението на Народното събрание за увеличаване на определената за построяването сума на 45 000 000 лева.
На 11 ноември 1936 г. министърът на търговията, промишлеността и труда издава заповед за назначаването на лекари в Работническа болница „Царица Иоанна”. В брой 59 на „Държавен вестник” от 1937 г. в разпоредба са описани условията за одобрение на лекарите, кандидатстващи за работа в болницата.
Функционирането на Работническа болница „Царица Иоанна” започва поетапно. Според публикация в „Медицински вестник”, брой 1 от 1938 г., тя е завършена окончателно през 1937 г., като част от зданието се използва от 1934 г. за поликлиника, аптека, „рентгенов институт” и пр. Първи управител на болницата е д-р М. Станков.
Първите лежащо болни се приемат от 1 август 1938 година. В „Медицински вестник” четем: „Работата на болницата е разделена на три отдела: болнична, поликлинична и диспансерна. Застъпени са следните болнични отделения: вътрешно, гръдоболно, хирургично, акушеро-гинекологично, кожно-венерично , очно-ушно-носно-гърлено, всичко (според бюджета за 1938 година) 380 легла.
Към всяко отделение работи съответна поликлиника. Освен това има и зъболечебна поликлиника, рьонтгенов институт с физиколечение, аптека, добре обзаведена лаборатория за изследване на материали от преходящи болни (за лежащо болни при всяко отделение има отделна малка лаборатория). Към гръдното отделение е придаден противотуберкулозен диспансер, към кожно-венерологичното – противовенеричен диспансер. При акушеро-гинекологическото отделение има съвещателна станция за майки и деца.
През поликлиниките, завеждани от съответни специалисти, минават 700-800 (лете до 1000) посещения дневно, на легло са средно 300 души дневно... В болницата се приемат за преглед и болнично лечение само осигурени при Фонда за обществено осигуряване... Мястото, на което е застроена болницата има около 20 000 кв. метра, от които застроена площ около 6000 кв. метра.”
По време на Втората световна война болницата е основно място, в което се приютяват пострадали, а прозорливостта на Царица Иоанна при обсъждането на архитектурния план, сградата да бъде построена до железопътна мрежа, се оказва от изключителна важност за ранените от фронта в последната фаза от войната.
След кончината на Царица Елеонора, грижите за основания от нея детски морски санаториум край Варна се поемат от младия престолонаследник, а по-късно вече Цар Борис III. Те се засилват особено много след идването в България на Царица Иоанна. Тя дълбоко уважава започнатото дело от Царица Елеонора, чието име в знак на признателност приема санаториумът. Поставят неин паметник в цветната градина пред основната сграда. Милосърдието на царица Иоанна допринася санаториумът да бъде снабден с модерен рентгенов кабинет и специални детски дрешки.
След 60-годишно съществуване детският санаториум е ликвидиран, за да се построи на негово място почивния дом на ЦК на БКП.
Днес се навършват 106 години от рождението на Царица Иоанна. Нека си спомним поне за малка част от изключителната й милосърдна и благотворителна дейност, която тя непрестанно извършва до края на живота си през 2000 г. Следващият текст е част от доклада за дейността на Царица Иоанна, изнесен на 1 юни т.г. в гр.Русе по време на публичната лекция и мултимедийна прожекция, посветени на благотворителната и милосърдна дейност на българските Царици и Княгини:
- ДЕТСКАТА специализирана белодробна болница "Царица Иоанна" в гр. Трявна е единствена болница в страната, предназначена за дълготрайно лечение на деца с хронични белодробни заболявания и туберкулоза.
Идеята за нейното построяване възниква през 30-те години на ХХ век. Преди сватбата, на 25 октомври 1930 г., на Цар Борис III с Принцеса Джованна Савойска три софийски банки решават да съберат крупна сума, която да подарят на височайшата булка. Събират 5 млн. лв., които даряват като сватбен подарък на Царицата. Скоро след щастливото събитие учени правят национално изследване на заболеваемостта в страната. То установява, че значителна част от българското население страда от туберкулоза. Тези резултати помагат на младата Царица да се ориентира, къде да насочи своята благотворителност. С банкерския дар тя учредява фондация и възлага проучване на климата, което да уточни, къде да се изгради белодробен профилакториум. Екип от учени започва да проучва, къде в Северна България има подходящи условия. Оказва се, че най-подходящи са южните склонове на Предбалкана и по-конкретно районът на Трявна.
Царица Иоанна решава, че болницата трябва да бъде за деца от семейства, които често са били застрашени или са страдали от „жълтата гостенка”. Идеята й е, да се настаняват деца основно на работници, работещи в железопътния транспорт. Причината е в сантимента на Царското семейство към жп - служителите. Цар Борис III винаги е обичал да кара локомотив.
Така през 1938 г. Царица Иоана обявява общодържавна инициатива за набиране на средства за изграждане на болницата. Отзовават се много дарители, царица Иоана дарява още 1,3 млн. лв. лични средства. Профилакториумът е открит официално на 3 март 1944 г. Разбира се, още тогава е наречен на Цар Борис ІІІ, а Царицата уважава тържеството с присъствието си. Сградата е построена от известния тогава архитект Севов, съученик във Военното училище и таен съветник на Царя, и възпитаник на немската школа. Преди да изработи проекта, той посещава подобни болници в Швейцария и Италия, които са решени в алпийски стил.
Архитектурата на сградата на тревненската болница наистина е решена оригинално, по западен образец. Тъй като слънчевите бани са част от лечението на децата, стаите са с тераси с южно изложение. Отделно има две големи слънчеви тераси на пристройките.
Мястото на болницата е на висок хълм над града, сред борови гори, за които е известно, че отделят лечебни вещества - фитонициди. Така тревненската детска болница се оказва с един солиден природен „арсенал” за възстановяване на детското здраве. В детската болница в Трявна, още от основаването й, се прилагат всички съвременни методи на лечение на туберкулоза, астма и белодробни заболявания.
Началото на днешната Университетска болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ” е поставено през 20-те години на ХХ век. Тогава съзрява идеята за необходимостта от болница, която да обслужва осигурените работници. На 18 март 1927 година, на 65-ото си заседание, ХХІ Обикновено народно събрание гласува и приема Закон за построяване „на болница на обществените осигуровки в Ст. София”. Законът разрешава на Министерство на търговията, промишлеността и труда да построи за целите на обществените осигуровки болница в Ст. София на стойност до 30 000 000 лева. На същото министерство се разрешава да купи от Софийска община подходящо място, като покупката на мястото и постройката на болницата се извърши с предвижданите за целта в бюджета на обществените осигуровки кредити. Законът е обнародван с Указ №3 на Цар Борис ІІІ на 24 март 1927 г. и е подписан и от тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда Цв. Бобошевски и от министъра на правосъдието д-р Т. Кулев. Указът е публикуван в „Държавен вестник” на 4 април 1927 година. Патрон на новото здравно заведение става младата българска Царица Иоанна, която предприема активни мерки, за да осигури, както построяването на самата сграда, така и нейното техническо и медицинско оборудване, което да бъде на най-високо ниво. През 1934 г. в бр. 71 на „Държавен вестник” е публикувано решението на Народното събрание за увеличаване на определената за построяването сума на 45 000 000 лева.
На 11 ноември 1936 г. министърът на търговията, промишлеността и труда издава заповед за назначаването на лекари в Работническа болница „Царица Иоанна”. В брой 59 на „Държавен вестник” от 1937 г. в разпоредба са описани условията за одобрение на лекарите, кандидатстващи за работа в болницата.
Функционирането на Работническа болница „Царица Иоанна” започва поетапно. Според публикация в „Медицински вестник”, брой 1 от 1938 г., тя е завършена окончателно през 1937 г., като част от зданието се използва от 1934 г. за поликлиника, аптека, „рентгенов институт” и пр. Първи управител на болницата е д-р М. Станков.
Първите лежащо болни се приемат от 1 август 1938 година. В „Медицински вестник” четем: „Работата на болницата е разделена на три отдела: болнична, поликлинична и диспансерна. Застъпени са следните болнични отделения: вътрешно, гръдоболно, хирургично, акушеро-гинекологично, кожно-венерично , очно-ушно-носно-гърлено, всичко (според бюджета за 1938 година) 380 легла.
Към всяко отделение работи съответна поликлиника. Освен това има и зъболечебна поликлиника, рьонтгенов институт с физиколечение, аптека, добре обзаведена лаборатория за изследване на материали от преходящи болни (за лежащо болни при всяко отделение има отделна малка лаборатория). Към гръдното отделение е придаден противотуберкулозен диспансер, към кожно-венерологичното – противовенеричен диспансер. При акушеро-гинекологическото отделение има съвещателна станция за майки и деца.
През поликлиниките, завеждани от съответни специалисти, минават 700-800 (лете до 1000) посещения дневно, на легло са средно 300 души дневно... В болницата се приемат за преглед и болнично лечение само осигурени при Фонда за обществено осигуряване... Мястото, на което е застроена болницата има около 20 000 кв. метра, от които застроена площ около 6000 кв. метра.”
По време на Втората световна война болницата е основно място, в което се приютяват пострадали, а прозорливостта на Царица Иоанна при обсъждането на архитектурния план, сградата да бъде построена до железопътна мрежа, се оказва от изключителна важност за ранените от фронта в последната фаза от войната.
След кончината на Царица Елеонора, грижите за основания от нея детски морски санаториум край Варна се поемат от младия престолонаследник, а по-късно вече Цар Борис III. Те се засилват особено много след идването в България на Царица Иоанна. Тя дълбоко уважава започнатото дело от Царица Елеонора, чието име в знак на признателност приема санаториумът. Поставят неин паметник в цветната градина пред основната сграда. Милосърдието на царица Иоанна допринася санаториумът да бъде снабден с модерен рентгенов кабинет и специални детски дрешки.
След 60-годишно съществуване детският санаториум е ликвидиран, за да се построи на негово място почивния дом на ЦК на БКП.
ЧЕСТИТ И БЛАГОСЛОВЕН РОЖДЕН ДЕН!
С молитва и благопожелания за Н.Ц.В.Кард...
Н.Ц.В.Кирил, Княз Преславски пред в-к &q...
С молитва и благопожелания за Н.Ц.В.Кард...
Н.Ц.В.Кирил, Княз Преславски пред в-к &q...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
