Постинг
24.12.2012 18:49 -
В очакване на Христовото Рождество
В очакване на Христовото Рождество
Предстои ни да празнуваме един чуден, необикновен и благодатен Рожден Ден – на нашия Господ и Спасител Иисус Христос! В Светата Библия Той многократно е назоваван Учител и Наставник, Пророк и Рави, Месия/Христос/ и Цар, докато се стигне до Петровото изповядване: ”Ти си Христос,Синът на Живия Бог”/Мат.16:16/. Знаем ли обаче, какъв е човешкият произход на Богочовека Иисус, и какво е Неговото достойнство като Помазаник Божий?
.jpg)
Според Библейските родословни таблици, Спасителят произлиза по плът от царствения род на Иуда /Бит.49:10/, от който са царете на древния Израил. За това свидетелствува Сам Христос: „Аз съм коренът и родът Давидов”/Откр.22:16/. Едновременно с това, по пътя на родството, Иисус е свързан и с рода на Левий – брат на Иуда, от когото пък произлиза първосвещеническото съсловие/1Парал.6:3-15;49-53;Ездр.7:1-6/. Този факт, който разкрива Царското и Първосвещеническото достойнство на Месията, е предречен от Св.цар Давид 10 века по-рано: ”Кле се Господ и няма да се разкае:Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков”/Пс.109:4/; „Аз помазах Моя Цар над Сион”/Пс.2:6/.
Показателно за достойнството на Иисус като Помазаник е Неговото лично име, означаващо „Бог Спасител”/от евр.”Иешуа, съкратено от Иехошуа/. Младенецът във Витлеем е наречен така по изричната Божия повеля: ”И ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му”/Мат.1:21/. Нарицателното име Христос /на евр.-Машиах/означава помазаник. В знак на Божий избор и посвещаване на Бога, помазвани са били първосвещениците, царете и пророците. Именно в личността на Божия Син се сливат в пълнота достойнствата на Първосвещеник, Цар и Пророк. Затова в християнската традиция двете имена – Спасител и Помазаник – са слети в едно неразделно име – Иисус Христос.
В своето Послание до евреите, Св.апостол Павел разкрива аргументирано особеното Христово служение, като проява на Божествената Му власт. На първо място, Апостолът разяснява превъзходството на Иисусовата личност над старозаветните пророци/Евр.1:1-4;13/, от което произтича и превъзходството на Христовото Първосвещенство/гл.5/. Като Божий Син, Иисус Христос е неподвластен на греха и затова Неговото служение е в най-висша степен и пълнота спасително и благодатно за всички вярващи. Като истински Свещеник, Той приема служението Си чрез клетва от Бога Отец; Той е помазан за служение на Бога, като принася най-великата жертва – Сам Себе Си; Той е милостив Ходатай и снизходителен към човешките немощи.
Подобно на Своя старозаветен предобраз Мелхиседек, Спасителят е Помазаник и за царско служение, затова Той е най-съвършеното средоточие на духовната и светската власт. Именно това ни разкриват словата на Божия Син: „Даде Ми се всяка власт на небето и земята”/Мат.28:18/. Според всички въжделения Месията е величествен и всемогъщ земен цар, притежаващ бляскаво великолепие и всемирна слава. В противовес на това Иисус Христос, през всичкото време на общественото Си служение, е носител на смирена величавост, кротост и послушание. Така, както във всичко, Той сбъдва пророческите думи: ”Ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица.”/Зах.9:9;Ис.62:11/. Това неочаквано поведение предизвиква у всички-обикновените евреи, свещенството и книжниците,римските власти- едновременно недоумение и възхита, отричане и възхвала. Христовата власт и достойнство на вечен Първосвещеник и Цар струят от всяко Негово слово, въпреки смиреното и сдържано поведение, което винаги смущава и обърква противниците Му. То напълно отразява Иисусовото разбиране за властта – като послушание и служение. Спасителят учи на това и Своите ученици, а чрез тях – и бъдещите Си последователи: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде роб; както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина”/Мат.20:25-28/. Верен на словото Си, по време на Тайната вечеря, Божият Син, Първосвещеникът и Царят смирено умива нозете на Своите ученици, дори на този, който Го предаде/Иоан.13:3-17/.
С Голготската саможертва и пречистата Си кръв, Божият Помазаник умива греховете на целия човешки род и извършва докрай Своето служение – да „даде душата си откуп за мнозина”. Защото не друго, а точно любовта е в основата на Христовата власт. Затова оттогава тя е призвана да бъде служение и саможертва – за благото и добруването на другите: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”/Иоан.15:13/.
/из "Кръстът и Короната"/
Предстои ни да празнуваме един чуден, необикновен и благодатен Рожден Ден – на нашия Господ и Спасител Иисус Христос! В Светата Библия Той многократно е назоваван Учител и Наставник, Пророк и Рави, Месия/Христос/ и Цар, докато се стигне до Петровото изповядване: ”Ти си Христос,Синът на Живия Бог”/Мат.16:16/. Знаем ли обаче, какъв е човешкият произход на Богочовека Иисус, и какво е Неговото достойнство като Помазаник Божий?
.jpg)
Според Библейските родословни таблици, Спасителят произлиза по плът от царствения род на Иуда /Бит.49:10/, от който са царете на древния Израил. За това свидетелствува Сам Христос: „Аз съм коренът и родът Давидов”/Откр.22:16/. Едновременно с това, по пътя на родството, Иисус е свързан и с рода на Левий – брат на Иуда, от когото пък произлиза първосвещеническото съсловие/1Парал.6:3-15;49-53;Ездр.7:1-6/. Този факт, който разкрива Царското и Първосвещеническото достойнство на Месията, е предречен от Св.цар Давид 10 века по-рано: ”Кле се Господ и няма да се разкае:Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков”/Пс.109:4/; „Аз помазах Моя Цар над Сион”/Пс.2:6/.
Показателно за достойнството на Иисус като Помазаник е Неговото лично име, означаващо „Бог Спасител”/от евр.”Иешуа, съкратено от Иехошуа/. Младенецът във Витлеем е наречен така по изричната Божия повеля: ”И ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му”/Мат.1:21/. Нарицателното име Христос /на евр.-Машиах/означава помазаник. В знак на Божий избор и посвещаване на Бога, помазвани са били първосвещениците, царете и пророците. Именно в личността на Божия Син се сливат в пълнота достойнствата на Първосвещеник, Цар и Пророк. Затова в християнската традиция двете имена – Спасител и Помазаник – са слети в едно неразделно име – Иисус Христос.
В своето Послание до евреите, Св.апостол Павел разкрива аргументирано особеното Христово служение, като проява на Божествената Му власт. На първо място, Апостолът разяснява превъзходството на Иисусовата личност над старозаветните пророци/Евр.1:1-4;13/, от което произтича и превъзходството на Христовото Първосвещенство/гл.5/. Като Божий Син, Иисус Христос е неподвластен на греха и затова Неговото служение е в най-висша степен и пълнота спасително и благодатно за всички вярващи. Като истински Свещеник, Той приема служението Си чрез клетва от Бога Отец; Той е помазан за служение на Бога, като принася най-великата жертва – Сам Себе Си; Той е милостив Ходатай и снизходителен към човешките немощи.
Подобно на Своя старозаветен предобраз Мелхиседек, Спасителят е Помазаник и за царско служение, затова Той е най-съвършеното средоточие на духовната и светската власт. Именно това ни разкриват словата на Божия Син: „Даде Ми се всяка власт на небето и земята”/Мат.28:18/. Според всички въжделения Месията е величествен и всемогъщ земен цар, притежаващ бляскаво великолепие и всемирна слава. В противовес на това Иисус Христос, през всичкото време на общественото Си служение, е носител на смирена величавост, кротост и послушание. Така, както във всичко, Той сбъдва пророческите думи: ”Ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица.”/Зах.9:9;Ис.62:11/. Това неочаквано поведение предизвиква у всички-обикновените евреи, свещенството и книжниците,римските власти- едновременно недоумение и възхита, отричане и възхвала. Христовата власт и достойнство на вечен Първосвещеник и Цар струят от всяко Негово слово, въпреки смиреното и сдържано поведение, което винаги смущава и обърква противниците Му. То напълно отразява Иисусовото разбиране за властта – като послушание и служение. Спасителят учи на това и Своите ученици, а чрез тях – и бъдещите Си последователи: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде роб; както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина”/Мат.20:25-28/. Верен на словото Си, по време на Тайната вечеря, Божият Син, Първосвещеникът и Царят смирено умива нозете на Своите ученици, дори на този, който Го предаде/Иоан.13:3-17/.
С Голготската саможертва и пречистата Си кръв, Божият Помазаник умива греховете на целия човешки род и извършва докрай Своето служение – да „даде душата си откуп за мнозина”. Защото не друго, а точно любовта е в основата на Христовата власт. Затова оттогава тя е призвана да бъде служение и саможертва – за благото и добруването на другите: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”/Иоан.15:13/.
/из "Кръстът и Короната"/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
