Когато Спасителят пита Своите ученици, за кого Го мислят човеците, те Му отговарят : за Иоана Кръстителя, за Илия, за Иеремия, или за едного от пророците/Мат.16:13-14/. Тогава Той пита тях самите : “ А вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог “/Мат.16:16/.

    В тази чистосърдечна изповед на св.апостол Петър се разкрива основата на нашата вяра – Роденият във Витлеем Иисус е Христос/Помазаник,Месия/ и Божи Син. Именно върху тази истина, открита на човека не от “ плът и кръв”, а свише, от Божествено откровение /Мат.16:17/, се съгражда бъдещата Христова Църква. Още тогава, Сам Божият Син известява това на учениците Си, и определя изключителната власт, която ще й бъде дадена : “ Аз ти казвам: ти си Петър /камък/, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на Царството Небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата “/Мат.16:18-19/.

     Непосредствено преди възнесението Си, с което се слага печата на земното Му спасително дело, Христос заповядва на учениците Си : “ Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас ; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре “/Лука.24:49/. “Обещанието на Отца” е Светият Дух, Утешителят, Който след Христовото възнесение ще пребъдва в света “вовеки”. За Него Спасителят говори на апостолите още преди кръстните Си страдания и разяснява бъдещото Му предназначение : “ А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил “/Иоан.14:26/; “ Духът на истината ще ви упъти на всяка истина...и ще ви възвести бъдещето”/Иоан.16:13/. Именно Той ще “облече в сила отгоре” Христовите ученици, за да изпълняват поверената им от Спасителя мисия – да научат всички народи, като ги кръщават в името на Отца и Сина и Светия Дух /Мат.28:19/.

      В изпълнение на Христовата повеля, да останат в Иерусалим, докато  “се облекат в сила отгоре”, светите апостоли, заедно със св.Богородица,  “някои жени”, и с Неговите братя / по плът / заживяват заедно в един дом, очаквайки изпълнението на “Обещанието на Отца”. Това първоначално християнско общество наброява “около 120 души”/Деян.1:16/. Всички Господни ученици и последователи, били повече, за което свидетелствува едно от явяванията на възкръсналия Христос пред “ повече от 500 братя наведнъж “/1Кор.15:6/. Вероятно тези 120 души, които се удостояват да бъдат свидетели на Христовото възнесение, и заедно с апостолите да станат основни камъни в зданието на Христовата Църква, притежават най-развит духовен поглед и способности. Сред тях сигурно са ония 70 ученици, които Спасителят през земния си живот изпраща да проповядват настъпването и приближаването на Божието Царство/Лука.10:1 и следв./.

    В 10-те дни между Христовото възнесение и Петдесетница, когато 120-те се подготвят за бъдещата си велика мисия, пребивавайки постоянно в молитва /Деян.1:14/, се извършва едно важно дело. Христовите ученици избират 12-и апостол, на мястото на отпадналия Иуда Искариот. След гореща молитва към Бога, те пристъпват към избор чрез жребие, за да покаже именно Сърцеведецът Своя избраник. “ И жребието се падна на Матия ; и той биде причислен към единайсетте апостоли ”/Деян.1:26/.

    Петдесетница е един от великите годишни празници на иудеите. До този ден те приключват жътвата, започнала веднага след Пасха, и според Моисеевия закон, на празника трябва да принесат земни плодове като благодарствена жертва на Бога /Изх.23:16; Числ.28:26/. Едновременно с това, празникът е възпоменание на Синайското законодателство – 10-те Божи заповеди, дадени от Бога на св.пророк Моисей на Синайската планина. Слизането на Светия Дух именно на този двоен празник никак не е случайно, и това съвпадане носи дълбока символика и значение.

   Със слизането на Светия Дух върху повярвалите в Христа се завършва изкупителното дело на Божия Син, т.е. “приключва жътвата”. За деня Петдесетница Христовите ученици вече са достатъчно съзрели и израстнали духовно. Именно тогава върху тях слиза благодатта и даровете на Светия Дух, и те стават първите “плодове” на Христовото изкупително дело. Денят Петдесетница е денят, в който старозаветния закон на “буквата” се заменя от новозаветния закон на Божия Дух, от духа на осиновяване и свобода /Рим.гл.8/.

    В утрото на самия празник  “ те всички в единомислие бяха заедно” /Деян.2:1/. Характерен белег на първоначалното Христово общество е особеното духовно състояние, в което членовете му се намират в този своеобразен подготвителен период, до самото очаквано събитие. Това е състоянието на  “молитва и моление”, на “единодушие” и “единомислие”. Този особен духовен строй е съчетан със събранието на учениците, с това, че те “всички са заедно”. Така се слага началото на съборността, към която Спасителят нееднократно призовава учениците Си – “ да бъдат всички едно “/Иоан.17:21/. Това Христово изискване е една от основите на бъдещата Негова Църква, и е абсолютно необходимо условие за благодатната й спасителна дейност. Защото именно при наличието на съборност Светият Дух слиза над вярващите и ги облагодатява със Своите дарове: “ любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание”/Галат.5:22-23/.

   Очаквайки  “ Обещанието на Отца “, Христовото общество не знае кога точно, и как ще се случи това. Преди Своето възнесение, Спасителят им казва само, че “ вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий “/Деян.1:5/. Тези “не много дни” се изпълват именно в ранните часове на празника Петдесетница. Ето как св.евангелист Лука описва изключителното събитие на слизането на Светия Дух :

   “ И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят “/Деян.2:2-4/.

    Вътрешното духовно действие, “изпълването с Дух Светий”, се предшествува от външни, осезаеми прояви, които да подготвят учениците за настъпващото Божествено събитие. Че то е не човешко, не природно, а именно Божествено, говори факта, че външното му проявление следва точно определена посока, и има точно определена цел - от небето към земята, и към хората, намиращи се в една къща в един град. Външните знамения са пределно осезаеми – и от слуха, и от зрението на очевидците. Внезапният “ шум от небето “, който изпълва целия дом, където пребивават Христовите ученици, е толкова силен и мощен, че “ събра се много народ и се слиса “/Деян.2:6/. Явно било, че това е проява на могъща и непозната сила, която се отправя не към други, а именно към Христовите последователи. Колкото до зрителното явление, то също поразява със своята изключителност. Пред смаяните погледи на учениците, отново отгоре надолу, се явяват пламъчета във форма на езици, които се спират по един “ на всекиго от тях”. Тези пламъчета са светещи, “ като че огнени”, но явно различни по същността си от истинския огън, който изгаря. Външната форма на свръхестественото събитие е неслучайна, защото показва конкретния дар, който Светия Дух от този момент дава на Христовите ученици – да “говорят на други езици”.

    Едновременно с тези външни явления се извършва и вътрешното преобразяване на учениците : ” и всички се изпълниха с Дух Светий”. С духовни дарования те са удостоявани от Спасителя и преди /Мат.гл.10 ; Иоан.20:22-23/. Но, тези дарования на Светия Дух са отделни, различни за конкретни нужди, и са временно притежание на облагодатения. Сега, обаче, апостолите “се изпълват” със Светия Дух, върху тях слиза пълнотата на духовните благодатни дарове, и така целия човек се преобразява, освещава и просвещава, ставайки дом и хранилище на Самия Дух.

   Първата проява на изпълването с Божия благодат, е внезапното проговаряне на чужди езици. Колко са те, е видно от изброените страни, от които има представители, дошли за големия празник, и станали свидетели на чудото: “ партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби “/Деян.2:9-11/. Това описание разкрива представителите на народите от целия Близък и Среден Изток, Мала Азия, Арабския полуостров, и Средиземноморието, т.е. люлката на човешката цивилизация, станала и естествен център на античния свят. В един момент, всички тези хора, привлечени от необикновения мощен шум над един дом, стават свидетели на страннни светещи пламъчета, валящи от небето над Христовите ученици, и “слисани” ги чуват да говорят на техните собствени езици: “ И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? “/Деян.2:7/.

    Неслучайно първата проява на слезлия на земята Свети Дух е проговарянето на чужди езици. Облагодатените с този дар апостоли и ученици предобразяват бъдещата Христова Църква, когато в нея ще влязат всички племена и народи, и заедно ще съставят едно тяло и един дух ; когато чрез този именно дар Евангелието ще се разпространи сред всички народи на земята. От друга страна, новото разноезичие, дарено на повярвалите в Христа, е споено и облагодатено от Светия Дух за спасение на вярващите в новоизграждащата се Света Църква. Това разноезичие е пълната противоположност на първичното, дадено от Бога на строителите на Вавилонската кула, които до времето на градежа й са носители на общия, изначален език на човешкия род /Бит.гл.11/. Тогава Господ изпраща на възгордяните строители различни езици, което ги разделя, и така проваля богопротивното начинание. На Петдесетница разделянето на езиците е не наказание, а Божи дар, с който до сега разделените и разединени народи могат да се съберат в едно цяло – едната Христова Църква, истинският и богочовешки градеж.

    Както Самият Спасител и Неговата проповед били “Камък на препъване и Камък на съблазън ”/1Петр.2:7/, и разделили старозаветното иудейско общество, така и първата проява на слезлия Свети Дух е посрещната по различен начин от свидетелите на събитието. Така, духовно чувствителните хора “ бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму : какво ли ще е това? ”/Деян.2:12/. Точно те, с тяхната духовна нагласа и будна съвест, след боговдъхновената проповед на св.апостол Петър отправят спасителния въпрос : “ Какво да направим, мъже братя?” /Деян.2:37/. Другите, студените и с ленива съвест хора “ се присмиваха и думаха : със сладки вино са се напили “/Деян.2:13/. И едните, и другите, обаче, имат нужда да им бъде разяснено случилото се. Това прави първоапостолът Петър, изпълнявайки на дело Христовата заповед : “ И ще ми бъдете свидетели в Иерусалим...”/Деян.1:8/. Боговдъхновеното слово на апостола, в което той благовести истината за Иисус Христос като Спасител и Месия, и което е поразително потвърдено от видяното чудо, и основано върху свидетелствата на Светото Писание, решително убеждава слушателите в Месианското достойнство на Божия Син. На тези, които след видяното и чутото, и с разкаяние и надежда за помирение с Бога, питат : “Какво да направим?”, светият апостол отговаря : “ Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете ; и ще приемете дара на Светаго Духа “/Деян.2:38/.

    Вече две хиляди години, от оня ден на Петдесетница, когато се кръщават “около три хиляди души”/Деян.2:41/, апостолският отговор е отворен пред нас. Той е отправен към всеки, който се стреми към спасение, и желае да приеме “дара на Светия Дух”. Защото  “ за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш “/Деян.2:39/.