„Посвещавам встъпването си в длъжност като министър-председател на силите на младостта и съзиданието. Този избор е повратен момент в моя живот и аз ще направя всичко възможно той да означава същото за Родината, както и за всеки българин. Днес ни е даден истински шанс да въведем България в новия ХХI век и да заемем в обединяваща се Европа мястото, което ни се полага. Това е смисълът на моя живот и причината, поради която поемам тази тежка, но изпълнена с много надежди отговорност. Гордея се, че съм българин!

     Какво означава да си българин днес? Това означава да помниш и почиташ корените си, за да можеш уверено да градиш бъдещето си. Ние дължим на бащите си, на прадедите си това, което сме. То е завещаното ни наследство, което ние трябва да уважаваме и съхраним. Виждането, което споделям с вас, се основава на общата ни култура и желанието ни да изградим една нова България, утвърждаваща своята идентичност. Във връзка с това е необходимо да се осигури приемственост във всичко положително, което е извършено досега за страната. Въпросите на националната сигурност и външната политика трябва да са ядрото на обществения консенсус по жизнените за страната ни приоритети - пълноправно членство в Европейския съюз и НАТО. Смятаме да затвърдим постигнатото съгласие, като гарантираме продължаването на държавната политика, успешно водена през последните четири години от предишното правителство.

     Бих искал да насоча вашето внимание най-напред към интеграцията ни в Европейския съюз. За да се осъществи тази национално жизнена цел, е необходимо да се изпълнят определените политически и икономически критерии.

   На първо място, държавата трябва да осигури хармонизацията на българското с европейското право и да изгради ефективно функционираща правна система.

   Необходимо е да се предприемат още по-решителни мерки за борба срещу корупцията. За тази цел е нужна стратегия, която да осигури повишаване на ефективността на законодателството в областта на финансовия контрол и прозрачността в обществения живот.

    В икономически план трябва да се създаде макроикономическа и финансова стабилност в условията на действаща пазарна икономика чрез повишаване стандарта на живота и намаляване на безработицата. Доброто функциониране на съдебната система ще осигури благоприятен климат за развитие на предприятията. Те ще могат да просперират само в условия на стабилност и прозрачност с ясни правила за своята работа. Премахването на бюрократичните пречки ще допринесе за създаването на нови предприятия с местни и чужди капитали.

    Не на последно място решително трябва да бъдат увеличени инвестициите в областта на опазване на околната среда, за да бъдат достигнати стандартите на Европейския съюз.

    Обръщам се към вас и към всички сънародници извън тази зала - по време на предизборната кампания ви бях казал "Вярвайте ми". Днес  добавям: ""Вярвайте в себе си!"

     Първото официално посещение на Цар Симеон ІІ е в европейските институции в Страсбург и Брюксел. Провежда десетки срещи с видни европейски политици.

    В края на април 2002 г. Н.В. Симеон ІІ посещава американската столица. Джордж Буш потвърждава визията си за голямото разширяване на НАТО от Балтийско до Черно море. Той оценява положително хода на реформите у нас и подчертава необходимостта от тяхното продължаване в същото темпо. Държавният глава на САЩ проявява интерес към демографската ситуация в страната в контекста на традиционната религиозна и етническа толерантност в България. Той оценява високо ролята на българския народ за спасяването на евреите по време на Втората световна война.

    На 9 април 2002 г. целият аристократичен елит на Европа се събира в Лондон за погребението на Кралица Елизабет, Кралицата майка. Да отдадат последна почит в Уестминстърското абатство са дошли всички монарси. Като глава на Българската Царска династия е поканен Цар Симеон ІІ. Той обаче решава да присъства в качеството си на министър-председател на България, за да не даде повод за двусмислени коментари.

     На 23 май 2002 г. на историческо посещение в България пристига главата на Римокатолическата църква Папа Йоан Павел ІІ. Освен че това е първата по рода си апостолическа визита на римски папа, тя има и особено символично значение за разсейване на обвиненията за участие на България в покушението срещу него. На 25 май Царят и Папата имат лична среща в Иконната зала на Рилския манастир. Цар Симеон ІІ определя като историческо и най-важно посланието на Светия отец, с което той оневинява България за атентата. Самият той от 20 години полага изключителни усилия това да бъде обявено категорично. Папа Йоан Павел ІІ проявява особен интерес към разказа за живота на покойния Цар Борис ІІІ, както и за историята на Рилския манастир и неговия Светец. По-късно към тях се присъединяват и някои от членовете на Царското семейство. В манастирската църква "Рождество Богородично" Папата и кардиналите отправят молитва на гроба на Царя-Обединител. Н.В.Симеон II споделя, че тази молитва го трогва до дъното на душата му. В интервю за германския "Тагеспост" той заявява: 

   "Посещението на папата е особено важно за България. Освен значението и отразяването в медиите на всяко папско посещение, за нас присъствието на Негово Светейшество означава до известна степен край на спекулациите за така наречената "българска връзка". Католическата общност в България е много малка, но посланието на Йоан Павел ІІ е до всички хора с добра воля. За българската общественост посещението на Негово Светейшество, предвид деликатното му здраве, е трогателно доказателство за миротворческите му усилия. Знаем за виждането на Папата за духовно обединена Европа на общохристиянска основа. Да добавя, че за нас, българите, фактът, че Негово Светейшество обяви Св. св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа бе основание за голяма гордост и радост. Както знаете, двамата светци са особено почитани в България като създатели на азбуката и се смятат за славянски равноапостоли."

    На 3 юни 2002 г. Цар Симеон ІІ прави официално посещение в Москва. "Сега е времето за по-конструктивни отношения между България и Русия", заявява той в началото на срещата си с Президента Владимир Путин и подчертава, че усилията на двете страни в последно време са по-плодотворни. От своя страна Президентът изразява надежда, че посещението ще се превърне в повратен момент в двустранните отношения и добавя, че се забелязват положителни тенденции след идването на власт на Царя. Българската страна получава уверения, че Русия е готова за развитие на отношенията по всички области въз основа на прагматичното разбиране и на взаимния интерес. За първи път от няколко години български министър-председател влиза в Кремъл.

На следващия ден Цар Симеон ІІ посещава Троице-Сергиевата лавра и Даниловския манастир - официална резиденция на Московския и на цяла Русия Патриарх Алексий ІІ, който изразява тревога от разкола в Българската православна църква, но и надежда, че Царят ще допринесе да бъде премахнат този проблем. "Фактът, че главата на Българското Царско семейство се връща в политическия живот и е всенародно избран за министър-председател, е свидетелство за големи промени в съзнанието на хората", отбелязва Алексий ІІ. Той изразява уважението си към Царя за факта, че като дете е бил принуден да напусне Родината и народа си, но никога не ги е забравил. Н.В. Симеон ІІ благодари за загрижеността на Светейшия патриарх към Българската църква. Споделя, че опит за разкол е направен още през 1965 г., но той лично през целия си живот се е стремил да го преодолее, като заключва: „За съжаление, днешният разкол е използван с политически цели. Това е недопустимо!".

На следващия ден Симеон ІІ полага венец пред паметника на Незнайния войн при Кремъл, след което се разхожда по Червения площад. Минавайки покрай мавзолея на Ленин, той пита домакините си възможно ли е да го посети. Това особено ги впечатлява и те с готовност го въвеждат вътре. Нещо, което едва ли някой преди двадесет години би се осмелил да си помисли.

     На 3 октомври 2002 г. Цар Симеон ІІ заминава на четиридневно официално посещение в Турция. Веднага след пристигането си в Анкара премиерът посещава Мавзолея на Кемал Ататюрк, където поднася венец. В почетната книга той написва: "С пожелание фразата на великия Ататюрк "Мир в страната, мир в света" да се превърне в девиз на всеки държавник!". Турският премиер заявява след официалната среща: "Отдаваме голямо значение и правим всичко възможно за успеха на българската кандидатурата за НАТО". Според него е настъпила нова ера в отношенията. В традиционно искрените и добри двустранни отношения той посочва като положителен факт включването на представители на турското етническо малцинство в активния политически живот. Според него това дава нов тласък в сътрудничеството между двете страни. Бюлент Еджевит подчертава наличието на напредък в търговско-икономическите отношения, както и на добро сътрудничество в областта на образованието. От своя страна българският премиер споделя, ""че приятелството и сътрудничеството играят стабилизираща роля в нашия край на света".

Вселенският патриарх Вартоломей І посреща Цар Симеон ІІ в патриаршеския дом с думите: "Приветстваме нашия многоуважаем гост Негово Величество Царя на многообичната ни България, свързана с нас още от най-ранната си история, когато православното християнство спомога за обединяването на народа, укрепването на държавата и развитието на културата". След това изтъква ролята на Монарха за възраждането не само на демокрацията и свободата, но и на ценностите на православната традиция: "Нямаме достатъчно думи, за да изразим почитта си към праведния Цар Симеон, който, осенен от Светия дух, прозря спасението на своята страна, Цар, който се смири, за да служи на народа си!". В края на срещата Патриархът подарява на българския премиер писалка и му пожелава да подпише с нея споразумението за присъединяване към НАТО, а по-късно и към Европейския съюз.

    На 25 октомври 2002 г. в "Царска Бистрица" на Боровец се събират роднини, близки, приятели на Царско семейство - Княгиня Калина се венчава за испанския морски изследовател Антонио Хосе Китин Муньос и Валкарсел. Софийско-пловдивският римокатолически епископ Г. Йовчев извършва венчалния обред. След това в Православната църква "Преображение Господне" игуменът на Рилския манастир Драговитийският епископ Йоан благославя новобрачните. Сватбата попада в центъра на най-коментираните европейски светски прояви и става повод за България да се говори с чувство на уважение и гордост. На официалния обяд в присъствието на Президента на Републиката и съпругата му, както и на множество българи и чужденци, видимо развълнуван Цар Симеон ІІ произнася на български и испански следните думи: "Преди години имах три мечти. Първата да се завърна в Родината - получи се, втората - да омъжа дъщеря си тук и това стана, и третата - да видя България като една изрядна, модерна и просперираща страна. Дай Боже и това да стане!" Думите му са изпратени с възгласи: "Viva Bugaria! Vivan los novios!" - "Да живее България! Да живеят младоженците!".

                                            = = =