Сами по себе си, подобни изисквания за човешко поведение и взаимоотношения не са невъзможни, но често, особено в днешно време, те са трудно изпълними. В същото време, те са необходимото условие, за да бъде извървян правилно пътят на духовното спасение – целта на християнския живот. Затова Спасителят, Който дойде на земята, за да примири човека с Бога, основава Църквата Си, която да бъде убежището, в което вярващите да получават Божията милост, закрила и благодат. Тази помощ “свише” идва най-вече по време на св.Тайнства, установени от Христос и предоставени от Него за извършване на св.апостоли и техните приемници – свещенослужителите.
Св.Тайнства са специални свещенодействия, установени от Господ Бог. В тях чрез строго определена молитвена формула се измолват над вярващите благодатните дарове на Светия Дух. По време на Тайнствата видимите действия, които свещенослужителят извършва, се съединяват с невидимите за човека благодатни, тайнствени действия на Светия Дух. Затова този съвместен акт – на свещенослужителя и Бога, се нарича тайнство. От апостолско време в Св.Църква се извършват 7 тайнства: св.Кръщение, св.Миропомазване, св.Евхаристия /св.Причастие/, Покаяние, Свещенство, Брак и Елеосвещение /Маслосвет/.
Посвещаването в християнската вяра се извършва чрез три тайнства – св.Кръщение, св.Миропомазване и св.Евхаристия. Те се извършват последователно в едно и също време, дори над пеленачета.
Първо от 7-те тайнства, св.Кръщение е вратата, през която всеки човек трябва да премине, ако иска да стане член на Светата Църква. Неслучайно то е учредено от Самия Христос /Мат.28:19-20; Марк.16:15-16/.
Светите апостоли пък започват да кръщават още в първия ден от основаването на Църквата – Петдесетница. Тогава над 3000 души приемат новата вяра!
Още от апостолско време св.Кръщение се извършва чрез потапяне трикратно във вода при произнасянето на молитвената формула: „Кръщава се Божият раб /името/ в името на Отца /амин/ и Сина /амин/, и Святаго Духа /амин/ ”. Светото Тайнство се извършва във вода, така както Господ изрично указва :”Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие “/Иоан.3:5/.
Пред вид изключителното значение на св.Кръщение като залог за спасение и врата към Божието царство, и като посвещение във вярата, св.Църква предвижда един подготвителен период преди извършването на тайнството.Той се състои от просвета - във вярата и нравствеността, и от пост и молитва. Още от ІІІ в. тази подготовка се оформя в два етапа: първият продължава до 3 години; а вторият – по време на Великия пост /св.Четиридесетница/.
В първия период кандидатите се въвеждат в истините на вярата и нравствеността, при което над тях се четат специални молитви за оглашение, т.е.за огласяване над тях на Божието слово. След проверка и изпитване на наученото, и на начина на живот и поведение на оглашените, те, водени от своите възприемници, се представят на свещениците, а чрез тях и на епископа, за да бъдат записани имената им на оглашени в специален каталог. След записването на името, те преминават към втория подготвителен етап. При него, по време на св.Четиридесетница, кандидатите се просвещават с четива от Св.Евангелие. Както и при първия подготвителен етап, над тях се произнасят специални молитви, но заклинателни и с ръковъзлагане.
През дните на Страстната седмица оглашените произнасят пред епископа Символа на вярата. На Велики четвъртък те се изкъпват, а на Велики петък и Велика събота – постят. На Велика събота епископът възлага над тях ръка и произнася последното заклинание, след което духва в лицата им и полага кръстния знак върху гърдите, челата, ушите и устните им. Цялата нощ кандидатите прекарват в бдение, на което слушат Божието слово и проповедите. Така завършва последният ден от подготвителния период за приемане на св.Кръщение и за посвещение в християнството.
В самия ден на извършване на св.Тайнство се извършва обредът на отхвърлянето на сатаната и съединението с Христа. При него оглашените, с развързан пояс и боси, отхвърлят сатаната с ръце, вдигнати нагоре, като пленници, обърнати с лице на запад – страната на тъмнината и дявола. Така те изричат думите: ”Отхвърлям те, сатана, и всичките ти дела, и всичките ти ангели, и всичкото ти служение, и всичката ти гордост.” След това всеки кандидат духва на сатаната, като израз на изхвърлянето му от душата си. В по-късно време се практикува и заплюването на сатаната. След отхвърлянето му се извършва съединението с Христа. Това става, докато оглашеният е обърнат на изток – символ на Божествената светлина и рая, с ръце, свалени надолу, като израз на безусловното предаване на Спасителя.
След обреда на отхвърлянето на сатаната и съединението с Христос всички древни ритуали предписват изповядването на вярата, чрез думите: “Вярвам в Него /Христос/ като в Цар и Бог” и чрез Никео-Цариградски Символ на вярата. Изповядването е последвано от поклонение – на иконата на Спасителя, или на изток. Поклонението се извършва от свещеника, кандидата и неговия възприемник /кръстник/, като кандидатът изрича думите: ”Покланям се на Отца и Сина, и Святаго Духа, единосъщна и неразделна Троица”.
След извършването на тези обреди, оглашеният влиза бос в баптистериума /малък басейн, в който се извършва потапянето във водата /, съблича връхните си дрехи и бива помазан от свещеника с елея на заклинанието / елей, върху който били четени заклинателни молитви/. Кандидатът се помазва от главата до петите, което символизира общението му с “добрата маслина” – Христос. В Апостолските постановления се определя освещаването на елея да става преди освещаването на водата за Кръщението, но самото помазване да се извършва след освещаването на водата.
От най-древни времена Кръщението става чрез трикратно потапяне във вода при произнасяне на кръщелната формула. Кодексите описват самия акт така: двама дякони държат кандидата, а свещеникът или епископът поставя десницата си върху главата му. Дяконите го потапят, докато ръката на свещенослужителя докосне водата. При всяко потапяне той произнася едно от Лицата на Светата Троица. Светото Тайнство се извършва само веднъж в живота и никога не се повтаря.
В момента на кръщението кандидатът невидимо получава от Бога ангел-хранител /пазител/. От този момент той неосезаемо за човека го съпътствува цял живот, като му внушава добро, пази го от зло, и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението. Ангелът-хранител е с човешката душа и след смъртта, а по време на Страшния съд е призван да бъде неин свидетел пред Бога.
Вече кръстен, новият християнин се възприема от водата от своя кръстник, който е свидетел пред Бога за извършеното тайнство. След това свещеникът прави над него кръстния знак и помазва кръстообразно челото, очите, ноздрите, устните, ушите, гърдите, ръцете и нозете със св.Миро, изричайки формулата:
“Печат дара Духа Святаго”.
Тайнството Миропомазване е последвано от тайнството Евхаристия /Св.Причастие/. След него свещеникът изтрива новокръстеният с платно, наречено “саван”, което в древността се пазело за погребението му, облича го в бяла дреха и го въвежда в храма. Бялата дреха, като символ на духовна чистота и новорождение, се носи цяла седмица. Оттам идва и названието на Светлата седмица след Великден.
При обреда на пострижението новокръстеният едновременно принася своята първа жертва на Бога и му се посвещава. Пострижението е и знак на послушание към Бога, Неговите заповеди и Неговата св.Църква.
Съвременният чин на св.Кръщение е приспособен към кръщението най-вече на деца, които след VІ-VІІ в., стават основен обект на св.Тайнство. При повсеместното християнизиране на обществото отпада необходимостта от дългия подготвителен период. Така св.Църква събира в едно цяло последование всички обреди, извършвани преди над кандидатите в период от св.Четиридесетница до Томина неделя. Възприемниците /кръстниците/ са призвани да ръководят духовното развитие и просвещението във вярата на своите кръщелници, защото носят отговорност пред Бога за душите им.
Св.Кръщение е духовното раждане на човека, началото на неговото спасение. Сам Спасителят ни уверява в това: ”Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден”/Марк.16:16/! Затова трябва с подобаващо разбиране и внимание да пристъпваме към Светото Тайнство.
В св.Кръщение човек се освобождава от първородния грях и от всички грехове, извършени до кръщението си, и се ражда за нов, духовен и свят живот. Ако св.Кръщение е началото на християнския житейски път, то следващите св.Тайнства са грижовните спътници, които направляват, осветляват и коригират стъпките ни по него; въздигат ни и ни даряват със сили и надежда да го извървим докрай и достойно. Не бива да се забравя, обаче, че не те самите, а Бог, Който присъствува невидимо в тях, прави всичко това. Ето, какво ни дава Той във всяко едно от тези тайнствени свещенодействия :
Св.Миропомазване - обикновено това тайнство се извършва непосредствено след св.Кръщение. Миропомазването ни дава невидимите, но благодатни дарове на Светия Дух.Те просвещават разума, за да познае истината; очистват сърцето, за да усети и обикне Бога; укрепяват волята, за да върши добри дела.
Самото тайнство се извършва чрез кръстообразно помазване със св.Миро на отделни части на тялото, при което се произнася формулата: ”Печат на дара на Светия Дух, амин!” Още от древността, печатът е знак на принадлежност, и положен върху нещо или някого, означава, че те принадлежат на този, чието име носи печатът. Печатът на Св.Дух показва, че човекът, върху когото е положен, принадлежи на Бога и е осветен от Него.
С печата на Св.Дух се помазват кръстообразно челото – за освещаване на ума и мислите; гърдите – за освещаване на сърцето и желанията; очите, ушите, ноздрите и устните – за освещаване на чувствата; ръцете и нозете – за освещаване на човешките дела и цялото му поведение.Така целият човек се освещава, ставайки храм Божий.
Първоначално св.апостоли извършват миропомазването чрез ръковъзлагане. С увеличаването числото на вярващите, става невъзможно тяхното, или на техните приемници, лично присъствие, за да се извърши ръковъзлагането. Затова тайнството започва да се практикува чрез помазване със св.Миро. То предварително се освещава от св.апостоли, а след тях вече от техните приемници-епископите.
Тайнството св.Миропомазване, подобно на св.Кръщение, се извършва само веднъж. Но, когато някой се отрече от Христа, а след това се върне разкаян отново в Църквата, то се извършва отново върху него.
Отделно от св.Кръщение, Миропомазването се извършва само в следните случаи :
- При помазване на цар.
- Когато при опасност от смърт кръщението е извършено от дякон или мирянин.
- Над правилно кръстени инославни /римокатолици, арменогригорияни, лутерани, калвинисти/, които искат да влязат в Православната Църква.
Св.Евхаристия /Св.Причастие/ - то е третото в реда на св.Тайнства и се преподава веднага след Миропомазването.Така трите тайнства – Кръщение, Миропомазване и Причастие образуват единство, чрез което се извършва посвещаването в Христовата вяра и влизането в Св.Църква. От този ден нататък всеки християнин има право да се причестява във всяка св.Литургия, извършена от православен епископ или свещеник.
Най-тясно ни съединява с нашия Спасител именно св.тайнство Евхаристия. В него вярващите приемат под вид на хляб и вино истинското Тяло и истинската Кръв на Господ Иисус Христос. Това се извършва за прошка на греховете и за вечен живот. Така, както никой не може да живее без храна и вода, така и християнинът не може да поддържа духовните си сили и да води духовен живот, ако не приема св.Причастие. За това говори Сам Христос, като ни уверява: “Ако не ядете плътта на Сина Човешки и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие” /Иоан 6:54-56/.
Св.Тайнство е установено от Самия Христос на Велики четвъртък, по време на Тайната вечеря, когато Той за първи път причастил учениците Си. Ето как е описано това събитие в св.Евангелие: “И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки го на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете “/Мат.26:26-28/.
Св.Евхаристия е едно от най-големите чудеса на Божието всемогъщество, коетообаче, остава скрито за човешкия ум и сетива. По какъв точно начин хлябът и виното се превръщат /претворяват/ в истински Тяло и Кръв Христови, остава непонятно и недостижимо за нас. Съществуват, обаче, свидетелства през вековете, които разкриват, как пред изумените погледи на съмняващи се в тайнството хора, хлябът или виното добиват вид на същинско човешко тяло или кръв! Такова свидетелство, например, е записано в житието на римския папа св.Григорий Двоеслов.
Видимата страна на св.Тайнство се състои в специалното благославяне на предложените хляб и вино по време на евхаристийната молитва, и причестяването на свещенослужителите и миряните, когато се произнася формулата: “ Причастява се Божият раб /Божията рабиня /името/ …” В св.Тайнство може да участвува само православен християнин, кръстен и миропомазан. Не се дава св.Причастие на отрекли се от вярата, на изпаднали в ерес или схизма /разкол/, и на ония, които са под църковна забрана. Преди да пристъпи към св.Тайнство, всеки вярващ е длъжен да се изповяда пред свещеник и да получи опрощение на своите волни и неволни грехове чрез св.тайнство Покаяние. Не бива да се причастяват умопобъркани, които не различават св.Причастие от обикновената храна, нито пък такива болни, които не могат да го приемат или задържат в себе си. Що се отнася до телесно и душевно здравите, те не могат да се причастяват без предварителен пост, а сутринта в деня на участието в св.Тайнство не трябва да са приемали никаква храна или питие. Не се причастяват и жените в период на менструация, както и всеки, който вечерта преди причастяването е консумирал брачното ложе.
Участвувайки в тайнството св.Причастие, всеки вярващ става причастен на Бога, приемайки в себе си Неговото Тяло и Кръв. Няма друго такова състояние, в което човек да е така съединен със своя Творец и Спасител. Ние, обаче, сме надарени от Него със свободна воля. Според нея и духовните ни усилия, ние можем или често да се радваме на съпричастието си с Бога, което е залог за спасението ни и за вечния ни живот, или постепенно и напълно да се отдалечим от Божията милост и закрила. Ако не изхвърлим злото от себе си, ако не прощаваме на ближните си, ако не съобразяваме живота си с Христовите истини и Църковните повели, а въпреки това пристъпваме към св.Причастие, то няма да ни донесе очакваното телесно и духовно здраве, нито вечния живот. Напротив! Тогава то ще бъде свидетелство за нашето осъждане. Защото “Светинята е за светите”. И защото: “Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста” /1Кор.11:29-30/.
/Следва продължение/
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
