В днешния ден Светата Църква възпоменава гибелта на Господния Предтеча и Кръстител – Св.Иоан. Както Евангелските текстове, така и Св.Предание разкриват чудовищното престъпление на иудейския владетел Ирод Антипа и съпругата му Иродиада.

                  

   Ирод, наречен Антипа, е син на узурпатора на Давидовия царски престол - Ирод, който с насилие и жестокост властвува над Галилея. Виновникът за смъртта на Господния Предтеча е наследник на убиеца на първите Христови мъченици -14 000 младенци във Витлеем. Първата съпруга на Антипа е дъщерята на аравийския цар Арета. Но, запленен от красотата на Иродиада, съпруга на брат му Филип, той прогонва аравийската принцеса, и престъпвайки Моисеевия закон, взема Иродиада за своя жена.

  Ревнител на Божия закон и пламенен проповедник на покаянието, Св.Иоан Кръстител категорично изобличава престъплението на владетеля: “Не ти е позволено да водиш братовата си жена “/Марк.6:17-18/.

    Вместо да се опомни, и въпреки че почита Светия пророк като праведен и свят мъж, Ирод се ожесточава и заповядва да го оковат и хвърлят в тъмница. Още по-разгневена е самата Иродиада, която от този момент пожелава единствено смъртта на Светеца. Но, владетелят се опасява от брожения сред хората, за което говори и св.евангелист Матей: “ И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк “/Мат.14:5/.

    След време настъпва денят, в който Ирод устройва голямо пиршество за рожденния си ден. На него дъщерята на Иродиада възхитила всички гости с омайните си танци и Ирод пожелал да я възнагради, заклевайки се, че ще й даде всичко, дори и половината си царство: “ И закле й се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, - дори и половината си царство “/Марк.6:23/. Подучена от жестоката си майка, тя обявява своето желание – да получи “на блюдо главата на Иоана Кръстителя”/Марк.6:25/. Въпреки предишното си намерение, да държи праведния пророк в тъмница, но да не го убива, Ирод не намира сили да се отрече от безумната клетва, дадена на танцьорката. Той изпраща палач със заповед да отсече главата на Светеца и да я донесе на блюдо.

    Жестокото убийство е извършено в тъмницата и главата на Св.Иоан, поставена на блюдо, е донесена на пиршеството.

    Съществува предание, според което, и след посичането честната глава изрича своите изобличителни думи към Ирод. Затова, когато Иродиада получава от дъщеря си блюдото с безценната останка, с демонична наслада пробива с игла езика, който толкова строго изобличава беззаконията й. Упорствуваща в безумната си омраза, тя забранява да се погребе главата заедно с тялото, защото мисли, че така пророкът няма да може да възкръсне и да започне отново да изобличава нея и Ирод.

     Учениците на Светия Предтеча Господен успяват още същата нощ да вземат тялото му от тъмницата и го погребват в град Севастия, Самария.

     Не след дълго Ирод изпълнява поговорката, че “едно зло не идва само “. След безумното убийство на Кръстителя Господен, той извършва и друго, не по-малко злодеяние. Ето какво прави той по време на Христовите страдания: “Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата”/Лука.23:11/.    

    Беззаконията на Ирод, убийството на Господния Кръстител, и особено поругаването на Спасителя предизвикват бързото Божие възмездие – той се лишава от царството и живота си заедно с Иродиада и нейната дъщеря. Оръдието на Божието наказание е аравийският цар Арета. Отмъщавайки за безчестието и позора на дъщеря си, той започва война срещу Ирод. Още при първата битка войските на Арета нанасят страховито поражение на иудейския владетел – почти всичките му воини са избити, а самият той едва се спасява. След случилото се римската власт го лишава от престола и богатствата му, и го изпраща на заточение заедно с Иродиада и дъщеря й.

   Първоначално те са изпратени в галския град Лион, а след това в испанския град Илерда, където Ирод завършва живота си в крайна мизерия и бедствия. Преди да умре, обаче, той вижда смъртта на Иродиадината дъщеря. Един зимен ден тя тръгва да прекосява заледената река Сикорис. Докато върви, ледът започва да се пропуква, тя пада в ледената вода и потъва до шия. Ледът така я притиска, че тялото й остава под водата, а главата-над леда. Тя остава така, докато острият лед не отсича главата й. Не след дълго, при кално свлачище, самият Ирод и Иродиада намират смъртта си, погълнати живи от земята.

     Ето какво съхранява Църковното Предание за главата на Св.Иоан Кръстител, след като тя е предадена на Иродиада:

     Жестоката спътница на Ирод не позволява главата на Светеца да бъде погребана заедно с тялото му. Тя я запазва при себе си и я закопава в тайно място в двореца. Единствено жената на Иродовия иконом Хуза, на име Иоана, разбира къде е това място. По-късно тя е една от Христовите последователки, редом със Св.Мария Магдалина, Сусана и много други, за които пише Св.евангелист Лука /8:3/. Скърбяща в сърцето си за убийството на великия и свят пророк, Иоана тайно взема честната му глава, поставя я в глинен съд и я погребва на Елеонската планина.

    Отогава изминава много време. Един знатен велможа, на име Инокентий, след като приема Христовата вяра, решава да се отдели от света и поема към Иерусалим. Там той купува земя на Елеонската планина, точно където е погребана главата на Предтечата. Отшелникът си построява килия и заживява като монах според Христовите заповеди. Не след дълго той решава да построи каменна църква и започва да копае ров за основите й. Тогава намира скрития в земята глинен съд с главата на Св.Иоан Кръстител. Последвалите знамения и чудеса, и особено Божието откровение, изпратено в сън на монаха, разкриват истината за странната находка. С огромно благоговение и почит той я съхранява при себе си до своята кончина. Преди това, обаче, отшелникът отново я скрива в земните недра, за да не бъде поругана от безверници. Той я полага на същото място, където е килията и построената църква.

    След много години сградата се разрушава и дори се изравнява със земята. Във времето на Св.император Константин и неговата майка Св.Елена, които ревностно издирват и благоустрояват всички светини, свързани със Спасителя и Светите апостоли, се открива за пореден път честната глава на Христовия Предтеча и Кръстител. Светото Предание разкрива, как се случва това:

   Двама източни монаси тръгват на поклонение на Божи гроб, за да видят и открития от Св.Елена Кръст Господен. Една нощ Св.Иоан се явява в сън и на двамата, като им посочва мястото, където е погребана главата му. Въпреки първоначалното неверие монасите изпълняват казаното им, и наистина откриват безценното съкровище. В същото време един беден грънчар от град Емеса тръгва на път, за да търси прехрана за семейството си в чужда страна. Той среща двамата монаси, носещи светата глава, и продължава пътя си заедно с тях. На него Св.Иоан предава честната си глава, като му поръчва да продължи сам пътуването си.

     Като се подчинява на Светеца, грънчарят се връща обратно в дома си, където с най-голяма почит съхранява светинята, която приема като най-драгоценно богатство. Поради доказаната добродетелност Бог дарява този дом с всичко необходимо и го спасява от мизерия и глад. Въпреки изненадващото благополучие грънчарят не се възгордява и не се променя. Той продължава да раздава щедра милостиня на бедните и сиромасите. И никога не забравя, че новото му благополучно състояние се дължи на Христовия Предтеча. Затова той всекидневно кади тамян пред честната глава, пали светилниците и се моли, като се старае да живее праведно и да постъпва според Христовите повели.

   Когато приближава времето на кончината му, по заповед на самия Христов Кръстител той полага светата глава в съд за вода, заключва този съд в ковчег, който запечатва, и го предава на сестра си. На нея той подробно разказва истината за своето неочаквано богатство и я заклева винаги благоговейно и честно да съхранява светинята, и никога да не отваря ковчега, докато самия Светец не благоволи за това. Преди своята смърт тя трябва да предаде святото съкровище на някой богобоязлив и добродетелен мъж.

   Така дълго време светата и честна глава на Христовия Предтеча се съхранява от благоверни християни. Веднъж, обаче, тя попада в ръцете на един монах, който става последовател на еретика Арий. Той живее в една пещера, недалеч от град Емеса, където скрива в земята съда със светата глава, решавайки да я използува с корист. Узнал за долното намерение, местният властник заповядва еретикът да бъде прогонен. Именно там, по-късно добродетелни монаси основават манастир, без да подозират, какво съкровище се крие в земята при него.

   След много време самият Св.Иоан Кръстител, в знаменателно видение разкрива истината за тайното богатство на архимандрита на Емеската обител – Маркел. По-късно светинята е пренесена  в Константинопол, където по императорска заповед е изграден прекрасен храм за нейното съхранение. През иконоборческия период /VІІІ-ХІХв./ тя тайно е пренесена в Комана, където някога почива Св.Иоан Златоуст. Тук, положена в сребърен съд, светинята отново е скрита в земните недра. Едва при премахването на иконоборческата ерес и победата на Православието, във времето на императрица Теодора, светата глава е открита отново и пренесена с огромна почит в Константинопол от Патриарх Игнатий и целия византийски клир.

  Св. Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината:

• на 7 януари - Събор на св. Йоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление)
• на 23 септември - Зачатие на св. Иоан Предтеча
• на 24 юни - Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден)
• на 29 август - Отсичане главата на св. Иоан Кръстител (Строг пост)
• на 24 февруари - Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител.
• на 25 май - Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител.

особена почит към Йоан Кръстител оказват франкмасоните.
Лично за мен човек, който има силата да познае и признае Сина Божий - той е най-чистият човек, Йоан Кръстител.