В днешния ден Рилската Св.обител вероятно отново ще приеме стотици поклонници, които търсят помощ и закрила от небесния покровител на България и българския народ – Св.Иван Рилски, който със своето небесно ходатайство пред Бога многократно е извършвал чудеса на изцеление и избавяне от всякакви беди. Нека заедно си спомним и почетем всебългарския Свети застъпник:

   Извори за живота,чудесата и успението на Св.Иван Рилски са най-вече неговите жития. Един от видните изследователи на всебългарския светец – Смоленският епископ Нестор, в своето изследване “В кой ден, в кой месец и в коя година е починал Св.Иван Рилски”/Сборник “Светогорска обител Зограф”,т.ІІІ,1999г./, като проследява различни житийни повести и летописни известия, пише следното за неговото успение, което се чествува на днешния ден:

     “ В Народното / Безименно / житие, рилска редакция с текст от ХІV в., за Успението на Св.Иван Рилски четем следното:  “Дойде Иоан Богослов и каза на светеца: “ Пратен съм от Бога да ти възвестя радост. Радвай се, служителю Господен! Приготви ти се венецът...” И Преподобният наш отец Иван пустинножител почина в 18 ден на месец август...По-късно, по Царска заповед, нетленното тяло на свети Иван беше пренесено в Средец, град български, и там му се издигна храм...”

   Житиеписецът не съобщава годината на Св.Ивановата кончина. Любопитно е да се отбележи, че само в това житие на Рилския светец са записани датата и месеца на неговото Успение. В Скилицовото житие на Св.Иван Рилски, написано от византийския сановник Георги Скилица /ХІІв./, и дошло до нас в преписи от ХІV – ХVв., за смъртта на светеца четем:  “Преподобният отец Иоан, без да изостави обикновеното си въздържание, почина достигнал до 70 години. Учениците му със сълзи омиха нозете на преподобния, обвиха свещеното му тяло, положиха го в дървен ковчег и го погребаха.”

   В Първото Проложно житие на Св.Иван Рилски, съставено от неизвестен автор през ХІІІ – ХІV в., известно от по-късни преписи, за успението на светеца четем: “И като достигна до дълбока старост, с мир си отиде от тоя свят, получавайки вечно блаженство...След известно време Св.Иван се яви на учениците си и им заповяда да пренесат нетленните му мощи в град Средец и ги положат в църквата “Св.Лука”.

   В житието на Св.Патриарх Евтимий Търновски, срещаме следното известие за кончината на Св.Иван: “Господи, в Твоите ръце предавам духа си!” И предаде духа си на Бога, като живя някъде около 70 години.”

   С години наред руският Мазурински летописец събирал из руските манастири и старинни църкви хроники и летописни бележки. Така той попада и на една древна българска хроника, в която за първи път се среща следното летописно известие за годината на Св.Ивановото успение: “В лето 6454 от Сътворението на света се престави Преподобният наш отец Иоан Рилски...” Това летописно известие руският историк Николай Н.Чалих свързва с донесените ръкописни книги от монаси, бегълци от българския Рилски манастир, заселили се по десния край на руската река Сейм. По-късно, с въвеждането на книгопечатането в Русия /1563 г./, в редица печатни жития на св.Иван Рилски редом с датата 18 август срещаме вече новата 946 г. – по летоброенето от Рождество Христово.“

     Най-великият светец на българската земя се ражда около 876 г. в с.Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина, край р.Струма. Той е съвременник на четирима български владетели от Първото българско царство – Св.Княз Борис-Михаил, неговият син Владимир-Расате, Цар Симеон Първи, и неговият син Св.Цар Петър. Това е времето на изграждането и утвърждаването на Българската държавност върху основите на Христовата вяра, което е свързано и с изключително развитие на книжовност, култура, църковно строителство.

    Новооснованите манастири са не само християнски, но и книжовни и просветни средища. В такава обител да се посвети в служение на Бога, е желанието на младия Иван още от крехка възраст. Когато родителите му почиват, той раздава своята част от наследството им на бедни и болни хора, и поема пътя на монашеството. Първоначално постъпва като послушник в близкия до родното му място манастир “Св.Димитър”, под самия връх Руен. Тук той развива своите заложби към духовно съзерцание, и получава образование от свещените и богослужебни книги. Не след дълго приема монашество, но не остава в манастира, а се отдава на аскетичен живот в пълна самота, молитви и пост.

    Св.Иван Рилски се подвизава на много места, докато се установява трайно в Рила. Тук преподобният основава и светата обител, съществуваща вече 1000 години. Първоначално манастирският храм е устроен в пещерата, където по-рано живее самият светец.

  Славата на отшелника постепенно се разпространява по цялата страна, както поради извършените от него чудеса на изцеление, така и поради смирения му и благочестив живот, и спасителните духовни напътствия.
  Подвизите на преподобния светец стават достояние и на Св.Цар Петър /927 – 969 г./. Възхитен от благодатния живот на рилския пустинник, благочестивият цар се отправя към неговата обител, за да се срещне с аскетичния монах. Според преданието, двамата се виждат само отдалеч, разменяйки взаимни поклони на уважение и почит.



Богатите царски дарове Св.Иван връща обратно, като изтъква пред владетеля, че златото и скъпоценностите са повече нужни за армията, която трябва да пази държавата и народа от враговете им. Скоро за тази необикновена среща между монарха и монаха се разчува из цялата страна и към преподобния се присъединяват нови ученици, устремени към богоугоден живот в Христа.

    Преди кончината си Св.Иван се оттегля на пълно уединение, в което съставя своя Завет към учениците и последователите си. В него той отправя и следния съвет: „Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави...”

    След успението на светеца, той е погребан в притвора на манастирската църквица, в каменна гробница, която е запазена и до днес. Когато изминало време, Божият угодник се явява на учениците си, и пожелава мощите му да бъдат пренесени в Средец /дн.София/. В изпълнение на волята му те отварят гроба и тогава откриват, че тялото е нетленно и благоуханно. Скоро след това, Св.Цар Петър дава заповед Светите мощи да бъдат тържествено и с прослава пренесени в Средец. Това се случва на 19 октомври, и оттогава всяка година Светата Църква тържествено отбелязва събитието. Вероятно тогава първият и най-велик български светец е канонизиран. Византийският историк Иоан Скилица свидетелствува, че в Средец Светите му мощи донасят изцеление на император Мануил І Комнин /1143-1180 г./.

    През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Белла ІІІ превзема Средец и отнася мощите на Св.Иван Рилски в своята столица Гран /Естергом/. Според преданието, местният католически архиепископ твърди, че не му е известно да съществува такъв светец. За това той е наказан от рилския чудотворец с онемяване. Едва след искреното разкаяние на унгарския духовник, преклонението му пред мощехранителницата на светеца и исканата прошка, говорът му отново се възвръща. Силно впечатлени и обезпокоени от видяното чудо, както и от последвалите явявания на Св.Иван, през 1187 г. унгарският владетел връща с подобаващи почести мощите на светеца в Сердика.

    След освобождаването на българската държава от византийска власт, през 1195 г. мощите на рилския светец са пренесени в престолния Търновград. С това събитие е свързано следното писмо на Цар Иван Асен І, запазено в житийно повествование:
“До всечестния Божий архиерей господин Василий, духовният отец на Наше Царско Величество.
С Божията воля като стигнах в тези предели и влязох в град Средец, и като намерих честните мощи на преподобния отец Иван, извършили множество чудеса на изцеления, мен ми се струваше, че летя по въздуха от радост. Затова отсъдихме да дойде тук Твоя Светиня с целия църковен клир, за да пренесете с подобаващи почести тези Свети мощи в нашата преславна столица за похвала на целия църковен народ и за утвърждение на нашето благочестиво царство!” Царят нарежда и изграждането на храм на хълма Трапезица, на името на рилския пустинник. Именно в него са положени за съхранение и поклонение Светите мощи.

   След превземането на Търново от турците през 1393 г., мощите на Св.Иван Рилски по чудо оцеляват по време на плячкосването на града. По-късно, през 1469 г., с разрешение на султан Мурад ІІ, монаси връщат светинята в обновения Рилски манастир, където тя и до днес е всепочитана. Всяка година Светата Църква чествува това събитие на 1 юли.

Из молитва към св.Иван Рилски: