Двама българи са изнудвали царя за 10 000 долара през ноември 1990 г. Те му се обадили и му казали, че ако не получат парите, ще пострада той или членове от семейството му. Това разкриват доскоро секретни документи на разузнаването, намиращи се в литерно дело "Двора". Сведенията за изнудването са получени в Националната разузнавателна служба на 29 ноември 1990 г. с входяща шифрограма от Мадрид.
    Според тях, на 23 ноември, петък, към 19 ч, на съветника, дежурен в посолството, се обадил Симеон Сакскобургготски, "съобщавайки, че от известно време над него и децата му се упражнява системен тормоз по телефона от български граждани в Испания, които го изнудват със заплахи за убийство на семейството му". Царят разказал, че хората, които се обаждат, му поставят срокове за "предаване на 10 000 щатски долара, които им били нужни, за да заминат за Америка. Последният ултиматум бил до края на 23-и т.м." Според автора на сведението, това е първият път от изгонването на семейството през 1946 г., в който царят потърсил контакт с мисията ни в Мадрид. Симеон бил заявил, че ще потърси помощ от човек, чието име е заличено, но вероятно става въпрос за високопоставен испанец.
    От документа става ясно, че служителят в посолството веднага уведомил за случая началника на Дирекцията за държавна сигурност. Била пусната грама и по линия на прикритието. Авторът на шифрограмата съобщава, че от известно време в посолството се обаждали непознати лица, които също се опитвали "да подлагат на психически тормоз членовете на мисията". Обикновено лицето, което се обаждало се представяло като "Иван Петров" от Пловдив, но авторът допуска, че това не е истинското име на обаждащия се, а също и че лицата, заплашвали Симеон, са от цитирания кръг. Докладчикът информира, че в близките дни ще посети полицията, за да направи оплакване по повод телефонния тормоз, който се упражнява над семейството.
    На 30 януари 1991 г. в София се получава нова шифрограма, озаглавена "Относно: Инцидента със Симеон Сакскобургготски". Тя се основава на източник от българската колония в Мадрид. Според информацията лицата, заплашвали Симеон, били пуснати на свобода от испанските власти и не били изправени пред съда по обвинения в шантаж и изнуване на царя, поради това, че той не направил необходимите постъпки. "Симеон не желаел да се шуми повече по въпроса", пише в шифрограмата. Според нея един от изнудвачите, чието име е заличено, бил заявил, че по време на престоя си в Англия откраднал ценна картина, която "продал" на г-н Сакскобургготски и за която било необходимо да му се дадат още $ 10 хил. съгласно предварителна договорка. Така мъжът обяснявал исканията си към Симеон.
     Шифрограмата разказва още, че предния ден в посолството се получила информация, че един от българите отново е задържан от испанската полиция с обвинение за незаконен престой на испанска територия, за което ще му бъде открита процедура за експулсиране без право на завръщане в следващите 5 години. Според информацията човекът се намирал в момента в Мадрид и бил въоръжен с пистолет "Барета", който закупил от Испания. Заканвал се пред хора от българската колония в Мадрид, че "ще се лее кръв" и че "той нямало да остави тази работа така".
    В документа се предполага, че ако по искане на Симеон испанската полиция не вземе мерки за експулсиране на сънародника ни, последният щял да извърши нови престъпления. Не се изключва вероятността - срещу близък на царя.
   В друга папка има информация за атентат, готвен срещу 13-годишния Симеон.

     Замисляли атентат срещу 13-годишния цар

   Четирима комунисти, пристигащи в Египет през Турция, трябвало да извършат атентат срещу 13-годишния Симеон през с.г. За това съобщил през май 1950 г. египетският вечерен в. "Ал Заман", като се позовал на източници в полицията.
    Това става ясно от документи в делото, водено за царица Иоанна. Според информацията тя научила за готвения атентат от бивш министър. Вестникът разказва, че са задържани 2-ма българи без документи на кораба "Хадифе Исмаил" и предполага, че нелегалното им пристигане в Египет може да е свързано с комплота. Информация за очакваното събитие се появява на 19 май 1950 г. и в италианските вестници "Пополо" и "Темпо", а на 2 и 4 юни - в бюлетини на БТА под №153 и 155.
     В досието няма повече подробности как са се развили събитията, но това не е първият случай, в който изтича информация за готвен атентат срещу Симеон II. Подобен план е съществувал и през декември 1944 г. Сведение за него се пази сред документите на някогашния Офис ъв стратеджик сървисес - предшественика на ЦРУ, в американските национални архиви в Колидж парк, Мериленд. Сведението е дадено от агент на тогавашния директор Алън Дълес.      
    Документът е от т.нар. Бостънска поредица, базирана на докладите на Фриц Колбе, известен с псевдонима Джордж Ууд. Той бил германски дипломат, вербуван да работи за американското разузнаване през Втората световна война под ръководството на Алън Дълес. Тъкмо в един от своите доклади до него, Колбе разкрива за тайната среща на представителя на германското външно министерство във Виена Алтенбург с бившия български премиер Александър Цанков. От документа не става ясно, къде и кога се е състояла срещата. Но Колбе разказва, че според негови източници в четвъртата седмица на декември 1944 г., след среща с Цанков, Алтенбург препоръчал да се държи под око възможен план за отвличането на младия цар и ако е възможно, на майка му Иоанна. Ако акцията била успешна, тя можело да бъде политически експлоатирана от германците в тяхна полза, предупреждава Колбе. Според него, имало страх в средите на бившето правителство, че по-нататъшен курс на България наляво ще постави живота на младия цар в директна опасност. По-късно планът за отвличане бил изоставен, пише Колбе в доклада.
    Думите му за отхвърляне на плана за отвличане се потвърждават от документи от Централния партиен архив. През февруари 1945 г. царицата-майка съобщила на Г. Димитров чрез регента Тодор Павлов, че иска да отиде на почивка "за две-три недели". На 7 февруари Димитров праща радиограма от Москва: "Не трябва да се разрешава на царицата да пътува в този момент зад граница. Това пътуване ще се оценява като бягство от страната и навярно ще се използва в чужбина против новия режим в България, който уж не е в състояние да обезпечи живота на царицата и нейния син. При това, извън България тя ще бъде използвана като център на всякакъв род политическа агресия с цел отслабване на международното положение на страната."
   Димитров има своите причини да пази царското семейство. Първата е загриженост за авторитета на България при евентуален атентат. Втората е по-малко известна - според германски историци цар Борис III е изиграл решаваща роля за спасяването на Димитров в Лайпцигския процес. Въпреки закрилническото отношение на вожда, царицата-майка продължава да се страхува за живота на младия цар. В спомените си, издадени в началото на 60-те г. в Мадрид, тя разказва, че малко преди с децата й да бъдат изгонени от България, при нея отиват пратеници на новата власт и й казват, че трябва да напусне страната. Питат я как иска да стане това - по въздух със самолет или по суша. Тя отговаря, че има притеснения от пътуването със самолет, затова избира влака. Остава загадка, знаела ли е за плана за отвличане на Симеон, споменат от Алтенбург и Колбе, или шесто чувство й диктува да вземе това решение.

                                            * * *