Документалното разследване "Тайните досиета на царя" е резултат на 5-месечно проучване в доскоро секретните архиви на Държавна сигурност. Около 50 агенти са събирали сведения за Симеон и семейството му от 1946 до 1993 г. Докладите им са трупани в 17 папки лични, групови и литерни дела, които съдържат близо 3000 листа. "24 часа" ги събра в книга с 384 страници и около 150 факсимилета. От 20 юли тя ще може да се купи от всички вестникарски сергии, където се разпространява "24 часа". Дотогава публикуваме някои от най-интересните находки:

    "Аз съм". Това казал Симеон пред швейцарското сп. "Илюстре" през 1971 г. Превод и анализ на публикацията намират място в едно от делата за т.нар. вражеска емиграция, озаглавено "Временно българско представителство".

Справката с гриф "Строго секретно", озаглавена "За дейността на бившия български цар Симеон II", е изготвена от отдел "Задгранични паспорти" в МВР на 19 януари 1972 г.

Според анализатор за написването на очерка журналистът - стар познат на Симеон, го посетил в Мадрид. Той не криел "симпатиите си към него и омразата към народната власт, срещу която изсипва куп клевети". "По всичко личи, че материалът е одобрен и финансиран от Симеон и с него се преследват определени цели. Смятам необходимо да обърна внимание върху някои моменти", пише докладчикът и прави описание на текста.

В публикацията се разказвало, че Симеон живее в разкошна, богато обзаведена вила край Мадрид, която се пази от полиция. С милионер, чието име е заличено, бил собственик на хотел "Еуробилдинг" - най-големия в Мадрид, "ново 18-етажно здание с 600 луксозни модерно обзаведени стаи, строен 3 г.".

Според публикацията Симеон вложил голяма част от средствата си там и изпълнявал ролята на директор заедно със своя съдружник.

По негови изявления работел по 12 ч дневно и имал на разположение 3-ма секретари и 1 счетоводител. Освен това бил директор на туристическо предприятие със седалище в Белгия.

Симеон имал вила в швейцарския зимен курорт Кран Монтана, на 1500 м надморска височина, от дясната страна на р. Рона, преди да се влее в Женевското езеро, на около 20 км североизточно от Сион и на около 15 км северозападно от Сиере, срещу известния алпийски връх Матерхорн. Заедно с майка си имал и наследеното имущество от голямо състояние на човек, чието име е заличено, част от което е в Португалия.

Според публикацията през 1962 г. Симеон се оженил за дъщерята и единствената наследница на испански банкер мултимилионер, убит от роялистите през 1936 г. От този брак Симеон имал 4-ма синове. Според автора сватбената церемония била бойкотирана от някои царски фамилии. Като причини се изтъкват религиозните различия, но по-вероятно е обстоятелството, че съпругата няма кралски произход.

"Тук, естествено, изниква въпросът кое е принудило Симеон да наруши изискванията на кралските традиции и закони", пише докладчикът и съобщава, че в очерка се изтъквали няколко причини. Симеон споделил: "Казват, че съм продажен и че съм се оженил за банка. Мръсна глупост. Аз се ожених за младо момиче, което обичах. Фактът, че тя е богата, не смятам, че трябва да бъде пречка."

Журналистът обобщавал: "Ако не са се оженили по любов, вероятно трагедията ги е свързала." Авторът акцентира и на други моменти от живота на Симеон - убийството на баща му от Хитлер, защото "отказал да обяви война на Русия", екзекуцията на чичо му и голям брой негови приятели от Народния съд, заминаването на майка му и цялото царско семейство в изгнание в Египет, тежкия живот там, където майка му била принудена да търси помощ от международната организация за бежанци. Така представената трагедия се подсилвала и от това, че за да успокои народа, българското правителство пуснало слух, че е дало на царската фамилия 20 млн.  долара като компенсация за загубите от имуществото им. По този повод Симеон казал: "Аз се съмнявам, че те са били способни да съберат $ 2000. Дадоха на майка ми $ 200 в американски бонове и това бе всичко на света. Това обяснява обстоятелството защо по-късно парите ме преследват... В този момент майка ми често не знаеше дали ще имаме топло ядене, нито дали ще има достатъчно пари в края на годината за моето следване."Оперативният работник заключава, че за да бъде трагедията по-пълна, се пишело, че българското правителство започнало да съжалява, че не е убило Симеон, защото имало достатъчно верни негови хора в България, които са безпокоили комунистите. Затова през 1950 г. в Египет бил правен опит за атентат срещу Симеон.

Според очерка "мизерията" свършва през 1950 г., когато човек, чието име е заличено, поканва бившата царска фамилия да живее в Испания. Купили къща в Мадрид, а по-късно получили част от богато наследство.

"След сватбата младата двойка се върна в Мадрид и Симеон започна своята работа на цар в изгнание, като не криеше намерението си да си послужи с парите на жена си в борбата срещу съветските господари на неговата страна. Симеон казва: "Сега се надявам да разширя полето на моята дейност с помощта на жена си."

"Ясно е: парите са му били необходими за подривна дейност срещу българския народ. И наистина веднага след брака Симеон започва активна политическа дейност. По радиото той се обръща към народа. Започва да обикаля и организира българските емигранти, които според очерка възлизат на 200 000 души. В очерка обаче Симеон се представя като човек, който от няколко години се е отказал от всякаква политическа дейност и се е отдал изцяло на бизнес. Вероятно целта е да се лансира тази версия", пише авторът.

Били изтъкнати няколко причини за това поведение. Първата била "склонност към оперативна работа и стремеж за забогатяване".

Царят казвал: "Винаги съм имал талант за оперативна работа. На 18 г. майка ми ми довери управлението на нейното състояние. Трябваше да се занимавам с всичко - от срещите с банковите директори до семейния бюджет. Това ме принуди да усвоя всичко по най-бързия начин. Бях дете до 6 г. Бях лош ученик по аритметика. Сега боравя с цифрите по-добре от моя счетоводител." Споделил още: "Парите за мен са една натрапчива мисъл, защото съм прекарал твърде тежки моменти.

Предпочитам да натрупам пари, отколкото да ги харча." Или: "Искам да имам достатъчно пари, за да дам на синовете си добър старт в живота. Те ще трябва да имат по-голяма финансова сигурност, отколкото техният баща. Ето защо бързам да направя състояние, преди да е станало късно."

Цитирани са и други разсъждения на Симеон: "Има много сноби, които отдават предпочитание и внимание на един цар, даже и в заточение, което ме облекчава в задачата да успявам в делата си. Има хора, които се възмущават от факта, че аз работя, но си казвам - по дяволите. От какво ще мога да живея? Не може да се живее само от престиж".

Също: "Имам чувството, че няма да живея дълго. Много съм напрегнат и приемам нещата твърде сериозно. Лекарите ме третират като болен."

Като "друга причина за отказване от политическа дейност, която се сочи като главна", било решението на испанското правителство да му забрани да се занимава с такава дейност. "Предполагам, че сте в течение на новата политика на испанското правителство по отношение на Съветския блок. Първото нещо, което българското правителство изискало от испанските власти, бе да се сложи край на моята политическа дейност. Те го направиха", казва Симеон и обяснява, че това му "прерязало крилата".

Като причина за отказ от политическа дейност се сочи и загубената надежда да си възвърне трона. "Много години опитвах да бъда цар в заточение. Работех непрекъснато, но това е неблагодарно, а даже понякога и унизително занимание. Нервен по природа, се стараех постоянно да успея, но моята политическа дейност бе без голям резултат. Делата и всекидневната ми работа ми помогнаха да превъзмогна политическите амбиции. Това е творчески труд." Той споделил, че не е оптимист, защото хората забравят, а времето работело против него.

Авторът анализира написаното по следния начин: "Симеон обаче си противоречи. Той съвсем не е загубил надежда да си възвърне трона. Това ясно се вижда от следното изказване: "Ако някога вратите се отворят за завръщането ми като цар, не ще се оставя да бъда носен от емоции или безразсъдност. Не може да се каже, че се намирам пред моето завръщане, и аз не очаквам, че това ще дойде толкова бързо. Не съм мечтател. Но има нещо сигурно: не ще се върна там, докато има опасност от кървави размирици. Но все пак се надявам, че един ден ще се завърна в България като обикновен човек, преди да стана много стар."

Според автора Симеон вижда не само себе си на царския трон, "преди да стане много стар", но и своите синове.

/Следва продължение/