Една тиха предизборна кампания

28.06.2009 , Велислава Дърева, в.”24 часа”, пълен текст

1. Четвъртък, 25 юни. Полски Тръмбеш, 11:30 ч. Площад, пек, очакване. Дечица в народни носии, младежи в жълти тениски, под рехавите сенки – посрещачи с цветя (жълти).  
„Някога край града имало калета, на които имало големи тромби – да свирят в мъглата и да сочат пътя на керваните” – така ни обясняват името на града.
Няма калета, и тромби не се чуват, а вместо керван, всички чакат царя. „Аз съм по душа социалист, но разочарованието ми е голямо. Не ме питайте защо”, казва възрастна жена. Не знае за кого ще гласува. Жената до нея е знае – „За НДСВ! Защото са млади, умни, умерени, културни, няма обиди и конфронтации”.
Към тази характеристика на НДСВ всеки добавя по нещо. Пенсионирана учителка: „НДСВ по-малко крадат. Макар че никой не знае кой краде и кой не краде”. Студент: „Искаме промени, промени, промени! Как към какво? Към по-добро! Е, и НДСВ участва в коалицията, ама малко”.
„Тук е червена крепост, а те (кои са „те”, не е ясно) се мъчат да я разрушат. Всички лидери дойдоха, само Станишев – не. Само да мине, да го видят”, казва гневен симпатизант на БСП.
В 12:04 посрещачите излизат изпод сенките, цветя, автографи, суматоха, вълнение, две циганки бършат ръце в престилките – зер, ще здрависат царя. Председателката на ОбС на БСП е дошла да поздрави „коалиционния партньор за успешното правителство”   
Хляб, сол, микрофон. Симеон се извинява за закъснението („Пътищата са много натоварени, което е добре, значи има икономическо оживление”), благодари за поканата („Още докато живеех в Мадрид един ваш съгражданин ме покани с писмо. Може би е между нас този господин, ако е тук, сигурно ще се покаже”), насърчава хората („Ако не гласуваш, после е трудно да критикуваш и да протестираш”). Реч – 1 минута.
11-годишната Йоана пее „Храни ми, мамо, кончето”, дечица играят хорце и припяват „Боряно, Борянке, сал ти ли си мома”.  
Най-щастливи са двама души. Единият е дядо Евтим Ботев, на 88 години от Обединение (някога Княз Симеоново). Решаваме, че той е поканил Симеон, но не – някога наистина е канил цар на гости, обаче Борис. Който пристигнал внезапно и на кон. Днес дядо Евтим, в тъмен костюм и с бомбе посред жегата неспирно позира за снимка със Симеон.
Другият щастливец е Румен Генов, човекът с писмото. Едър, висок, кмет от СДС (1999-2003), шлосер, днес безработен, просълзен. „15 години го чакам! Моят кръстник и цар Борис са били близки приятели, баща ми е бил търговец, имал магазин в София на „Лавеле”, майка ми шиела на царицата кожени палта. СДС искаха да ме изключват, защото държах портрета на царя. Казаха, че нещо съм се объркал. Ние бяхме първите от СДС, а после ни ритнаха”.
Докато обсъждаме горчивите политическите превратности, изтърваваме срещата с кмета. Хващаме опашката на разговора и думите на Симеон: „Политиката не е изкуство на войната, а на възможното. Конфронтацията трудно ще се върне, вече сме в ЕС”.
13: 45 – Арбанаси, „Винпалас”. Бизнесмени, интелектуалци, общественици. „Ваше Величество, много се радвам, че Вашият благословен крак стъпва и тук”, казва митрополит Григорий, който е изоставил заседанието на Св. Синод. Борислав Цеков, водач на великотърновската листа, говори за силния екип на НДСВ, който работи за решаването на проблемите, а не „срещу” и „против”.
Няма речи, слова, обещания, официалности и напътствия. Неизменното обръщение е „Ваше Величество”. Симеон разговаря с домакините по групички или на четири очи - тихо, на чаша розе, някак интимно, приглушено, дискретно. И напълно антипротоколно. Какво си казват – не знаем, не подслушваме. Николай Овчаров е донесъл последната си находка – „украшение за болярка - сребърна игла с птичка”.
16:00 – Горна Оряховица, училище „Георги Измирлиев”, най-старото в област Велико Търново (1859г.). Деца в носии, хляб, сол, училищната музейна сбирка – униформа, фуражка, ученически бележници, пинакида (плочка за писане), паламарка, бъкел, бъклица. В училищната библиотека има 26 000 книги, в един албум попадаме на портрет на Фердинанд, рисуван от Мърквичка. „Ние имаме скицата на този портрет”, казва Симеон.
На площада – джазбенд в жълти тениски и шапки свири вдъхновено  „When the saints go marching in”. Цветя, камери, автографи. Няма речи и трибуни. После Симеон, който познава всяка творба в Прадо и Лувъра, разглежда картините в Градската художествена галерия. На път за галерията някои го приветстват като махат панами и каскети.
„Царят, царят!”, възкликва един дядо. „К`ъв цар, бе! Той не е цар!”, тросва се друг дядо. И продължава сърдит: „Дойде тук да си вземе имотите!”. Намесва се възрастна женица: „Ами ти нали си взе нивите, бе, седесар такъв! Що и той да ни си вземе имотите, негови са си!”. При този железен аргумент намръщеният „седесар такъв” се връцва и обръща гръб на „червената баба”, която май е жълта.
18:00. Велико Търново. Предизборният щаб - каравана, облепена с плакати на Боби Цеков. До караваната – шатра с масички и столчета, на масичките – плодове. Няма речи. Тихи разговори. После – към театъра, за юбилейния концерт на Христо Георгиев, когото всички наричат бай Христо. По пътя се повтаря сценката от Горна Оряховица („Царят, царят!” – „К`ъв цар, бе!”), но с други действащи лица. На концерта се появява и военният министър.
2.
Така изглежда кампанията на НДСВ: без речи, трибуни и масовки, без скандирания и скандали. Жълтата подводница пътува тихо, ненатрапчиво, почти невидимо.
На връщане към София ни връхлита страховит порой, пътят се превръща в река, движим се през плътна дъждовна пелена, в която очертанията на планината изчезват.    
3.
Преди да ви изоставя в дъжда, ще ви върна в Арбанаси, към един разговор на Симеон с десетина журналисти:        
– Колко жабета ви се наложи да преглътнете по време на това управление? Колко проблема не произнесохте на глас?
- Не ги броя. Не водя счетоводство. Има такива моменти, както можете да си представите. Напред да гледаме, отколкото на жабета, гущери и други подобни.
– Ще повторите ли успеха от евроизборите?
– Разчитаме на екипите и на инфраструктурата на НДСВ, и на хората. Аз се надявам, че оценяват не само нашия стил, но и това, което сме си поставили за цел и което постепенно се постига, и то без антагонизми или за сметка на едни или на други, работейки „срещу” и „против”. Начинът ни е позитивният. Може много да се постигне без агресивност, даже повече. У нас има проблем - ние имаме огромен брой изключителни, качествени хора, а понятието екипност все още не е доразвито. Можем да постигнем много и страната да се облагодетелства от екипността. Има толкова хора способни и подготвени, че е грехота да няма възможност те да се докажат и да намерят реализация.
– Кой е най-лошият вариант след изборите?
– Ще започна от най-полезния за страната и за хората - бързо да се състави правителство. Това ще зависи от – не казвам никаква крилата фраза – от резултатите. Нататък развитията са все по-неблагоприятни. Но предсрочни избори – това би било най-лошият вариант. България се е показала пред останалите членове на ЕС с 3 последователни кабинета, с изпълнени мандати, като постижение, стабилност, гарант за приемственост, за градивно мислене. Факторът световна икономическа криза ни налага да бъдем още по-активни и изобретателни, за да се предотвратят такива ситуации.
– Всички гадаят бъдещите коалиции? Вие носите ли си кристалното кълбо?
– Оставих го във Врана! (смее се). Нямам готов модел. Тези, които гадаят, да ме извиняват, ама си губят времето. Трябва да изчакаме резултатите от  изборите и тогава. Защото всичко това са хипотези, спекулации, теории.
– И клетви.
– Може би (засмива се). Нищо конкретно. Аз харесвам конкретиката, колкото и да ме обвиняват, че не говоря по конкретен начин. Има хора, които не различават конкретното от категоричното или грубото. А си има нюанси.
– Какво е най-голямото предизвикателство на тези избори?
– Да продължим интеграцията в ЕС и модернизацията -  и на администрацията, и на обществото, и смея да кажа... Помните колко ми се смяха за чипа. А в последния доклад бившият ми колега г-н Вилпен каза „Главното е да си промените манталитета”. Аз съм казал чипа. То е едно и също.
– Експертен ли ще бъде следващият кабинет?
– Зависи кой ще го състави. Но! Експертно звучи хубаво, но в една парламентарна демокрация нормалното би било да си е съставен от съответните партии. И всяка една да подбере най-добрите си експерти, което е желателно. Това не е нещо специално, което се отнася само за България. Аз понякога се тревожа, защото все мислим, че сме изключение, че само у нас се случва нещо. Ние сме част от света. Второ – една от 27-те страни в ЕС. Никой не е тръгнал научен. Това се учи постепенно, трябва практика. И време, колкото и да е тягостно. Нещата не вървят толкова бързо, колкото бихме желали всички. Често чета как хората се оплакват – „20 години вече преход!”. Какво са 20 години в историята? Няколко секунди! Но в нашия живот, особено за стар човек като мен, 20 години са много, ама мисля, че времето е, което ще помогне и да се понаучим на някои неща, да приемаме едни, други да не приемаме. Но не сме различни от света, нито сме извънземни.
– Как ще отговорите на подозрението или обвинението, че с ДПС сте скачени съдове и ДПС ви прелива гласове?
– В една демокрация всеки е свободен да говори, каквото иска.
– Ще коментирате ли думите на Доган за разпределението на порциите?
– Който ме познава знае, че аз не обичам да се произнасям, защото всеки отговаря за думите си. Нито съм учител, нито съм професор по една или друга тема. Всички трябва да се замислим. Много лесно се съдят нещата, много лесно се произнасят хората.
– Ще определите ли с едно изречение тройната коалиция, тази триглава ламя. Да я определите лаконично, като умеете.
– Благодаря ви (засмива се).
– Вие сте една част от тоя триглав змей.
– Благодаря ви за лаконичното. Беше един много интересен и ползотворен опит да се промени именно чипа, да се мисли коалиционно и да се търси едно много по-широко ветрило. Дали е била успешна, дали е била ламя, хората ще го оценят след 10-15 години. Сега би било необективно и може би нескромно за човек, който все още е в кухнята (цвърчат птички в клоните). Една тройна коалиция не е от най-лесните упражнения. Но е много важна, за да има много по-разчупено мислене и действие.
– Има ли невъзможен компромис в политиката?
– Колкото и да омаскаряват всички политици и какви ли не безумия да се пишат и говорят, които обезсърчават и отблъскват много хора от политиката...(заслушва се в птичките). Изобщо, много е лесно да си седи човек тук, много е приятно, и да съди,  да анатемосва един, да ругае друг и да се изживява като някакъв върховен съдия. В нашия език компромис, понеже е чуждица, има малко отрицателно звучене. В другите езици компромисът е нещо, с което човек може да се договори, да постигне нещо, което е приемливо. А много хора мислят, че компромисът е сделка.
– Тъмна.
– И не съвсем чиста, и по възможност с какви ли не други скрити намерения.
– Виждате ли се в следващ коалиционен кабинет?
– На 6 юли ще мога да отговаря. Трябва да сме реалисти  и да виждаме нещата, както са. Да се изчака. Центристкото мислене в една крехка демокрация е много важно. Много!
– Защо подцениха НДСВ и го оставиха извън сметките за евроизборите?
– Тази теза отново набира сила. Трудно е да се намери обективен и рационален отговор. Но, че има поръчкова или организирана кампания, за да ни няма, е очевидно. Аз го казах и на една среща с посланици.
– Не правите грамадни митинги, не ви крещят, че сте някакви боклуци...
– Нарекли са ме такъв неведнъж... Трябва да гледаме няколко хода напред.
– Като гледате няколко хода напред, какво виждате там?
– Една изцяло интегрирана България в Европа, на което да кажем браво, а не както казваме понякога – като е българско, е некачествено.
– Вашите колеги и роднини, монарсите, чудят ли ви се на акъла, задето се хванахте да работите за държавата не като цар? А може би като цар?
– Всички, които съм срещал, с които си кореспондираме, две трети и повече са ми казали „Браво, ти имаш кураж след толкова години изгнание да се захванеш с нещо толкова трудно и в такива необичайни ситуации”. Както има черен пиар, има и черни легенди за кралските семейства – че всички са малоумни и неспособни. Един член на едно кралско семейство ми каза „Браво, Симеоне, ти опроверга черните легенди!”. Човек не си дава сметка, че в епохата на специализацията престолонаследникът е може би най-добре подготвеният за поста, защото от самото си раждане започва да тренира. Протоколната, туристическата част преобладава над способностите на тези личности. Преди 3000 години е имало и републики, и монархии. Няма нищо ново под слънцето.
 
 

Аз също.А освен това съм съгласна за чипа, или както е казал г-н Вилпен :„Главното е да си промените манталитета”.Това го говоря непрекъснато в продължение на много години-дай,Боже да се осъществи някога, защото това е дълъг и труден процес...
И другото нещо,което харесвам е "тихата кампания"!
Изобщо - хубавите неща стават бавно,тихо и не се афишират преди да са станали! После сами говорят за себе си!