- Простил ли сте на хората, заради които се наложи да живеете 50 г. извън страната?

Симеон Сакскобургготски: Мисля, че това е нещо, на което не бих могъл да отговоря с две изречения, но ако човек не прощава, се огорчава и му остава нещо негативно. Аз мисля, че човек трябва да е отворен да поема нещата както са, и най-вече да гледа напред, защото всеки може да е направил нещо, за което да съжалява. Трябва да се съобразим с времената - да не се вадят нещата от контекста.

- Нищо негативно не сте оставили в себе си към тези хора, към това време...

Симеон Сакскобургготски: И аз съм човек, ама има ли смисъл, интересува ли някой... Практично да гледаме.

- Наложи ли се да се простите с някакви свои илюзии след завръщането си в България?

Симеон Сакскобургготски: Ще прозвучи много критично, но майка ми ме беше възпитала по такъв начин - с толкова любов и уважение към България, че се върнах с тези идеи. И откровено казано не са илюзии, а това бяха убеждения. И особено човек като е бил 50 години в изгнание, се завръща със специална радост. Ако нещо не е съвпаднало изцяло, здраве да е, но трябва да гледаме към това, което е полезно, и което отразява това, което човек си носи вътре. Не интересува публиката...

- Идеализирана ли беше представата за България, за българите в сравнение с това, което заварихте тук?

Симеон Сакскобургготски: Не. Може би е така, съвсем не съм откровен. И като казвате равносметка или нещо, очаквах да има по-подчертано желание за работа и всички ще запретнат ръкавите и ще работят. Това може би малко ме изненада.

- Смятате ли, че е възможно ние българите да се обединим около някакъв национален идеал, при условие, че близката ни история го поляризира, продължава да ни разделя?

Симеон Сакскобургготски: Това е въпрос на предпочитания - политически и други, но мисля, че колкото повече се мисли в една и съща посока - да се интегрираме изцяло в ЕС и да постигнем нивото на благосъстояние, което има в останалите страни, това мисля, че може да обедини всички, независимо от политическите ни предпочитания.

- По същото време сигурно сте забелязал каква полемика се развихри около простия факт - една улица в София дали да носи името на Богдан Филов или не...

Симеон Сакскобургготски: Време, трябва да се остави време, защото не бива да се политизират дадени неща, както дадени дати или например паметници, които да бъдат разрушени - тогава нямаше да има и пирамиди. Време за всичко, и най-вече да се уважава позитивното във всяко нещо, и също и моментът. Може преди 50 години да е изглеждало така или преди 100 години. Сега да е друго. Не за това едното е лошо, а другото - добро. Миналия ден прочетох подчертано в някой медии, че премиерът е бил в с. Партизан, където има разстреляни партизани - 14 мисля, лека им пръст. Всеки може да каже и в тези поколения, последните две, че са ставали неща, които не са редни. Затова Обединена Европа изключва всичко това.

- Ще ми позволите ли и един личен въпрос. През всичките тези години липсвал ли ви е баща ви? Липсвал ли ви е като коректив, като пример за поведение, като близък човек, с когото да се посъветвате?

Симеон Сакскобургготски: Това е нормално, мисля. Но пък трябва да го видим в обикновения, нормалния и всекидневен живот благодарение на това, че имах майка ми над мен. И тя за сестра ми и за мен беше и баща, майка, и пример, и учител, и всичко. Но естествено, че колко пъти съм си мислел - ако баща ми беше тук, какво би направил? Това мисля, че е съвсем нормално. Няма нищо общо с история или някакви други наследствени съображения.


/фотограф:Параскева Георгиева/

- Опитвал ли сте се да се поставите на мястото на баша си, на дядо си, които е трябвало да взимат изключително трудни решение в много важни моменти от българската история? Имате ли отговор как бихте постъпили Вие?

Симеон Сакскобургготски: Това е отговорността на държавния глава и особено в дадени моменти, но пак се връщам към Европа, не защото съм...с фиксидеята. Но, например опасността, която е имала от войни между съседите или военни преврати. Това са понятия, които вече са от историята. Ето още един пример къде води Европа и демокрацията.

- Това означава ли, че нашето, вашето поколение политици взимат по-лесни решения в сравнение с тези, които говорите?

Симеон Сакскобургготски: Решенията никога не са лесни, особено ако човек е отговорен, винаги са тежки, но това вече не зависи от човек. Това се пада, или го избират или каквото и да е.

- Питал ли сте се как би постъпил вашият баща 2001 - 2005 година, ако беше на ваше място?

Симеон Сакскобургготски: Откровено казано не съм си задавал този въпрос. Може би съм страшен прагматик или гледам на момента, но просто ме изненадвате. И ви благодаря за това, защото ще се позамисля.