Елизабет Дафинова, в-к "Монитор"

      12 април 2009г.

                                        " Царят на републиката"

    

---

---

     

„Шести април влезе в историята и не е излизал от нея". Това заяви лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски 8 години след завръщането си в България, на 6 април 2009 г., когато дари личния си архив на държавата. И още: „...шести април не беше обещание за чудо, както някои си представяха, а ясно очертаване на посоката към модернизация и промяна." В голяма степен подпомогнат от НДСВ, той успя да постигне тази своя цел, тъй като България вече е член на НАТО и ЕС и този процес е необратим.
Колко ли превратности обаче крие един живот, който превръща роден цар в министър-председател на република?
        Симеон II стъпва на българска земя за първи път след почти 50-годишно изгнание през 1996 г. Посрещнат е като месия от българите, а социалистическото правителство на Виденов се опитва да омаловажи посещението му. Много хора след това се питат защо той не е останал още тогава в страната и не се е включил в политиката, а се завръща окончателно 5 години по-късно. По този въпрос царят казва следното: „Аз смятам, че човек трябва да умее да преценява, да изчаква, да наблюдава кога ще дойде подходящият момент." Това обяснение напълно кореспондира с прословутата му фраза „Когато му дойде времето", с която често отговаряше на напористи журналистически въпроси. И която стана част не само от политическата лексика, наравно с призива му да бъдем господари на мълчанието.
        Може да се каже, че Симеон влиза с летящ старт в българската политика. Не е тайна, че преди 8 години той идва с идеята да стане държавен глава на България. Тогава тръгва и упорита мълва, че има желание да възстанови монархията, тъй като след референдума през 1946 г. си тръгва, без да е абдикирал от престола. И макар че самият той никога не е проронвал и дума в тази посока, слуховете лавинообразно нарастват. По-късно Симеон заявява: „Не се опитвам да прекроя историята, какъвто порок имат някои хора. Смятам, че историята върви напред и ние се приспособяваме към нея." Кратко и ясно обяснение, което обаче много хора у нас отказаха да приемат. Едни се разочароваха от царя, други продължиха да плетат спекулации, чрез които периодично получаваха своите пет минути слава в медиите.
       Въодушевлението на българския народ при завръщането на Симеон и прочутото му слово от 6 април 2001 г. изплашиха не на шега политиците, особено онези, които държаха властта в момента и се канеха да изкарат още един мандат на държавния връх. Не закъсняват и типичните балкански „номера от селски вечеринки".
       Симеон е препънат по пътя към президентския пост и затова се принуждава светкавично да сформира свое движение, с което да се яви на парламентарните избори. Съвсем естествено е, че при липсата на каквото и да е време няма как всеки един човек, записал се в движението му, да бъде проверен, много от членовете на НДСВ той дори не познава, но поема риска в името на по-голямата цел - влизането в политиката на страната и стремежа да я насочи по пътя на реформите и европейското бъдеще. По-късно той постепенно коригира кадровите си грешки, като безкомпромисно отстранява онези, които ползват неговия гръб и партията за постигане на лични цели и облагодетелстване.
        Царят има логично и лаконично обяснение и за ситуацията, че поради стеклите се обстоятелства е трябвало да приеме това необичайно предизвикателство да бъде министър-председател, защото гласувалите за него и НДСВ над 40% едва ли биха приели отговор в смисъл: „Добре, много добре, благодаря, но нека някой друг заеме поста, а аз ще си остана като „гуру" в задната стаичка." Поемайки държавното кормило, Сакскобургготски успява да наложи свой собствен стил в управлението рязко контрастиращ с авторитарните маниери на предишния премиер Иван Костов. Стилът „Симеон" се отличава с липса на конфронтация, диалогичност, толерантност, умереност и делегиране правомощия и отговорности на министрите. В политическия речник навлизат думи като консенсус, коалиционна култура. Това поведение е ново за родната политическа класа и много нейни представители не могат да го разберат и преглътнат. Затова върху премиера започват да се сипят обидни квалификации, обвинения в слабост, неумение и нерешителност да взема решения, започват да се търсят причини и начини той да бъде отстранен от поста, а дори и изгонен от страната (за втори път). Една след друга следват инсинуациите с двойното му гражданство, с агентурно минало в КГБ, с хазартни пристрастия, с натикването му във всевъзможни корупционни схеми. Повечето от интригите той подминава с царствено мълчание. Най-благодатна обаче се оказва „дъвката" с царските имоти, чрез която политици и журналисти направиха кариера и се прочуха. И докато общественото внимание беше занимавано с казуса правилно ли и морално ли са реституирани къщите и горите на Симеон, случайни хора, довеяни в политиката от „вятъра на промяната", натрупаха милиони, без да могат да обяснят смислено как и откъде. То и никой не ги питаше доскоро. А всъщност, царската реституция е може би най-прозрачната в държавата - чрез решение на КС от 1998 г. по искане на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев, при управление на демократичните сили.
       Четирите години на премиерския пост обаче помрачават ореола на Симеон-Спасителя.  Те му носят повече печал и разочарования отколкото удовлетворение. И това е обяснимо. През 2001 г. НДСВ беше натоварено с големи надежди и свръхочаквания от избирателите, уморени и обеднели от несправедливия, дълъг и мъчителен преход. А на такива надежди и очаквания е много трудно да се отговори в реалния живот, тъй като, както знаем, политиката е изкуство на възможното. „Това е и причината програмата ни да се превърне в мит - констатира години по-късно Сакскобургготски. - Хората сметнаха, че всичко ще се промени само защото Симеон си е дошъл". Нормално е след това да са разочаровани и обезверени. А митологизираните 800 дни той обяснява съвсем откровено по следния начин: „Всичко идва от една икономическа книга, която веднъж четох. Там пише, че ако дадена компания има проблем, е нужна една година за оценка на щетите, още една за укрепване и в началото на третата година акционерите може да очакват някакви дивиденти. Това са 800-те дни. Няма нищо фантастично.” В българската действителност обаче открива, че само добри намерения не са достатъчни, въпреки че работи по 16 часа на ден.
      След изкаран цял управленски мандат съвместно с ДПС, през 2005 г. НДСВ получава половината от гласовете, спечелени преди 4 години. Но тъй като стратегическата цел, която си е поставил Симеон - връщането на България в европейското семейство (по време на неговото управление тя вече е станала член на НАТО), още не е постигната, той се принуждава да влезе в коалиция с БСП, въпреки предизборното си обещание, че никога няма да направи това, за да не кривне страната под ръководството на социалистите от единствено правилния път. След горчивия му опит вече за всички е ясно, че в политиката не бива да се употребява думата „никога" защото Бог и избирателите може да решат друго. Много хора и до днес не могат или не искат да разберат защо Симеон прави този според тях самоубийствен ход да управлява заедно с душманите на царската фамилия. Той обяснява рационално и това: „Мнозина са си мислели, че щом се върна, ще започна да разчиствам стари сметки... Да се опитвам да уреждам сметки с две поколения закъснение, освен че е фатална грешка, би било напълно необосновано, защото хората не са познавали друга система."
       Всъщност поведението на лидера на НДСВ е последователно и логично. Когато взема властта през 2001 г., за първи път в държавната администрация не се провежда политическа чистка. Жълтата метла е оставена зад вратата, за разлика от синята през предишните години. „Първото, което заявих при влизането ми в управлението, бе, че нито един държавен служител няма да си отиде по политически причини, защото ми е непонятно как някой ще заема работно място заради политически възгледи, а не заради компетентност. Мечтата ми беше да властва принципът на професионализма", споделя по-късно бившият български премиер. Само че това никак не е лесно да се постигне в силно политизирана държава, в която все още се шири масово байганьовския манталитет. И въпреки че България вече втора година е член на ЕС, изречената от Симеон препоръка, че „трябва да си сменим чипа", която иначе страшно ни обиди, е все още валидна. Макар че той проявява разбиране и търпение и по тази тема. „... смятам, че при система, в която е имало една единствена доктрина - марксизмът, където не се е говорело за религия, нито за етика и морал, хората са малко ощетени... Трябва да се извърши много по-сложна еволюция, но това не става за една нощ". Отчита обаче и грешката на НДСВ, че устремено към стратегическите цели, е прекъснало връзките с избирателите и техните ежедневни проблеми.
       Осем години след завръщането си в родината Симеон сякаш е изживял на бързи обороти още един живот - от Симеон II се превъплъщава в г-н Сакскобургготски, от детрониран цар става министър-председател на република, от обречен малолетен емигрант се трансформира в 70-годишен носител на орден „Стара планина" за заслуги към отечеството, от човек, който би трябвало да е заобиколен от придворни и поданици се превръща в лидер на политическа партия от съмишленици. Ето защо искрено звучат думите му: „Гордея се, че НДСВ има куража да бъде различната политическа организация... НДСВ е фактор за умереност, прагматизъм и политическа рационалност...НДСВ е незаобиколим фактор и съвсем не е изчерпан проект." Което би могло да означава само едно - че никой и по никакъв начин няма да успее да накара Симеон Сакскобургготски да „абдикира" от мисията и отговорността си за бъдещето на България, без значение по какъв начин ще участва във вземането на решенията, които ще насочват съдбата.

 

    

Защо Царят не удържа на думата си


за 800 дни: защото, тези българи, интелигенти, които избра се оказаха меко казано боклук! Министрите му, си направиха нова партия. Сега другите щели .

НДСВ ще си съди правителството
Тръгнеш с бръмбар, ще те заведе на лай..о!
14.04.2009 11:04
Жалбата е до Върховния административен съд заради скандалния бартер за сграда на Националната агенция по приходите с фирма на близката до Ахмед Доган Ирена Кръстева....( подробности)