Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.02.2009 21:07 - Спомен за един Български Цар /продължение/
Автор: monarchist Категория: Политика   
Прочетен: 901 Коментари: 0 Гласове:
1



Десетилетия наред една дата от новата ни история умишлено бе премълчавана, пренебрегвана и някак омаловажавана - 22 септември 1908 година. Макар през последните години тя да намери място в официалния граждански календар, за жалост, и днес все още се възприема най-вече като един допълнителен почивен ден.

22 септември 2008 година. Само от 100 години - времето на един дълголетен човешки живот - България е Независима Държава. От Освобождението през 1878 г., в продължение на 30 изстрадани години изпълнени с надежди, въстания /Кресненско-Разложко, Илинденско-Преображенско/, една война в защита на Съединението, и множество политически обрати и външни вмешателства, младата държава се бори за оцеляване и независимост. Отричана от едни, подкрепяна от други, тя не предава своя идеал и неотклонно се стреми към неговото изпълнение. 30 тежки години, стъпка по стъпка, сред хули и възхвали, двама български владетели, заедно с новосъздаващата се българска политическа класа, посвещават всичко от себе си, за да извоюват най-важното за една държава - нейната независимост и суверенитет. За да постигнат на дело това, което остана само написано в Сан-Стефанския договор. За да изпълнят мечтания 5 века всебългарски идеал — възстановената в исконните й граници независима, свободна Българска държава. И ако зората на тази велика мисия е Сан-Стефанския договор, а нейното начало е Съединението, то апогеят е Обявяването на Независимостта - историческото събитие, превърнало едно васално княжество в Независимо Царство, в пълноправна самостоятелна държава. В центъра на това историческо събитие стои една личност, която десетилетия наред тоталитарната пропаганда, чрез всевъзможни изопачавания и откровени лъжи, обрисува само в черни краски, и спрямо която трайно насажда в общественото съзнание образа на "злия гений" на България.

За разлика от своя предшественик княз Александър I Батемберг/1879-1886г./, княз Фердинанд Сакс-Кобург- Гота /1887- 1918г./ влиза в държавния живот на България внимателно и предпазливо. Основна причина за това е не само фактът, че политическата обстановка е нестабилна, а изпълнителната власт се намира в ръцете на един успешно доказал се управленец - Стефан Стамболов, но и поради вродената съобразителност на новия владетел. Съществена роля играе и обстоятелството, че докато княз Александър встъпва на възстановения български престол във време на всеобща еуфория след Освобождението, и като любимец и протеже на руския император, княз Фердинанд пристига почти "инкогнито" в България, непризнат от никоя европейска държава.

Първоначално новият български владетел внимателно наблюдава и изучава както новата си родина, така и отношението на външния свят към нея. След оставката на д-р Константин Стоилов, министър-председател на България през 1894/1899г, вече прозрял психологията на българския политик, на котериите и партийните страсти в младата държава, придобил ясна представа за изключително сложното международно положение, в което се намира България, княз Фердинанд влиза решително в управлението на страната. Докато в цялото първо десетилетие на заемане на българския престол Фердинанд I се ограничава само в даване на становища за лицата, заемащи постове във военното министерство и дипломатическия корпус, веднага след оставката на д-р Стоилов Князът все повече определя отношението си и при избора на министър-председател. Това той прави най-вече за да се сложи край на „въртележката" от кабинетни кризи.

    В началото на XX век, обаче, основен въпрос за Княза, народа и правителството си остава обединението на единната българска народност в границите на независима българска държава. Събитията след поражението на Илинденско-Преображенското въстание налагат все по-интензивното търсене на българско лоби и добре защитени позиции сред Великите сили. Тази сложна и извънредно деликатна дейност се ръководи изцяло от Княза. През 1907г. в тази трудна мисия той намира пълна подкрепа от правителството на Демократическата партия, начело с Александър Малинов. Премиерът не скрива русофилските си настроения, които в този момент са само от полза за Княза. Защото, след възстановяването на приятелските отношения с Петербург от правителството на д-р Стоилов, Русия заема основно място в стратегическите планове на владетеля за решаване на националната кауза - обединението на българските земи. За да се осъществят реални стъпки и в тази посока, обаче,е необходимо обявяване на държавна независимост, която да превърне България в реален и равностоен партньор в европейската политика.

   Допълнително основание за започване на подготовката за историческия държавнически акт дават и две важни външнополитически събития. От една страна, това са взетите решения при срещата на английския крал Едуард VII и руския император Николай II в Ревал /дн.Талин/ през юни 1908г., които предлагат мерки за реформи в Македония. От друга страна, международната обстановка допълнително се усложнява и от извършения през юли 1908 г. Младотурски преврат.

Склонен към сложни, но добре премислени ходове, Княз Фердинанд заминава в средата на лятото за Европа, за да извърши сам необходимите проучвания, а заедно с това да поразсее опасенията на Великите сили, че се готви непосредствен акт за обявяване на независимост. От проведените срещи отново става ясно, че европейските държави са категорично против подобна стъпка. Единствена Австро-Унгария приема да подкрепи българската акция, поради обстоятелството, че срокът, определен от Берлинския договор за австро-унгарската окупация на Босна и Херцеговина изтича, а Виена няма намерение да връща обратно тези територии на Османската държава. Напротив, тя се готви да ги анексира. В края на август, при среща в Карпатите, Князът и премиерът Малинов решават обявяването на независимостта да стане едновременно с анексията на Босна и Херцеговина. В началото на септември тайно започва подготовката за съдбовното събитие.

На 8 септември 1908г., в кралския дворец в Буда по време на тържествата за 60-годишния юбилей от възкачването на Император Франц Йосиф на престола, едновременната акция на Австро-Унгария и Българското княжество се съгласува в детайли. На връщане в България Княз Фердинанд прави последен дипломатически сондаж при румънския Крал Карол.

   На 21 септември княжеската яхта "Цар Крум" акостира в Русе, посрещната от целия кабинет. Ето какво е записал самият премиер Александър Малинов за тези съдбовни часове: „ В Двореца на 20 септември се получи една телеграма, в която Князът молеше да ми бъде предадено желанието му, щото с всичките си другари /министри/ да се намеря в Русе, гдето щял, идещ от Румъния, да пристигне... Пристигнали там, отидохме на пристанището да го посрещнем. Когато яхтата му „Хан Крум" акостира и хвърли котва, бяхме помолени да влезем всички в парахода. Тук Князът, като се здрависа с всички министри и поразмени с тях по някоя дума, ме помоли да се оттеглим на „съвещание", както се изрази той. В салона на парахода, гдето ставаше това съвещание, Князът каза: "Е, господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от Вас и мен, от целия български народ дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново,  старата столица на българските царе... " Още същата нощ владетелят отпътува за Велико Търново. Майстор на психологическото въздействие, той не слиза на централната гара, където всички го очакват, а незабелязано прави това на спирка "Трапезица", за да избегне до последния момент всякакви евентуални препятствия и злонамерени действия. Следващите исторически свидетелства и до днес ни правят съпричастни на великия държавнически акт, когато под звъна на църковните камбани, възторжените възгласи на народа и тържествения салют на оръдията, Търновският Митрополит Антим провъзгласява едновременно Независимостта на България и първият, след 512 години, български Цар - Фердинанд I :

...Щом стигна влака при спирката „Трапезица", Негово Величество, облечен в мундир, обкичен с всичките си ордени, слезе и се запъти пешком, сам самичък, подпиращ се на бастон, за „Асенова махала". /Говори се, че царят бил в същото облекло, с което за пръв път бил стъпил на българска земя.Още се говори,че той, верен на традициите на древните български царе, поел по същия този път,по който и те някога са вървели,през Асенова махала за църквата „Свети 40 мъченици"...Веднага събраното множество от Царевец се спусна надолу по стръмнината, из камънаците и трапищата към църквата, безразборно, кой от дето и както може, само да стигне о време и види всичко, каквото имаше да се върши! Тая картина бе очарователна по своята неуредица, по своя буен безпорядък, диктувана от горещото желание на всички да видят всичко, да вземе всеки участие във великото дело..”. /Свещ.Т.Хлебаров,"Възобновяване на Третьото Българско Царство ",В. Търново, 1909г./;

„...Н.Ц.В. Фердинанд I се отправи пешком през Асеновата махала за църквата „Се.Четиридесет мъченици". Събраното множество при Царевец се спусна в буен безпорядък към църквата, за да вземе участие във великото дело...През време на молебена Н.Ц.В. стоеше на Владиковия трон и дълбоко бе унесен в тайнственото религиозно настроение. В 12 часа Н.Ц.В. с тих, бавен и спокоен тон прочете следующия Манифест...На излизане от църквата Царят поздрави построените сборни дружини от 18-и пех.Етърски и 20-и пех.Добружански полкове и ротата от 5-а пионерна дружина, на което войниците отговориха с новия титул на държавния глава: "Здраве желаем ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО"...Процесията от тука се отправи за Царевец, гдето бе събран многохиляден народ. Тук Министър-председателят прочете отново Манифеста за възобновяването на Българското Царство. Гръмогласни възторжени приветствия огласиха цялата историческа околност...Многохилядният народ с горещ ентусиазъм приветствува извършеното велико дело и първия си Български цар на възобновеното Българско Царство!" /Хр.Стойков, "Провъзгласяване на Независимостта на България, В. Търново, 1910г./

Скоро след тези вълнуващи събития,на 15 октомври, при откриването на първата редовна сесия на ХІV Обикновено Народно Събрание, Цар Фердинанд І произнася своето Тронно слово, изцяло посветено на историческия акт. В него Царят казва следното:

  „...Провъзгласяването на Независимостта на България - едно право дело - биде посрещнато с всеобщ възторг от доблестния и обичания Ми народ...Чрез Вас, народните избраници, изпращам народу Моята сърдечна благодарност. Предайте му, че неговите идеали са и Моите.

Мир и благоденствие е знамето, което развях на 22 септември във Велико Търново. Нека всинца - добри синове на майка България - застанат под него, нека всичките си сили насочим към идеала: да видим народа си велик и благоденствующ!"


 



Тагове:   ЦАР,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 816700
Постинги: 398
Коментари: 107
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия