Постинг
22.02.2009 13:21 -
В отговор на някои добронамерени читатели
Хилядолетното развитие на човешката цивилизация не познава по-устойчива, жизнеспособна и дълготрайна форма на държавно управление като монархията. Още от дълбока древност именно тя дава началото на всички държави и цивилизации. От старейшината на рода и вожда на племето, до владетеля на държавата /цар, крал, император, султан или халиф/ - всички те са еднолични владетели, монарси. Повече от шест хилядолетия ни делят от създаването на първите цивилизации в Месопотамия, Близкия изток и Балканския полуостров. Всички те неизменно са свързани с монархическата власт, благодарение на която се организират първите държави.
Още в античността, най-видните политици и философи недвусмислено разкриват предимствата на едноличната власт, като единствен гарант на реда и благоденствието в държавата. Аристотел пише, че " монархията е първоначалната и най-Божествена от всички форми на държавен строй, а също и най-доброто нещо." За Цицерон, "царят е баща, който се грижи за съгражданите си като за свои деца." Според Сенека, "за да не се разпадне държавата при падането на нравите, тя трябва да се обърне към едноличната форма на управление." Историческото развитие на гръко-римската цивилизация неоспоримо доказва, че възстановяването на монархията е естествения и спасителен изход от корупцията и партизанщината, от безпътицата и разрухата, съпътствуващи периодите на републиканско управление.
На какво обаче,се дължи хилядолетната сила и жизненост на монархията? Защо премахването й може да стане само и единствено със сила и терор, и то за кратко исторически време? Коя е силата, която я възкресява от жаравата на бунтове, революции и хаос? Отговорът на всички тези въпроси ни дава Божието слово, което свидетелствува: " Сърцето на Царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той ги насочва, накъдето поиска."/Притчи Соломонови 21:1/. И още: " Предимството на страната изцяло е Царят, който се грижи за страната."/Еклисиаст 5:8/.
Царската власт, подобно на свещенството, е особено средоточие, "златно сечение" на човешкото битие и Божията воля. Неслучайно Божествения произход на монархията е засвидетелствуван още от езическите времена, когато първите владетели са се почитали най-вече заради Божието благоволение върху тях. Всички древни монарси от дохристиянската епоха са признавали, че властта им е дадена от Бога, за което ни говорят многобройните исторически, археологически и етнографски паметници. В християнската ера, мистичната връзка между Господ и монарх намира своя най-ярък израз в акта на Царското венчание /Коронацията/, когато чрез Миропомазването благодатта и силата на Светия Дух се приемат от владетеля, за да го напътствуват и укрепват в неговото служение на Бог, вяра и отечество /сравн.1 Царства 10:1,6/. Короната, с която монархът се увенчава по време на Светото тайнство, е символът на този неразривен и пожизнен съюз. По тази именно причина, така както няма "бивш" свещенослужител, така няма и "бивш" монарх. Защото, Божието благоволение няма "мандат";то може да се увеличи или намали, според делата на приелия го, но веднъж дадено, е до живот. И защото, "което Бог е съчетал" човек не може да разлъчи. Дори и в днешното време на безверие и суета.
Божието благоволение над царската власт е доказано и в неоспоримия факт, че не друг, а Божият Син и Спасител - Иисус Христос, е наследник по плът на царствуващия Давидов дом, чието владетелско родословие е обстойно проследено в Светото Евангелие/Матей.1:1/. Самият Той категорично ни повелява да почитаме Бога и кесаря /Лука.20:25/. А по време на разпита при Пилат Понтийски ни разкрива и Божествения произход на властта:"Ти не щеше да имаш над мене никаква власт, ако не ти бе дадено свише"/Иоан.19:11/.
Светите отци на Църквата също доказват върховенството на царското управление, като постановено по Божия воля. Св. Иоан Златоуст, в своето "Тълкувание на Първо Послание до коринтяни", обуславя необходимостта от едноличната власт и йерархията за благото на държавата:" Тъй като равенството по чест често произвежда вражда и беззаконие, Бог е уредил не народно управление, а Царско. Така, какъвто ред има във войската, такъв ще видим и във всеки дом. Мъжът заема мястото на Царя, жената - мястото на управител и военачалник, децата са получили власт от трета степен."
В нашето твърде материализирано съвремие битува мнението, че монархията е нещо отживяло и невъзвратимо, останало далеч в миналото, в легендите и приказките. Но нека се запитаме: възможно ли е Божият порядък и воля, чрез които съществува целият Всемир, да са нещо отживяло и невъзвратимо? Така, както Господ е Вечносъществуващ, така и утвърденото с Неговата воля и благоволение неизменно ще го има, и то ще се възражда въпреки всевъзможните превратности на общественото битие. Съвременен пример? Идете и вижте Испания.
П.П. Наистина се радвам на вашия интерес и въпросите, които задавате. Те разкриват една зряла и образована аудитория. Доколкото са възможностите и знанията ми, ще се старая да ви отговарям в блога, или чрез електронната поща.
Още в античността, най-видните политици и философи недвусмислено разкриват предимствата на едноличната власт, като единствен гарант на реда и благоденствието в държавата. Аристотел пише, че " монархията е първоначалната и най-Божествена от всички форми на държавен строй, а също и най-доброто нещо." За Цицерон, "царят е баща, който се грижи за съгражданите си като за свои деца." Според Сенека, "за да не се разпадне държавата при падането на нравите, тя трябва да се обърне към едноличната форма на управление." Историческото развитие на гръко-римската цивилизация неоспоримо доказва, че възстановяването на монархията е естествения и спасителен изход от корупцията и партизанщината, от безпътицата и разрухата, съпътствуващи периодите на републиканско управление.
На какво обаче,се дължи хилядолетната сила и жизненост на монархията? Защо премахването й може да стане само и единствено със сила и терор, и то за кратко исторически време? Коя е силата, която я възкресява от жаравата на бунтове, революции и хаос? Отговорът на всички тези въпроси ни дава Божието слово, което свидетелствува: " Сърцето на Царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той ги насочва, накъдето поиска."/Притчи Соломонови 21:1/. И още: " Предимството на страната изцяло е Царят, който се грижи за страната."/Еклисиаст 5:8/.
Царската власт, подобно на свещенството, е особено средоточие, "златно сечение" на човешкото битие и Божията воля. Неслучайно Божествения произход на монархията е засвидетелствуван още от езическите времена, когато първите владетели са се почитали най-вече заради Божието благоволение върху тях. Всички древни монарси от дохристиянската епоха са признавали, че властта им е дадена от Бога, за което ни говорят многобройните исторически, археологически и етнографски паметници. В християнската ера, мистичната връзка между Господ и монарх намира своя най-ярък израз в акта на Царското венчание /Коронацията/, когато чрез Миропомазването благодатта и силата на Светия Дух се приемат от владетеля, за да го напътствуват и укрепват в неговото служение на Бог, вяра и отечество /сравн.1 Царства 10:1,6/. Короната, с която монархът се увенчава по време на Светото тайнство, е символът на този неразривен и пожизнен съюз. По тази именно причина, така както няма "бивш" свещенослужител, така няма и "бивш" монарх. Защото, Божието благоволение няма "мандат";то може да се увеличи или намали, според делата на приелия го, но веднъж дадено, е до живот. И защото, "което Бог е съчетал" човек не може да разлъчи. Дори и в днешното време на безверие и суета.
Божието благоволение над царската власт е доказано и в неоспоримия факт, че не друг, а Божият Син и Спасител - Иисус Христос, е наследник по плът на царствуващия Давидов дом, чието владетелско родословие е обстойно проследено в Светото Евангелие/Матей.1:1/. Самият Той категорично ни повелява да почитаме Бога и кесаря /Лука.20:25/. А по време на разпита при Пилат Понтийски ни разкрива и Божествения произход на властта:"Ти не щеше да имаш над мене никаква власт, ако не ти бе дадено свише"/Иоан.19:11/.
Светите отци на Църквата също доказват върховенството на царското управление, като постановено по Божия воля. Св. Иоан Златоуст, в своето "Тълкувание на Първо Послание до коринтяни", обуславя необходимостта от едноличната власт и йерархията за благото на държавата:" Тъй като равенството по чест често произвежда вражда и беззаконие, Бог е уредил не народно управление, а Царско. Така, какъвто ред има във войската, такъв ще видим и във всеки дом. Мъжът заема мястото на Царя, жената - мястото на управител и военачалник, децата са получили власт от трета степен."
В нашето твърде материализирано съвремие битува мнението, че монархията е нещо отживяло и невъзвратимо, останало далеч в миналото, в легендите и приказките. Но нека се запитаме: възможно ли е Божият порядък и воля, чрез които съществува целият Всемир, да са нещо отживяло и невъзвратимо? Така, както Господ е Вечносъществуващ, така и утвърденото с Неговата воля и благоволение неизменно ще го има, и то ще се възражда въпреки всевъзможните превратности на общественото битие. Съвременен пример? Идете и вижте Испания.
П.П. Наистина се радвам на вашия интерес и въпросите, които задавате. Те разкриват една зряла и образована аудитория. Доколкото са възможностите и знанията ми, ще се старая да ви отговарям в блога, или чрез електронната поща.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
