Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
20.02.2009 22:18 - Задушница
Автор: monarchist Категория: Политика   
Прочетен: 837 Коментари: 0 Гласове:
0



imageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimage    От дълбока древност почитта към мъртвите и грижата за задгробния им живот са неотменна част на всеки религиозен култ. Историята, археологията и етнографията познават най-различни ритуали и обреди, свързани с това почитание, което разкрива заложената  у човека първична вяра в съществуването на “другия” живот – животът след смъртта. Именно с него е свързан и утрешния ден - Задушница / за душата /.
     За разлика от езическите и инославни религиозни култове, които разкриват задгробния живот най-вече в материалистичен, плътски вид, в който преобладават първичните стремежи и очаквания на хората, християнската вяра в задгробния живот и почитта към мъртвите се основават на учението на Господ Иисус Христос и Неговото Възкресение. Затова Св.Църква определя земния живот като подготовка и път към небесното отечество ; смъртта пък се приема за сън, след който починалите възкръсват за нов живот / 1 Кор.15:51-52 /; а денят на смъртта е ден на ново раждане за блажен и вечен живот. Тялото на човека е храм на Светия Дух /1 Кор.3:16/ и съсъд на безсмъртната душа. При погребението, това тяло, макар да се връща в земята от която е взето, подобно на зърното, паднало в земята, се облича в нетление и безсмъртие / 1 Кор. 15:44,53 /, за да възкръсне при Второто пришествие на Господ Иисус Христос.

   Възприемането на християнското учение за възкресението и безсмъртието, обаче, е почти невъзможно, ако  липсва вяра. За нейната сила и роля в живота на човека ни уверява не друг, а Сам Спасителят:“Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните,…ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето,- ще бъде; и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.” Мат.21:21-22/ Светите апостоли – първите проповедници на Божието слово, също са категорични, че значението на вярата е огромно за съдбата на човека.Така, от една страна, св.ап. Иаков определя пълната необходимост от доказване на вярата: "Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва “/ Иак.2:26/, а св.ап.Павел разкрива вярата като условие за почит и връзка с Бога:” Без вяра не е възможно да се угоди на Бога “/Евр.11:6/.

   Когато обаче, решим да се обърнем към истините на вярата, трябва да проявим не само склонност към знание,за да научим, какво съдържа нашето Верую, но в голяма степен и доверие към Божествените истини, за да ги възприемем и със сърцето си. Защото само с разума не е възможно да се разберат истините на вярата, тъй като тя се основава на доверието ни в Спасителя,в Св.апостоли и в старозаветните праведници, чрез които е говорил Сам Бог.

   Фундаментална истина на християнската ни вяра и учение е Възкресението Христово. Като приели тази вяра чрез акта на Св.Кръщение, и наричащи се православни християни, за нас не би трябвало да има съмнение в Евангелското свидетелство за това изключително събитие.Защото,"ако вярваме,че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него “ /1 Сол.4:14 /. И още: “Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра “ /1 Кор. 15:14 /. За важността на вярата във Възкресението и задгробния живот, като неотменима част на християнското учение, говори и факта, че в  “Символа на вярата “/325 – 381г./ за това са определени специални текстове - членовете 11 и 12:“Чакам възкресение на мъртвите, и живот в бъдещия век.” 

   Вярата във възкресението на мъртвите почива изцяло върху Божието обещание за това, но също и върху примерите, дадени от Спасителя за упование на хората от всички времена.Това са случаите, описани в Новия завет, при които с едно властно слово Божият Син връща към живот вече починали хора: дъщерята на Иаир,един от началниците в синагогата /Марк.5:22-43/;синът на вдовицата от Наин /Лука.7:11-16/;и особено – починалият от 4 дни Лазар /Иоан.11:33-45/.

    Подобно връщане към живот ще последва и при свършека на света, когато “всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат “/Иоан.5:28/.Това изключително и необикновено събитие е предречено и нагледно показано от св.пророк Иезекиил, чието видение е описано в глава 37 на неговата книга, която е съставна част на Стария завет: Пророкът вижда поле, изцяло осеяно с човешки кости. На въпроса на Господ Бог, дали ще оживеят тези кости, Иезекиил отговаря, че само Той Самият знае това. Тогава Господ се обръща към пророка с думите:”Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, - и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ “ /Иезек.37:5-6/. Божието слово се изпълва на дело и човешките останки оживяват. Това пророчество красноречиво показва, че именно под въздействието на Божието всемогъщество, телата на починалите ще се съединят с душите си, и така ще оживеят. Новооживените тела, обаче, ще бъдат нетленни, безсмъртни и духовни, неподвластни на времето и пространството. Така те ще бъдат подобни на прославеното и духовно тяло на възкръсналия Христос /Лука.24:36-44/.

    Възкресението на мъртвите е трудно постижимо за нас явление, трудно разбираемо за човешките ни възприятия. То ще представлява най-дивната и величествена гледка, съществувала някога на земята, и която, и при най-богатото въображение, едва ли можем да си представим. Въпреки всичко, всеки би се запитал, как ще се съберат пак всички ония частици, които са съставлявали нашите тела, и които след смъртта ни са се разпаднали и разпиляли? Кой и как ще ги събере, подреди и оживи? От друга страна, обаче, замисляме ли се, кое е по-трудно – да създадеш нещо, което никога преди не е съществувало, или да възстановиш нещо, вече създадено и съществувало? И ако за едно дете не е особено трудно да си сглоби нещо, да го разруши и пак отново да го сглоби, колко повече това е по силите на Господ Бог?!

   Познат е следният случай с Исак Нютон. В разговор със свои гости, била засегната и темата за възкресението на мъртвите. Някои изразили съмнение, че това изобщо е възможно. “ Кой и как ще събере пръснатия прах от умрелите тела, за да направи нови тела за душите?” – питали те. Започнали разпалени препирни. Нютон мълчаливо взел шепа железни стърготини, смесил ги с пясък и попитал : “ Кой от вас може да отдели железните стърготини от тази смес ? ” При настъпилото всеобщо недоумение ученият взел един магнит и разбъркал с него сместа. Скоро по него се прилепили всички железни частички. “ Онзи, Който е дал такава сила на този метал, нима не може да извърши нещо по-велико чрез нашите души, та когато дойде времето, те да се облекат в предишните, но обновени вече тела при възкресението? ”

  Много неща в природата също ни говорят за иначе трудно постижимата истина на възкресението. Така, за да поникне и даде нов живот, посятото зърно първо изгнива в земята. Какво, обаче, ще стане с хората, които доживеят до второто пришествие на Христос? Св.апостол Павел, комуто Бог е дал да види бъдещия свят, описва така тяхната съдба:”Всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба : ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим“/1 Кор.15:51 – 52/. Това предричане означава, че всички хора, които са  живи във времето на всеобщото възкресение ще станат безсмъртни; техните тленни тела ще се изменят в нетленни, каквито ще бъдат и телата на възкръсналите покойници.Тези изключителни и грандиозни събития са предречени да се случат при края на света, и ще предшествуват Второто идване на Господ Иисус Христос. Тогава не само хората, но и целия ни познат и видим свят ще се измени от тленен в нетленен /2 Петр.3:7-12/. Какво, обаче, се случва с душите на покойниците и в какво положение се намират те до възкресяването им?

  Христовата притча за жестокия богаташ и бедния Лазар ни разкрива в приказна форма истината за първоначалната съдба на душата в отвъдния свят /Лук. 16:19-31/.Така, душите на праведниците отиват в мястото на радостта, където живеят до времето на всеобщото възкресение на телата, и с чувства и мисли се наслаждават на небесните блага. Душите на грешниците пък,попадат в мястото на мъките, където, страдайки и разбирайки ужасното си състояние, напразно скърбят за пропиления си на земята живот.

  Нито душите на грешниците в ада, обаче, нито душите на праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие веднага след смъртта си.Тогава те само предвкусват бъдещия си вечен живот. А какъв ще бъде той, ще се реши едва след възкресението на телата. Това е така, защото човек се състои от тяло и душа, и в неговите дела - добри или лоши,участвуват и тялото,и душата. Затова възмездието се отнася и до двете, и праведният Божий съд е отреден за времето след възкресението и на телата.Затова свидетелствува и св.ап.Павел:"Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си “/2 Кор. 5:10/.

      Тъй като положението на покойните не е още окончателно, то за ония, които са в ада, а приживе са били вярващи, но не са се покаяли на дело за лошия си живот, винаги има надежда за спасение от вечните мъки.Спасителят ни уверява:“Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците…няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят" /Мат. 12:31-32/.Оттук е видно, че има грехове, които могат да бъдат простени и след смъртта на човека. Как, обаче, може да стане това? С помощта единствено на живите – чрез техните усърдни молитви за прошка греховете на починалите, чрез раздаването на милостиня и особено чрез помените и заупокойната литургия.Така може да се изпроси Божията милост  и да се покрият много грехове.

       В църковната летопис и предание са съхранени множество случаи, разкриващи избавлението на грешници от ада по молитвите на живите.Затова светата Църква е определила специални молитви и обреди за починалите.В тях духовниците, които са призвани от Бога да бъдат посредници между Него и хората, изричат и извършват всички символни и мистични думи и действия, с които може да се измоли Божията милост и прошка за душата на починалия. Това става при църковните обреди: опело / мирско, свещеническо и монашеско /, панихида, трисагий и диптих. Разбира се, ние трябва да се молим за покойните и в своите частни молитви, извършвани в домовете ни, както и да даваме милостиня на бедните, тъй като тя извънредно много помага за облекчаване задгробната участ на починалите.Трябва, обаче, при всякакви обстоятелства да избягваме извършването на каквито и да било нехристиянски действия и обреди, за които сме чували, или са ни казвали,че “ така се прави “. Като кръстени в Христовата вяра, и като членове на Христовата Църква, нямаме никакво оправдание да отричаме нейната обредност, с която тя се грижи за човешките души. В противен случай можем да станем виновници за утежняването задгробната участ на нашите починали, и дори за тяхната погибел. Когато тленното ни тяло  боледува, при инженер ли отиваме, или при адвокат, или артист? Не, но веднага търсим лекаря, защото той е призван и научен да се грижи за здравето ни. Колко повече това трябва да се отнася до грижата за безсмъртната ни душа, която често пъти безотговорно поверяваме в ръцете на непризвани и неуки лечители.

 

                                                         

          



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 816976
Постинги: 398
Коментари: 107
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия