Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
16.02.2009 12:38 - Един друг поглед
Автор: monarchist Категория: Политика   
Прочетен: 705 Коментари: 0 Гласове:
0



    Американската монархическа организация "Constantian society" е формално основана през 1970 г., макар под други форми да е съществувала и преди това. Тя приема името си от латинската дума "constantia" - постоянство, стабилност, което е едно от основните преимущества на монархията, толкова рядко срещано в днешно време. Във "Встъпителни принципи" - идейната основа на организацията, са  посочени и някои от най-главните отличителни черти на монархията. В документа, ревизиран през 1987 г., се казва следното:
   
" Опитът показва, че царете обикновено управляват по-добре, или не по-лошо, отколкото президентите. Това се дължи на специфичното обстоятелство, че царят е роден за своята служба и през целия си живот се е подготвял да бъде владетел. Президентът трябва да прекара половината от своето време да изучи тънкостите на работата си, а другата половина да се готви за следващите избори. Царят е истински професионалист, експерт в държавното изкуство, и при всички обрати на живота напълно подготвен. Обученият експерт е значително по-желан, отколкото надарения аматьор, а знанието и опитът имат винаги непоклатима стойност.
      Монархията предоставя стабилност, която е от съществено значение за решаване на главните държавни проблеми. В републиката, който е на върха на управлението трябва да постигне положителен успех за възможно най-кратко време, в противен случай той не би бил избран отново. Тази спешна нужда от преизбиране води само до краткосрочна политика, която не може да се справи с по-трудни държавни въпроси или с проблеми от глобален характер. Обратното, един цар не зависи от преизбиране, и е способен да изготви дългосрочни планове и политика за цялото време на управлението му, което е и време на един човешки живот, а дори и за времето на престолонаследника. Затова един монарх, чрез Божественото Право и символичната роля на баща, излиза пред народа си с много по-голяма отговорност, отколкото който и да било професионален политик. Този изключителен монархически дълг е добре разкрит от принца на Камбоджа Нородом Сианук: " Дългът на царя, или на принца, изисква да остане верен - при всички обстоятелства - на най-благородните и най-законните идеали на нацията, на която принадлежи."
     Пълномощието на престолонаследието е не само в професионалното отглеждане на бъдещия владетел, не само в приемствеността на произхода, макар че това са важни фактори, но във факта, че един наследствен управник не дължи своите собствени позиции на някаква отделна социална или заинтересована група, но изцяло на Божествената воля. Това е значението на формулата " по Божия милост" - владетелят не е една изключителна личност, а човек, натоварен с изключително бреме, с извънредни задължения, с отговорна мисия. Формулата "по Божия милост" е постоянно напомняне на монарха, че една случайност на раждането, а не собствените му заслуги, е довела до неговата изключителна позиция сред народа, и той "трябва да доказва своята годност чрез непрестанни усилия в каузата на правото", както отбелязва ерцхерцог Ото фон Хабсбург. Джон Адамс, един от възхитителните отци-основатели на Американската република, отбелязва, че "човечеството все още не е открило друго лекарство срещу непреодолимата корупция при изборите за службите на висшата власт, освен да ги направи наследствени."
    Един цар е много по-свободен от един президент, и поради това, че той не е обвързан с никаква партия, докато един републикански лидер е неизменно свързан. Царят не дължи позицията си на гласоподаватели или на подкрепата на могъщи кръгове; длъжността на един владетел се базира на Висшето право, а правомощията му произлизат от един трансцендентален източник, докато президентът винаги е длъжник на нечии твърде земни интереси. Вероятно е невъзможно да станеш президент на републиката без огромната финансова и организационна подкрепа на определени групи, към които президентът остава с твърде тежки задължения, защото те са, които действително са го поставили на власт. Той никога не може да бъде президент на всички хора, защото той е такъв преди всичко на обществените групировки, които са му помогнали да дойде на власт. Винаги съществува постоянна и реална опасност републиката да престане да пази интересите и правата на всички граждани, а най-вече на привилегированата територия на кръговете, поставили президента на поста му.
     От друга страна, главната опасност за една монархическа система е възможността некомпетентна и слаба личност да наследи трона. Тази опасност обаче, не е валидна само за монархиите. Доста недостойни републикански водачи, и дори по-лоши / Уорън Хардинг, Адолф Хитлер, Сталин, Фидел Кастро и др./ са били избрани от народа, или са идвали по друг начин на власт, като с това са предизвиквали огромни държавни сътресения. Докато при монархията винаги е възможно един неподходящ наследник да бъде сменен с по-подходящ, без това да навреди на системата като цяло: така кралят на Саудитска Арабия Сауд бе детрониран от фамилията си и заменен от своя извънредно способен брат Фейсал.
     Цар Симеон ІІ Български казва следното: " Фактът, че някои държави понастоящем нямат управляващ монарх не означава нищо, просто това е един от цикличните периоди в историята." Ерцхерцог Ото фон Хабсбург също отбелязва, че историята се развива на цикли, и че всички политически идеи и форми вече са съществували, идват и си отиват. Това историческо обстоятелство ярко демонстрира абсурдността на претенциите, че определени форми на управление принадлежат само на миналото, а други - на настоящето и бъдещето. Републиканците упорито твърдят, че републиката принадлежи на бъдещето, но тя е съществувала за определен период от време и в древна Гърция, и в Рим, и преди това. Но, винаги този период е последван от възстановяване на монархическото управление. 
    Политическите форми са се развивали, както човешкия живот, и когато един цикъл завърши, започва друг. Цар Симеон ІІ Български казва: " Няма идеална политическа система, но при определен исторически период една система изглежда по-добра от друга. Въпреки, че формите на управление се сменят в цикличен маниер, монархията е единствената, която е винаги най-продължителната. В нашия век на вълнения и екстремизъм образът на владетеля като посредник е единствен по рода си. Царят принадлежи на целия си народ, не на 51%, 78%, или 99%. Душата или верността му не принадлежат на определена партия или на фракция, но на неговата страна. Той е обективен и независим, и не му е необходимо да прави политически маньоври само за да се хареса на социолози и специалисти по избиратели. Дори днес, когато монархията има толкова много кресливи клеветници, тя все още има и голяма привлекателност. Дори само един поглед върху което и да е списание доказва това...има някакъв мистицизъм и ослепителен блясък, на които не може да се устои. В тия дни на професионализъм и специализация, един владетел, цял живот упражняван и обучаван да върши своята работа, е много повече квалифициран за нея, отколкото който и да е аматьор или политически фокусник, и това не може да се оспори. В хаотични времена монархията гарантира обективност, прогрес, социална справедливост и международна почит."



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarchist
Категория: Политика
Прочетен: 816925
Постинги: 398
Коментари: 107
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия