Особеният статут на християнския владетел в Църквата се основава на неговото миропомазване и ръкополагане за цар. Преди да приеме църковния сан на Божи помазаник, владателят мистично се ръкополага за цар и се венчава за царството. Обредът на ръкоположението, още от Апостолско време и до днес, означава възвеждане и посвещаване в различни степени на църковно служение - дякон, свещеник, епископ. Ето как Св. Филарет Московски описва и разкрива същността на царското ръкоположение:
      " След полагането на багреницата, Императорът прекланя глава и Патриархът, като осенява владетеля с кръстно знамение, възлага кръстообразно върху главата му ръцете си. Поради това коронацията също се нарича ръкоположение, защото и при нея се преподава благодатта на Светия Дух. При това свещено-царско ръковъзлагане Църквата възнася  специална молитва към Бога - " да помаже Царя с елея на радостта, да го облече в сила свише, да възложи на главата му венец, да го посади на престола на правдата ..." След молитвата се поднася царската "корона" - венец или диадема, като символ на мистичното венчание на владетеля с неговото царство. След това се извършва и Миропомазанието. Както всяко от 7-те Църковни Таинства, и Миропомазването има догматическа сила."
    Църковните историци и канонисти определят ръкоположението и възлагането на багреницата като своеобразен акт на отделяне на ръкоположения от състава на обикновените миряни. В тази връзка те обясняват 19-то правило на Първия Вселенски Събор.
    Самото Таинство на Миропомазанието се извършва пред Св. Олтар по време на Светата Литургия. Преди Причастния канон, старшият Архиерей помазва владетеля за цар, като полага Светото миро - печата на Светия Дух, върху челото, очите, ноздрите, устните, ушите, китките и ръцете на монарха, при възгласното произнасяне на сакралните формули. След това младши Архиерей въвежда миропомазания владетел през Царските двери в Светия Олтар, където той приема Светото Причастие, но вече не като обикновен мирянин, а по чина на Свещенството - отделно Тялото, и отделно Кръвта.
     В тълкуванието на 69-то правило на VІ Вселенски Събор се утвърждава, че " на царете винаги е позволено да влизат в Светия Олтар, и там - като Божии помазаници, да се причастяват наравно със свещенослужителите." В своите "Църковни наставления" Св.Симеон Солунски пише:" Когато императорът се помазва  със Св.Миро и получава "печата и помазанието на Самия Цар на вселената", то вследствие на това той се облича в сила, изобразява Небесния Цар на земята, и облагодатен от Светия Дух се утвърждава като върховен управник на народа и войнството."
   След извършването на Миропомазанието, върху владетеля се възлагат, подобно на свещеническото одеяние, царските одежди. Както и свещеническите, и те имат строга символика, изобразяваща благоустрояването, благосъстоянието и мира на държавата, за които царят в своята клетва поема задължение пред Светата Църква да се грижи неотклонно. След това той се въвежда в Светия Олтар като свидетелство на това, че " той се задължава да благоустроява и умиротворява Църквата, да я покровителствува и защитава, да отблъсква смутителите на църковния ред, и всички да предразполага към подчинение и покорство пред нея, така като и сам той й засвидетелствува послушание, и вярност, и синовна обич. Входът на владетеля в Светия Олтар е и знак на това, че той ще върви по правия и неотклонен Божи път, който води в Царството Небесно"/ Св.Симеон Солунски /.
     / из юбилейното издание " Кръстът и Короната " /